-Г-н Ковачев, след инвестиционната кръгла маса за газовия хъб „Балкан” идеята за подобен разпределителен център става все по-реална. Защо трябва да сме оптимисти от гледна точка на ангажиментите на ЕК?
-Смятам, че трябва да сме оптимисти, защото идеята среща наистина силна подкрепа от страна на Европейската комисия. Проектът отговаря както на националните интереси на България, така и на европейски приоритети в областта на енергийната политика като например диверсификация на източниците. Това със сигурност повишава шансовете за неговата реализация. Изключително добър ход бе инициативата на министър-председателя Борисов за тристранна среща между България, ЕК и Русия, на която да бъде обсъдено бъдещето на проекта. Включването на представители на европейските институции ще подсили преговорната позиция на България спрямо трети страни и освен това ще гарантира, че постигнатите споразумения отговарят на изискванията на европейското законодателство.
-От месеци сякаш тонът на премиера Борисов се втвърдява към партньорите ни от ЕС, имам усещането, че ни омръзна да бъдем най-лоялният и коректен партньор на съюза и да получаваме „усмивка пред строя”. Как изглеждат нещата от Брюксел?
-В Брюксел на България се гледа като предвидим и надежден партньор, който участва активно във формулирането на всички политики на Европейския съюз и е готов да даде своя принос и да поеме отговорност за намиране на работещи решения на общите предизвикателства. Според мен е добре, че начело на държавата е политик, който не се снишава докато отмине бурята, а артикулира ясно своите позиции и отстоява националните интереси. Това затвърждава ролята на страната ни като влиятелен фактор в Европа. В противен случай бихме били безгласна буква, с чието мнение никой не се съобразява.
-В България имаше доста противоречиви, преобладаващо негативни коментари за ролята на Борисов в диалога по мигрантския проблем. В същото време министър Митов я определи като съществена, позицията на България беше отбелязана и от западни медии и политици. Каква е Вашата оценка?
-Позицията на българското правителство по мигрантския проблем е абсолютно последователна и конструктивна. Страната ни през цялото време се застъпва за общи мерки на европейско ниво, които да отчитат несъразмерната тежест, понасяна от държавите по външните граници на ЕС. Същевременно, трябва да сме наясно, че нито една мярка не би могла да има дълготраен положителен ефект за справяне с миграционния натиск, докато не бъде намерен отговор на ЕС за справяне с първопричините за миграционната криза. Затова трябва да се води активна дипломация с Турция, без чието сътрудничество ние не бихме могли нито да връщаме тези граждани на трети страни, които пребивават без правно основание на наша територия, нито да постигнем стабилност в региона на Близкия изток.
-След срещата с канцлера Меркел в Берлин отново се заговори за Шенген и приемането ни в Еврозоната. Но докато по първия въпрос отдавна сме изпълнили критериите, за влизането в чакалнята – ЕRM 2 също въпросът е дискусионен. Имат ли основание финансистите-скептици у нас?!
-Като пълноправна държава-членка на ЕС България има договорно задължение да въведе общата валута, така че влизането в т.н. „чакалня на еврозоната“ е въпрос на избор на най-подходящия момент. Според мен равнището на доходите в България все още не се е доближило достатъчно до средното за страните от еврозоната, за да сме готови да въведем еврото. Влизането в чакалнята обаче е едва първият етап от един дълъг процес, който ще отнеме поне няколко години. От стратегическа гледна точка е важно този разговор да започне и необходимите стъпки да се подготвят и планират внимателно. В обозримо бъдеще страните от еврозоната ще трябва да се интегрират по-дълбоко помежду си, ако искат да запазят целостта на икономическия и паричен съюз. За България това означава потенциален риск да остане извън бъдещото политическо ядро на ЕС и да бъде изключена от процесите на вземане на решения. Убеден съм, че влизането на страната ни в еврозоната ще донесе немалко икономически ползи – спадане на лихвите по кредити, повишаване на стабилността на финансовата система и насърчаване на търговията и инвестициите, което в крайна сметка означава повече растеж и работни места. Разбира се, потенциалните рискове също не бива да се пренебрегват.
-Има ли вероятност да се постигне взаимен компромис по отношение на визите за турски граждани и коя според вас е „червената линия”, която ЕС не би преминал?
-Нашата позиция в Европейския парламент е, че визите за турски граждани, както и за гражданите на всяка друга трета страна, може да отпаднат едва след като бъдат изпълнени всички необходими за това условия. За Турция не следва да се правят изключения. В момента страната все още не отговаря на всички 72 критерия за визова либерализация, така че постигането на компромис на този етап не е възможно.
-Вашето име се „завъртя” в публичното пространство сред евентуалните кандидати на ГЕРБ за президентския или вицепрезидентския пост. Достатъчно ваши колеги вече публично отказаха. Обсъждано ли е с Вас и бихте ли приели евентуално предложение?
-Подобно предложение не е обсъждано с мен. В момента съм изцяло концентриран върху отговорностите си в Европейския парламент, където ни очаква много работа през следващите месеци.
Интервю на Евгени Петров
