И западните лидери признаха, че България е наистина добрият пример за фискална дисциплина

- Г-н Ковачев, как ще коментирате новото европейско споразумение от 9 декември?

- Новото споразумение, което трябва да бъде одобрено през март 2012 година, призовава за по-строг мониторинг и управление на дълга и дефицита сред 17-те страни от зоната на единната европейска валута. Договорът, който включва автоматични санкции, трябва да сложи край на практиките от миналото, които доведоха до дълговата криза, която измъчва Европа вече две години.

- Но все пак не беше постигнато единодушие?

- Първо, нека да кажем, че всички страни от ЕС без Великобритания дадоха принципното си съгласие за участие в новото споразумение за еврозоната за затягане на бюджетната дисциплина. Първоначално Унгария не желаеше да участва, а Швеция и Чехия се колебаеха. Важно е също така, че всички девет страни от ЕС, които не са част от еврозоната, посочиха, че имат възможност да вземат участие в процеса след консултации в националните парламенти.

- Има ли подводни камъни за България и може ли да се плашим от гръцки сценарий?

- Няма вероятност за гръцки сценарий в България, защото правителството има желанието и отговорността да поддържа финансовата дисциплина и да спазва правилата. И затова нашата страна сега е добрият пример. Това е проблемът в Европа - много от страните членки не спазват правилата и са се поддали на популистки желания да се харесат на една или друга прослойка преди избори. Когато имаш повече разходи, а няма откъде да получиш тези приходи, няма как на края на годината да излезе балансът на бюджета ти и да не си на минус. Така се влиза в спирала, от която излизането е много трудно. Затова и последните решения са спасителен план за Европа.

- Какви бяха изводите от конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Марсилия, който се проведе ден преди да бъде взето това съдбоносно решение?

- Това беше редовен конгрес на ЕНП, на който участваха всички лидери. Основното очакване, което се потвърди накрая, беше да се излезе с плана, който ЕНП като цяло предлага за излизането от кризата и за недопускането на такива ситуации в Европа повече. Това е свързано както с предложение за промяна на Лисабонския договор, така и с по-силна функция на националните институции и повече отговорност на националните правителства. Страните членки ще трябва да въведат това ограничение - определено като златно правило, да не допускат по-висок бюджетен дефицит от 3%, както и да не може да се взема прекомерно голям дълг. Правителствата да не правят популистки обещания преди избори и да не харчат повече пари, отколкото им разрешава бюджетът. И разбира се, ЕНП носи огромна отговорност с тези 17 правителства от 27. И затова този конгрес беше много важен, още повече че ЕНП се яви с консолидирана позиция.

- Трудно ли се стигна до решението?

- Имаше разширен дебат и всяко правителство предлагаше определени детайли. Важното е позицията на ЕС да бъде единна, да няма какофония, разноговорене. Всеки има идеи, но най-накрая трябва да излезем с общи стъпки. Така нареченият френско-германски директориум на ЕС остава моторът на европейската надежда за излизане от кризата.

- И все пак позиция на Великобритания е различна?

- Както и многократно го каза г-жа Меркел, нашето желание е да няма разделение в ЕС. Ако някоя страна не желае да участва в този нов и променен договор, тя има правото да го направи и както тази страна, така и другите са суверенни да го направят, така че тя не може да спъва никоя държава. Основното желание е да няма такова разединение.

- Последните решения ще възстановят ли доверието в Европа?

- Само решението няма автоматично да сложи край на проблемите. Те ще бъдат решени, ако се възстанови доверието на пазарите. А доверието на пазарите се възстановява с ясни политически послания. За да има потребление, хората трябва да започнат да харчат своите спестявания. Да не ги държат за черни дни, а да знаят, че идват бели дни. Да има европейски план, в който да възстановим доверието сега, и то веднага. Самият план в момента е в бъдеще да не допускаме такива ситуации. Трябва да се възстанови доверието на европейските граждани в европейската обща валута. Както каза и френският президент Саркози на конгреса на ЕНП, няма да има втори шанс, защото Европа никога не е било в по-голяма опасност. Важното е хората да знаят, че лидерите в Европа имат план, който е логичен и който ще работи, и Европа е място, където ще са сигурни за своите инвестиции. Защото и германският канцлер Ангела Меркел каза, че повече не можем да допуснем инвестициите на нашия континент да са несигурни.

- В този ред на мисли как изглежда България ?

- България в момента е наистина добрият пример за фискална дисциплина и икономическа стабилност. И това вече започнаха европейските лидери да го признават, както и г-жа Меркел, така и г-н Бузек. Това е много хубаво от гледна точка на морално удовлетворение. Но ние настояваме за страните, които изпълняват всички критерии, да има и някаква мотивация, стимул. Както и санкции за неспазващите финансовата дисциплина.

- На две скорости ли ще се развива вече ЕС?

- Единственото разделение може да бъде по линията на това кой спазва правилата и кой не. По принцип не трябва да има разделение. И ние защитаваме тази позиция твърдо. Но за този, който не е спазил своите задължения, трябва да има автоматични санкции. Така всяка страна може да решава дали да бъде на по-ниска предавка, или по-бавно да върви. Ако не спазва правилата, трябва да бъде санкционирана и да има замразяване на европейската солидарност във вида на фондове. Защо да не се стигне и до такова решение - страни, които не спазват правилата, да не получават временно от европейските фондове. И обратно, тези които спазват правилата, и тежката социална ситуация изисква от страната търпение, те да имат някакъв бонус.

- Значи сме изправени пред ситуация като в онова старо правило - кризата като добра възможност за България?

- Точно така. Ако удържим на спазване на правилата, това да бъде и добър трамплин да почувстваме по-сериозна солидарност от нашите партньори в рамката до 2020 г. .

Визитка: Председател е на българската делегация в ЕНП Член е на комисията по външни работи, подкомисията по сигурност и отбрана и на делегацията за връзки със САЩ в ЕП Завършил е университета в Саарланд, Германия, и е доктор на природните науки През 1998 и 1999 г. е сътрудник към кабинета на депутат от ЕП Бил е търговски директор за България на шведската фирма "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак", директор за ОНД на американската компания "Джон Дир Интернешанъл" Шест години работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като регионален директор за Централна и Източна Европа и страните от ОНД Владее английски, немски, френски, руски и испански език

http://www.monitor.bg/article?id=318059
МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА 12.12.2011