
С евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев разговаря ДИАНА КЪНЧЕВА:
- Г-н Ковачев, премиерът Борисов каза, че се е консултирал с Брюксел реакторът от АЕЦ "Белене" да отиде за седми блок на АЕЦ "Козлодуй"? Известно ли ви е как ще стане това?
- Не съм запознат как технически ще стане. Но България има добра комуникация с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и г-н Борисов координира с Еврокомисията действията, които се предприемат относно "Белене", "Набуко", "Южен поток" и всеки енергиен проект.
- Как гледат в Брюксел на промените в българското правителство?
- Не трябва да мислим, че е станало нещо извънредно. В много страни членки се сменят министри и това не става европейска тема. Тези смени са си изцяло от компетенцията на българското правителство.
- Как вие като евродепутати ще реагирате на искането на Румъния за териториалните претенции към България и за румънско малцинство?
- Българската конституция не познава такъв термин малцинства, има български граждани с еднакви права и задължения. Моите колеги от Румъния са ми задавали писмено въпроси за положението на румънското и влашкото малцинство у нас, както те го наричат. В момента подготвям отговора. Като румънци у нас са се самоопределили 821 души, а като власи около 3500.
Но власите не са румънци в исторически смисъл. По време на преброяването имаше опити да се мотивират тези хора да се пишат като румънци или власи срещу обучаване безплатно в румънски учебни заведения.
Румъния е преди избори. Управляващите там са ни колеги в ЕНП, но имат проблем и за съжаление използват тази карта. Преди две седмици Бъсеску постави въпроса и за влашкото малцинство в Сърбия и едва ли не искаше да блокира членството й в ЕС. Опитваше се и спрямо България да подходи по този начин, въпреки че и двете страни, като сме влизали в ЕС, сме декларирали, че нямаме претенции една към друга.
- Но въпреки това от 20 години се водят преговори за територия и чак сега се осветиха?
- Не става въпрос за териториални претенции, а за маркиране на икономическата зона в Черно море, което е по-различно. Според мен румънската страна постъпи некоректно, без съгласието или предварително да уведоми българския си колега да освети този въпрос. Защото тези преговори се водят на експертно ниво и са конфиденциални повече от 20 години. Това си го обяснявам и с изборите в Румъния, и с някакви желания да се извлекат икономически дивиденти. Много неевропейско и некоректно! Смятам, че тези преговори трябва да се върнат на експертно ниво и ако има нещо, което да бъде решавано, да се сложи на масата и да бъдат защитени интересите и на двете страни.
- Преди ден в ЕП дебатирахте членството на Сърбия, Косово и Турция в ЕС. Какви условия поставя България, за да бъдат приети тези страни?
- Както във всички други дебати за разширяването на ЕС, един от основните принципи е да няма проблеми със съседите. И да има воля от страната кандидат, защото не ние искаме да станем част от Турция или част от Сърбия, а те искат да станат част от нас.
Както ние променихме част от законодателството си, променихме си и политиката към съседите, за да станем член на ЕС. Очевидно за това, което говорихме преди малко, румънската страна не е била съвсем искрена, щом има такива претенции.
Всички български евродепутати защитаваме интереса и на българите, които живеят в тези страни и по стечение на исторически причини са останали отвъд границата ни. Защо например в Македония те трябва да се страхуват да се обявят за българи, за да не бъдат дискриминирани и посочени като предатели, затова, че Македония продължава политиката на Коминтерна и на Тито за това, че македонците са съвсем различни от българите, техният език е различен и т.н. Това е една огромна тема, която е много болезнена.
Очаква се съвсем скоро да излезе и филмът "Трето полувреме", който е един пропаганден филм, обявен за национален интерес на Македония, финансиран в момент на криза с 2 млн. евро от държавата им. Но той изопачава истината и представя българите като едни ужасни фашисти, които разстрелват невинни граждани по улиците на Скопие, които са виновни за екстрадирането на македонските евреи. Това не е много европейска политика.
- На последната среща на българските посланици бе издадена заповед: на лов за инвестиции! Как гледате на идеята търговските аташета да се върнат към МВнР?
- Това е нещо правилно и е наша идея още от първата програма на ГЕРБ. Там се говори за икономизация на българската външна политика. Това го правят всички други чужди дипломати. Смятам го за нормална политика, която се надявям да има и плодове.
-Предстои визита на премиера Борисов в Армения и Грузия. Вие познавате тези райони, какво да очакваме за България от тези срещи?
- Южен Кавказ е наша съседна държава оттатък Черно море и за нас най-важно там е да има мир. Ще се обсъжда със сигурност ситуацията в Абхазия и Осетия, предстоящите избори в Армения на 6 май и др. Заради диверсификацията на енергийните източници имаме голям интерес в района да има стабилност и до българската граница да стига газ, но не от Русия. Той може да дойде от Азербайджан през Грузия и затова за нас този регион е много важен.
В ЕП аз съм докладчик за Армения. Разбира се, и политическото сътрудничество е важно, ние сме в много добри отношения с управляващите партии в тези страни, те са наблюдатели в ЕНП. Очаквам посещението да задълбочи тези отношения. Все пак Борисов е част от Европейския съвет и всяко посещение на премиер от ЕС е израз на това, че смятаме този регион за важен и го подпомагаме да търси решение на конфликтите.
- Вашата колежка Илияна Иванова ще стане член на Европейската сметна палата и на нейно място идва Моника Панайотова. Тя ли ще бъде човекът, който ще поеме темата за еврофондовете и евробюджета, по които Иванова бе много силна?
- Желая много успех на Илияна, тя трябва да бъде изслушана от комисията по бюджетен контрол и да мине през тайния вот в парламента през юни.
Убеден съм, че всичко ще е добре, и след като поеме новите си функции, следващият в листата е г-жа Панайотова. Тя сега е председател на комисията по еврофондовете в българския парламент и като такава мисля, че в комисията по бюджетен контрол ще е полезна. В тази комисия са точно европейските фондове.
- Защо поканихте Софи Маринова да пее в Европарламента?
- Нашата идея беше да помогнем на българската песен за Евровизия да се популяризира и да получи повече гласове. Досега никой не е правил такова представяне на песен, така че ние направихме премиерата. А и интересът към тази наша инициатива беше огромен и от страна на колегите евродепутати, от ЕК и от ромските организации в Европа. Надяваме се чрез тях да стигнем до повече представители на ромския етнос, които да гласуват за Софи. Все пак в ЕС живеят 10 млн. роми.
А трябва и да се поощряват положителните примери, какъвто е Софи Маринова, за успял човек от етноса. Подкрепихме и програмата за младежи от ромския етнос да стажуват в българския парламент, като ги поканихме в ЕП миналата година. Тези младежи знаят по два-три езика, завършили са висше образование и с примера си трябва да се саморекламират в своята си общност.
ВИЗИТКА
Роден е през 1967 г. в София
Доктор е на природонаучните науки
Завършил е университета на Саарланд, Германия
От 1998-а работи в Eвропейския парламент в Брюксел като сътрудник към евродепутатски офис
От 1999 до 2002 г. е търговски директор за България на фирмата "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак"
От 2004 до 2009 г. работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като регионален директор за Централна, Източна Европа и ОНД
През 2009 г. е избран за евродепутат от ГЕРБ
Ръководител на групата евродепутати от ГЕРБ в Европарламента
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1304450