Андрей Ковачев, зам.-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Ковачев, кое ви накара да направите дарение от исторически книги за България, Балканите и Македонския въпрос? Какво продиктува тази ваша стъпка?
Андрей Ковачев: Аз смятам, че е изключително важно за политиците, които се занимават с актуалните въпроси на разширяването на Европейския съюз, да знаят историята, да познават каква е била идентичността на хората, които са населявали Балканския полуостров, различните части на Балканския полуостров, и да могат да си направят своите изводи от оригиналните документи, а не от по-късните интерпретации. Затова и подарих на библиотеката на Европейския парламент изключителни книги, които благодарение на един българин – Теодор Димитров, който е бил емигрант в Швейцария, за съжаление сега е покойник, работил е в ООН, а преди това, както се е наричала преди Втората световна война – Обществото на народите, е издал всички жалби на българите от Македония - затова се и нарича „Жалбите на Македония” – към тогавашното Общество на народите, през 20-те години на миналия век, от които много ясно се вижда, че идентичността на хората, на мнозинството от хората, населявали географския регион Македония, е българската идентичност. И е добре библиотеката на Европейския парламент също така да има тези книги, за да може всеки, занимаващ се сериозно с тематиката, да чете от извора.
Водещ: Как приеха вашето дарение вашите колеги? Как го приеха и в библиотеката на Европейския парламент?
Андрей Ковачев: С голяма радост директорът на библиотеката прие това дарение и даже вчера той ме попита дали не искаме да направим и едно официално представяне заедно с историци на книгите. Аз обмислям тази възможност да поканя някой български историк, който да говори пред европейската аудитория на моите колеги, които имат интерес към темата за тези оригинални документи, които се съдържат в книгите, които са вече част от библиотеката на Европейския парламент.
Водещ: Ако Македонският въпрос, като един от основните на Балканите, е част от нашето всекидневие, как той се интерпретира в Европейския парламент? Проявяват ли интерес и всъщност в каква плоскост се разглежда?
Андрей Ковачев: Честно казано, интерес проявяват само тези колеги, които се занимават активно с темата, а това са предимно колегите от Комисията по външни работи на Европейския парламент, които регулярно подготвят докладите за напредъка на Република Македония за еврочленство. Тези колеги много често имат един по-стеснен кръгозор, който е свързан може би само с последните пет, десет, петнайсет години, без да си правят труда да вникнат по-дълбоко в така наречения Македонски въпрос. А за да разбереш настоящето за себе си, трябва задължително да знаеш какво е било миналото. Защо има един проблем в момента не можеш да разбереш, ако не погледнеш в миналото, и то погледнеш абсолютно обективно, четейки оригиналните документи, оригиналните факти, артефакти, които са били издавани тогава, а не последващи интерпретации, които са били изманипулирани и директно фалшифицирани.
Водещ: В неделя ще се отбележат 86 години от подвига на Мара Бунева – една достойна българка. По традиция, лоша традиция, тази годишнина периодично е съпътствана с хулигански и вандалски прояви. Дали сега може да се очаква, че намерението за еврочленство от страна на официално Скопие, на Македония, малко ще поукроти и страстите или да очакваме отново римейк на познатото?
Андрей Ковачев: Аз се надявам наистина в Република Македония да има един вид осъзнаване, че както Мара Бунева, така и много други, които са се борили срещу сръбската окупация на Македония, са герои на Македония и в никакъв случай не би трябвало да се отнасят по този начин, особено хора, които се наричат в Македония „горди македонци”. Те би трябвало тогава да почитат паметта и на Мара Бунева. Тази година не може да не отбележим и 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Аз смятам, че това също е повод за една възможност за един по-общ прочит на нашата история заедно с нашите сънародници от Република Македония. Разбира се, тук ще спомена възможността, която се надявам да стане реалност в близко бъдеще, защо не и тази година, за връщането на костите на този велик български цар в България, които знаем, че се намират в Гърция в момента. Това би било за нас един повод за голяма чест и гордост.
Водещ: Г-н Ковачев, очакваният договор за добросъседство и сътрудничество между Македония и България продължава да се бави. Със сигурност сте в течение - министърът на външните работи Вигенин се срещна в Скопие и разговаря със своя колега Никола Попоски. Защо сякаш диалогът остава безплоден, ако изобщо можем да говорим за наченки на диалог през последните години?
Андрей Ковачев: Аз първо искам да кажа, че се радвам, че министър Вигенин е променил своето мнение. Когато той беше евродепутат, той имаше друго мнение – че Република Македония трябва да бъде подкрепяна веднага да започне преговори. А моето мнение винаги е било, че това трябва да стане, когато имаме ясни сигнали и доказателства за желание за един договор първо за добросъседство, който да съдържа няколко много важни елемента, а това е повтаряне на декларацията от 1999 г., че Република Македония не представлява заплаха за Република България. Нашето общо историческо минало, което не може да бъде повече фалшифицирано и манипулирано трябва също да бъде заложено в такъв договор за добросъседство и да се намери воля за една обща комисия ли ще бъде, експертна група от историци от двете страни на границата, които да седнат и да обсъдят всички проблеми, свързани с досегашното неразбиране или злоупотребата с историята да бъде прекратена. Така че договорът за добросъседство е един вид ключът и за активното държавно подпомагане на Република Македония по пътя й към Европейския съюз. Не знам какво е мнението на г-н Попоски, или по-точно знам от мои разговори с него, че те не придават кой знае колко голяма важност на този договор, донякъде са съгласни да го подпишат, но с тези спорни моменти, които преди малко изброих, не са съгласни, просто това е препъни-камък, а те за нас са много важни.
Водещ: Говорейки за двустранните отношения с нашата югозападна съседка, не мога да не ви попитам, и в контекста на настоящите европейски избори, как пък България изглежда в Европейския парламент? Изобщо какво е посланието, което идва от нашата страна, която е един от членовете на европейската общност на Балканите?
Андрей Ковачев: За голямо съжаление, то не е добро това послание, или сигналите, които идват от България към европейските институции, особено в последните месеци, са изключително негативни, да не кажем в последните дни са и катастрофални за имиджа на България, за това, което сме изграждали като доверие. Защото доверието се изгражда дълго време, в продължение на години и може много лесно, в продължение на няколко месеца и по-бързо да бъде разрушено. На път сме да разрушим доверието в България. Не в България като държава, а в българското управление. Българското правителство не се ползва с доверието на европейските институции. Имаме хиляди примери за това. Един от тях е и „Южен поток” – този излишен търг, който се опитват управляващите да пробутат – думата е точно „пробутат”, между коледните и новогодишните празници, не е нещо, което прави чест на българското правителство. Да не говорим за постъпките на Волен Сидеров, който крепи правителството, за липсата на реакция от господата Станишев, Местан и Орешарски, което накърнява много имиджа на управлението на България.
Цоня СЪБЧЕВА