Още един анализ в продължение на предишния:
Преди няколко дни изложих размислите си за новата евразийска ориентация на българските социалисти. Съзнавах, че текстът ми нямаше да бъде приет еднозначно, опасявах се, че някои от аргументите ми може да звучат пресилено. Основната ми теза беше, че между управляващите в България и Русия съществува „културната и духовната близост”, която те се опитват да прикрият зад истинската културна и духовна близост между двата народа. А това са две съвсем различни неща. Днес, само няколко дни по-късно, този аргумент изглежда още по-валиден. За съжаление.
В същия ден, в който публикувах това мнение, думите ми бяха потвърдени от анализа на събитията в България в популярния прокремълски сайт „Правда”, озаглавен многозначително „Безсмисленият бунт в България”. Статията там стига до извода, че в България не може да се очаква „никакво съществено подобрение”, докато българите „не осъзнаят, че трябва да залагат на собствените си сили (. . .) и на Русия. България вече има такъв опит, трябва просто да издигнем сътрудничеството на ново равнище” завършва статията си руското издание.
Същият ден вечерта протестите пред българския парламент бяха окървавени, след като управляващите допуснаха поредната „грешка” с белия автобус. И веднага потърсиха конспиративното обяснение – сред протестиращите имало платени и организирани провокатори (само не казаха с какъв цвят автобус са били докарани). Други заподозряха вътрешния министър, че съзнателно натикал министрите и депутатите в капан, защото не бил член на партията – мандатоносител.
Последва оглушителното мълчание на т. нар. министър-председател. Цял един ден след тази драматична нощ той напълно изчезна и отказа да прави каквито и да било изказвания. Плъзнаха дори слухове, че искал да си подаде оставката. На следващата сутрин се обади – с изявление на правителствата информационна служба, в която обяви решимостта на правителството да търси „обществено съгласие и диалог”. Не стана ясно как си представя диалог, който се води с писмени изявления. И за да няма никакво съмнение, същият ден окончателно увери всички в собственото си безсилие с изказването, че решението до кога ще продължи мандатът на правителството ще бъде взето от партията, носител на мандата. „Аз не съм политически човек и няма да участвам в каквито и да е избори, така че не ми задавайте въпроси за избори”. След това изказване ми стана ясно, защо премиерът предпочита да се изказва и да води диалог чрез правителствата информационна служба.
Всички тези детайли говорят за същински разпад на държавата. Те обаче са показателни и за това как управляващите си представят правенето на политика. И точно тази тяхна представа ги сближава „културно и духовно” с начина на правене на политика на Изток от нас.
На първо място стана ясно какво означава „експертно правителство”. В демокрацията то винаги прикрива нещо друго. То може да прикрива задкулисието, може да прикрива безсилие, може да прикрива и двете едновременно, но при всички случаи то не може да съществува в демократична среда, освен под формата на служебно правителство с ясно ограничен мандат и ограничени цели. То е възможно в президентска, но не и в парламентарна република. По една проста причина – че никой не казва кой взима решенията и кой носи отговорността. Навремето Кисинджър се подигра на Европейския съюз като попита: „На кого да се обадя, когато искам да говоря с Европейския съюз?” Днес същия въпрос се отнася и за България.
И това беше ясно на всички още преди изборите, като имаме предвид правителството на Любен Беров. С „експертното правителство” социалистите се опитаха да избягат от политическата отговорност, само че сега, за разлика от средата на 90-те години, това се обърна срещу тях. Защото в една парламентарна република няма кой да взима решенията и да носи отговорност за тях, освен министър-председателят. Иначе нямаше да има нужда от министър-председател, а само от правителствена информационна служба. В такава ситуация премиерът започва да изглежда смешен – така се случи и у нас. С изявлението си от четвъртък българският министър-председател абдикира от задълженията си, без да подаде оставка. Това е рецепта за дълбока политическа криза – и от нея изходът е само един – избори.
На второ място експертното правителство винаги подхранва конспиративните теории. До голяма степен с основание, но в тях започват да вярват и тези, които си мислят, че са посветени в основната конспирация. По същата причина – защото няма кой да носи отговорността. Така се случи и с окървавените протести – след абдикацията на т. нар. министър-председател, пред медиите беше пуснат неговият вицеприемиер и вътрешен министър. Той се направи, че поема отговорността за „белия автобус”, но прехвърли въпросите на обществото и медиите към своя главен секретар. Който оправда операцията с получена „секретна информация” и обяви, че от самото начало протестите били нелегитимни, а Столична община подхождала към тях „творчески”. А пък уплашените депутати от „белия автобус” веднага заподозряха конспирация в поведението на същия този вицепремиер.
Проблемът на днешните управляващи е системен. И този проблем си има име - „експертно правителство”. Точно това сближава нашите управляващи с псевдодемократични системи като руската. В такива псевдодемокрации експертните правителства са възможни – защото там се знае кой взима решенията, а когато този някои не иска да поеме отговорността, той може да изпрати полицията да се справи с провокаторите.
Какво се случва у нас? Имаме т. нар. парламентарно мнозинство, което се крие зад т. нар. министър-председател, който пък се крие зад своите експерти по всички въпроси, с изключение на финансовите. Но никой не казва кой взима решенията. Има различни версии – едни търсят семейното обяснение, други търсят отговора в олигархията. Но и в двата случая можем да само да подозираме, но не можем да назовем и едно име. Демокрацията не търпи този вакуум. Той е възможен само в държави с псевдодемократични системи, където управляващите могат да накарат обществото и медиите да не задават много въпроси.
Управляващите си мислят, че могат да правят политика по начина, по която тя се прави на Изток, без да са разбрали, че България вече живее на Запад. Днешните протести показаха, че в България има нещо, което не е т. нар. – това е гражданското общество. Управляващите могат да си прехвърлят въпросите един на друг още известно време. Могат да бягат от отговорност, докато се извиняват за допуснатите „грешки”, но с това само удължават своята агония и конспиративните теории. Но това не може да продължава до безкрай.
За разлика от вестник „Правда” германските вестници схванаха много точно какво се е случило – „България вече има гражданско общество”, написаха те.
