Сайтът desebg.com публикува интервю с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП). Той е човекът, който пред последните няколко години осъществи редица инициативи, свързани с преосмислянето на комунистическото минало, процес, по който България изостава от другите страни от бившия социалистически лагер, отърсили се по-бързо и категорично от комунизма за разлика от нас.
През 2010 г. той организира международната конференция „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989” в Европейския парламент , на която за първи път на такова високо ниво в Европа беше представена съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим, с участието на десетки репресирани от диктатурата, политически затворници, както и с участието на историци и изследователите.
През 2011 г. участва в продължението на инициативата на българска земя с конференция в Стара Загора, събрала много пострадали от комунистическия режим в страната.
Тази година, през месец януари 2014 г., заедно с немския си колега Йоаким Целер (ЕНП) организира българо-германската конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, в която участваха експерти и представители на комисии за разкриване на документите на ДС и ЩАЗИ, както и студенти и млади хора от различни градове в България.
Андрей Ковачев подкрепи представянето на българската пътуваща изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина” в Европейския парламент, която неотдавна беше представена и в българското Народно събрание.
От самото му основаване през 2011 г. Андрей Ковачев персонално подкрепя сайта desebg.com, а през 2012 г. организира представянето на документалния филм „Горяни” на режисьора Атанас Киряков в Европейския парламент и финансира издаването му на dvd със субтитри на английски език за разпространението в европейски институции и университети.
46-годишният Ковачев влиза в политиката през 2009 г. като депутат в Европейския парламент от групата на ГЕРБ/ЕНП. Доктор на природните науки, завършил е Университет на Саарланд, Германия. Зам.-председател е на Комисията по външна политика на Европейския парламент. Сега е кандидат за член на Европейския парламент втори мандат.
Г-н Ковачев, една част от хората в обществото, освен като евродепутат, ви свързват с инициативите, които осъществихте и други, които подкрепихте през последните пет години, свързани с преосмисляне на периода на комунизма в България. Кое ви мотивира да се ангажирате с тази тема?
– Липсата на справедливост след 1989 г. и на обективен прочит на близката ни история води след себе си голяма част от днешните проблеми в страната. За съжаление ние като общество не можахме да дадем не само формална оценка на режима от 9 септември 1989 г. до 1990 г., но и да направим своите изводи за бъдещето. За това, че няма как да продължим напред като демократична и европейска държава със старите комунистически зависимости във всички сфери на живота. Като се започне от политика, икономиката, съдебната система, през медиите и се стигне до образованието.
Това е моята мотивация. Да допринеса с каквото мога за един наистина обективен прочит на нашата най-нова история. Имаме добри примери и практики в това отношение в страните от бившия Източен блок, които и по този показател са преди нас. Не на последно място по важност отдавам голямо значение на паметта за жертвите на комунистическия режим, за хората, които не само не получиха справедливост, но и до голяма степен са забравени от обществото ни.
Има обаче гласове, които идват предимно от страна на бившите комунисти и свързаните с тях общественици, журналисти, а и някои историци, които твърдят, че темата за комунистическото минало не е важна, тъй като ние българите имаме други по-належащи проблеми. Как бихте коментирали подобни твърдения?
– Един народ без памет и без знание за истината за своето минало няма как да е проспериращ и да има възможност да се постигне справедливост в обществото. Много е важно младите хора да получат добро образование и да знаят истината за своята история.
Възпроизвеждащите се от комунистическо време елити в ключови сфери на обществено-политическия, медийния и икономическия живот не носят нищо добро за страната.
Зададох ви този въпрос неслучайно, защото информираните хора знаят, че проблемът с историята на комунистическите режими в бившия съветски блок и тяхното познаване е поставен на политическо ниво в Европейския парламент. Бихте ли разказали за този политика на европарламента? Европарламентът и ЕНП в частност подкрепиха Пражката декларация от 2008 г. за европейската съвет и осъждането на престъпленията на комунизма и приравняването им с тези на нацизма, както и за коригиране на учебниците по история, така че да се изучава не само нацизма, но и комунизма.
– ЕНП е партията, която в Европейския парламент се ангажира с опазване на паметта на жертвите, както на нацизма, така и на комунизма. Идеята на Ханс-Герт Пьотеринг, председател на европарламента в периода 2007-2009 г., за Дом на европейската история, чрез който обективно, базирайки се на фактите, да се представи близката история, е важна стъпка към разбирането и признаването на престъпленията на комунизма наравно с тези на нацизма в европейски, а ако и в световен мащаб.
За съжаление в България, въпреки че формално от 2000 г. имаме закон, който осъжда комунистическия режим и го признава за престъпен, ние все още сме много разединени по отношение на оценките и изводите за периода на управление на БКП през 1944-1989 г. В ляво имат прочит, който не се различава по нищо от прочита на историята при комунизма.
Хората знаят, че комунистическата партия и нейния наследник БСП имат навика в кризисни за тях моменти да си посипват главата с пепел, но в действително при тях никога не е имало катарзис и те не са спрели да работят за скриване на истината за този период.
БСП продължава да си чества 9-ти септември, а Сергей Станишев даже я нарече „светла дата”, от чийто заряд те се нуждаят да управляват. Нямат промяна по отношение на идеологизираната история от комунизма. Всички призиви за един обективен прочит и обективно преподаване на историята в училище срещат неприязън от наследниците на комунистическата партия. Това показва, че БСП е много, много далеч от европейската социалдемокрация. Фактът, че всеки, който има по-различно мнение от тяхното днес, е дамгосван като „фашист” показва, че нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.
В момента в България тече инициатива (на историка проф. Евелина Келбечева) за приемането на нов учебен план и издаването на нови учебници по история в които паралелно да се изучават двата тоталитарни режими – комунизма и нацизма. Подкрепяте ли тази идея?
– Много добре съм запознат с петицията на проф. Келбечева, която по моя покана взе участие в последната конференция, която организирах с немския колега Целер в Европейския парламент през януари 2014 г. Разбира се, че подкрепям инициативата, която идва от представител на академичната общност в България. Нейната идея напълно съвпада с моето виждане. На нас ни трябва обективно и качествено преподаване на новата история. Колкото по-бързо се разреши този проблем, толкова по-голям е шансът младите поколения на България да не станат жертва на манипулации и заблуди за „светлото” комунистическо минало. Трябва много по-силно да бъде застъпено гражданското образование, младите трябва да знаят какво означава да си европейски гражданин и ние в ГЕРБ подкрепяме подобни инициативи.
Вие сте кандидат за евродепутат, но се оказа, че вместо да намалява интересът на сътрудниците на Държавна сигурност към държавни длъжности не намалява, а расте, както е в случая с резултатите от проверката на Комисията по досиета за кандидатите за евровота, от които 12 са с досиета срещу 8 през 2009 г. Какво е мнението ви за досиетата, изгубила ли е значението си тази тема или е важна за мислещите българи?
– В никакъв случай проблемът със зависимостите от досиетата не е загубил актуалността си. Тази последна проверка на Комисията по досиетата за кандидатите за европарламента, за която говорите, е показателна. Фактът, че толкова много хора, свързани навремето със сътрудничество с ДС, през прехода, а и в момента, са били или продължават да бъдат на ключови постове в държавата, начело на политически партии и в икономиката, показва в каква огромна зависимост от комунистическите тоталитарни служби е България.
Тази тема не би била актуална ако тези хора не напираха с такова настървение към властта и с желание да заемат важни ръководни постове. Не мога да приема теза, че трябва да използваме потенциала на „професионалистите” от Държавна сигурност. Бих желал да подчертая, че не говоря само за агентите, а най-вече за офицерите, за оперативните работници, за вербовчиците и техните началници в системата, за всички тези, които са създали и служили на инструмента Държавна сигурност. Не трябва да се забравя от хората, че на върха на тази пирамида стоят хората от висшето ръководство на БКП – Политбюро, Секретариата и Централния комитет на партията. Те са поставяли задачите на комунистическите тайни служби. От своя страна комунистическата върхушка е служила на ЦК на КПСС и на КГБ.
Затова изключително малко се говори. И съм забелязал, че отляво обикновено умело насочват дебата за досиетата и ДС не само към банализирането му, но и изключително върху агентурния апарат, което е само едната страна на монетата. Много по-сериозната дейност, извършвана в служба на една тоталитарна партия и чужда държава – СССР, са тези, които са инициаторите и двигателите на машината, репресирала поколения българи.
Да, сигурно хората, служили на ДС, са добри професионалисти, но те са обслужвали един тоталитарен режим! Няма как да приемем, че същите тези професионалисти могат да бъдат такива в демократична среда, когато България е член на ЕС и НАТО. Неприемливо е, когато някой каже, че дадено лице е било професионалист при диктатурата, да приемем, че той ще работи за демокрацията в България днес. Германия е пример в това отношение. Там след Обединението не беше допуснато щатни и нещатни сътрудници да работят в специалните служби и да заемат важни ръководни постове в държавата. У нас въпросът с лустрацията не беше решен още в началото, както това направиха в Германия и Чехия. Затова днес сме свидетели как в медиите бивши офицери от ДС говорят за техните нарушени права, а не са правата на жертвите, които са репресирали.
Това ли е причината, след като миналата година БСП се върна във властта да прави опити да закрие Комисията по досиетата? С огласяването на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби ли тя пречи на наследниците на БКП и лобито на ДС на „Позитано” 20?
– Комисията по досиетата върши своята работата да информира българското общество кой какъв е бил по времето на комунистическия режим. Аз имам положително отношение към Комисията, тя върши своята дейност по закон, който между другото беше подкрепен и от БСП по време на тройната коалиция в края на 2006 г. За съжаление има други служби – специални, наследници на тоталитарни специални органи, които не изпълняват закона за досиетата и продължават да не предоставят необходимата информация на Комисията.
Сега, когато БСП се отказа от подкрепата си за отварянето на досиетата докрай, очевидно зависима от Държавна сигурност, може да кажем, че през 2006 г. в партията най-вероятно са разчитали, че избраната и с тяхно участие Комисия по досиетата няма да заработи и няма да стигне до публикуването на толкова много сътрудници. Подобно развитие не е удобно на БСП, защото разкрива зависимости, взаимовръзки и задкулисни мрежи. Това е и причината за опитите на БСП да ограничи работа на Комисията по досиета.
В Европейския парламент вие сте докладчик на ЕНП за договора за асоцииране на Украйна с ЕС. Имаше ли симптоми, че така ще се развият събитията там и какви са дискусиите в европейския парламент по този проблем?
– Често казано никой не е очаквал подобно развитие. Това развитие е най-песимистичното, което до миналата година е възможно да сме си представяли. Много малко от колегите са допускали такова бързо негативно влошаване на обстановката в Украйна.
Само до преди няколко месеца не сме си и помисляли, че в днешния съвременен свят е възможно част от една суверена държавна като Украйна да може да стане част от друга държава. Този светкавичен процес изненада не само нас, но и целия свят с изключение на онези, които очевидно са го замислили.
Има немалко наблюдатели и в България, и извън нея, които смятат нашата страна като държава, изключително зависима от Русия не само в енергийния сектор, но и с неявното си влияние върху определени политически субекти и проекти, чрез които се прокарват различни стратегически интереси на Москва. В същото време в сегашното управление има хора, които са откровени привърженици на Евразийския план на руския президента Путин (Боян Чуков, съветник на премиера Пламен Орешарски), които никога не са късали с връзките с Кремъл. Доколко според вас България наистина е зависима от Русия?
– За съжаление България е най-слабото звено в Европейския съюз от гледна точка на зависимост от Русия. Ние сме зависими на около 85 процента от руския газ. Евразийският съюз все още не съществува, имаме митнически съюз, но това е проектът на руския президент Путин за възстановяване на влиянието на Русия от времето на СССР. Включването на страни в проекта за Евразийски съюз не би било лошо, ако това ставаше на доброволен принцип, а не чрез натиск, извиване на ръце и агресия.
Ще продължите ли инициативите за преосмисляне на комунистическия режим, ако след вота на 25 май 2014 г. избирателите ви гласуват отново доверие?
– Определено ще продължа да подпомагам инициативите за справедливост и за обективен прочит на новата история. Тази есен ще се навършат 25 години от падането на Берлинската стена и началото на прехода към демокрация в страните от Източна Европа, сред които е и България. Изминаването на четвърт век един добър повод да проведем дискусия, на която ясно да отговорим какво се случи през този период и защо е толкова трудно старите комунистически зависимости да бъдат изчистени от обществото и какво може да направим самите ние, за да променим ситуацията и да наваксаме изоставането си от другите страни от бившия Източен блок в преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало.
