„Малко известен  е фактът, че България заема достойно място сред страните с космическа програма. Тя е третата страна в света след САЩ и Русия, която произвежда готова храна за космически екипажи, шестата по ред със свой собствен космонавти, осемнадесетата със свой собствен сателит.“, заяви Андрей Ковачев в изказването си по доклада за Европейската космическа политика по време на юнската пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.

„Въпреки сериозните си традиции в космическите изследвания, 25 години България беше сред малкото европейски държави, които не членуват в Европейската космическа агенция (ЕКА). С влизането в сила на 11 март 2016 г. на Споразумението за европейска кооперираща държава между правителството на Република България и ЕКА, в следващите 5 години студенти и учени от страната ни ще имат възможност да работят по най-интересните и значими програми, а българските фирми за първи път ще имат правото да участват в иновативни проектив областта на роботите, сателитната навигация, нови енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност на стойност над 4 милиарда евро на година. След този петгодишен период, България може да кандидатства за пълноправно членство в ЕКА. България трябва да използва подписаното споразумение, както и обсъжданата в момента обща Европейската космическа политика за разгръщане на потенциала си в сферата на космическите технологии.“, уточни Ковачев.

Евродепутатът уточни, че Европейската космическа стратегия засяга пряко хората в Европа. „Става дума за високо технологична сфера, която създава много работни места и множество бизнес възможности за приложения, предлагани в ежедневния живот като телекомуникациите, навигацията, медиите, транспорта, метрологията и др.“ Според Ковачев, трябва да се идентифицира как усвояването на космическите данни може да подкрепи икономическия растеж на Съюза като акцентира върху ползите от космоса, свързани с единния европейски и цифров пазар, капиталовите пазари и взаимодействието с европейските структурни и инвестиционни фондове. Българският евродепутат подчерта, че общата космическа стратегия трябва да стане интегрална част от европейската политиката за сигурност и че обменът на информация и на космически данни представлява част от отговора на глобалните предизвикателства пред сигурността, включително и борбата с тероризма.