На 29 юни инициираната от българския евродепутат от ГЕРБ д-р Андрей Ковачев неформална група за достъп до качествено здравеопазване в Европейския парламент организира дискусия на тема „По-добър достъп, по-добри здравни резултати - споделена визия, споделена отговорност“. В центъра на дискусията бе въпросът за гарантирането на равен достъп до лекарствени продукти за всички европейски пациенти и намаляване на здравните неравенства между страните членки на ЕС.

„За съжаление иновативните лекарствени продукти не достигат до всички държави в ЕС със същата скорост. Сегашната система освен това е прекалено фрагментирана. Много често едно лекарство, което е достъпно в една държава, не е достъпно в друга. Така пациентите са в неравноправно положение, защото не могат да получат необходимата терапия, която за някои от тях е животоспасяваща“, заяви Ковачев.

Събитието в Европейския парламент събра на едно място всички ключови участници в дискусията на европейско ниво - представители на Съвета на ЕС и националните министерства на здравеопазването,  Европейската комисия, членове на Европейския парламент, организации на гражданското общество, съсловни и пациентски организации, както и други заинтересовани страни. През есента в комисията по околна среда и обществено здраве на ЕП ще бъде представен доклад относно възможните мерки на европейско ниво за подобряване на достъпа до лекарствени продукти. Част от въпросите, които ще бъдат разгледани в доклада , се отнасят до оценката на ефективността на здравните технологии, ценообразуването и реимбурсирането, както и регулаторното сътрудничество.

„В последно време се наблюдава положителна тенденция. Има все по-голяма политическа воля и интерес от страна на държавите членки на ЕС за сътрудничество в областта на лекарствената политика. Този диалог трябва да се подкрепя доколкото е възможно от европейските институции“, подчерта Ковачев.

Според него е важно доказано ефективните лекарствените продукти да са налични във всички държави на ЕС и да са достъпни за всички пациенти, които имат нужда от тях, като това не бива да застрашава финансовата стабилност на здравните системи. Същевременно трябва да се стимулира научноизследователската и развойната дейност, както и инвестициите в здравеопазването, отчитайки ключовата роля на здравето като фактор за икономически растеж.