Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Европейският парламент утвърди новата Европейска комисия с председател Жан-Клод Юнкер. Тя бе одобрена с гласовете на 423 депутати, 209 гласуваха "против", а 67 се въздържаха. 
Г-н Ковачев, как оценявате състава и приоритетите на новата комисия? 
Андрей Ковачев: Върху плещите на тази нова комисия пада голяма отговорност да работи за растеж, инвестиции и конкурентноспособност на европейската икономика. Разбира се, по този начин да върне доверието на европейските граждани във визията за развитието и интеграцията на нашия континент, като една алтернатива да има просперитет и сигурност в Европа. Това, доколко комисията с така избраната комисия ще се правят ще видим в следващите няколко години. Това, което чуваме като заявки е обнадеждаващо и гласувахме от ЕНП „ЗА“ комисията на г-н Юнкер и ще следим много внимателно как те ще изпълнят това, което те обещаха пред ЕП по отделните насоки.
Водещ: В един наш разговор преди малко повече от месец, казахте че при изслушванията на кандидатите за комисари не трябва да има политически нападки и извличане на политически дивиденти. Случи ли се това? Какви са вашите впечатления? 
Андрей Ковачев: Да, това беше и нашето виждане в групата на ЕНП на ЕП да се съсредоточим изключително и само върху качеството на кандидатите. В голяма част от изслушванията това беше факт. Имаше разбира се, и това няма как да не бъде така в един парламент с различни политически групи, също и заявки или сигнали за политически изказвания и нападки от различни страни, но мисля, че в края на краищата с тези корекции, които бяха направени със смяната на един комисар, като че ли стана традиция винаги, всяка комисия да има по една смяна на комисар. Този път имахме не само смяна на комисар, а и смяна на някой от ресорите и части от ресорите на други комисари. 
Водещ: Мария-Габриел призова Жан-Клод Юнкер за бързо разрешаване на въпроса с приемането на България и Румъния в Шенген. Освен този казус, очаквате ли, че страната ни ще получи по-различно отношение, било то положително или отрицателно, по различните проблеми и приоритети между ЕК и българското правителство? 
Андрей Ковачев: Вижте, това зависи само от сегашно и следващото българско правителство, което се сформира в София, а не от ЕК. ЕК не са някакви лоши чичковци и лелки, които имат лошо отношение към една или друга страна членка, а си зависи от всяка страна членка как си върши работата националното правителство и дали може да му се гласува доверие от европейските институции или не може. Много ясно се вижда, ако проследим през последните години, какво е било отношението към съответните правителства, в съответствие с това дали са спирани или не са спирани европейските средства. Така че зависи изключително и само от нас в България какво ще бъде отношението на ЕК. 
Водещ: Питам ви, защото се появиха коментари тук в България, че не е невъзможно ЕК да обвърже две по принцип необвързани неща – реформите у нас и европейските фондове. 
Андрей Ковачев: Знаете, че ние влязохме в ЕС 2007-ма със сериозен дефицит в съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията, затова беше и наложен и механизмът, той не е феномен само за България и Румъния, а за всички страни членки. Сега ще бъде приложим под различни наименования, разбира се, при всички други страни членки на ЕС, но въпреки всичко ние все още не сме преодолели този дефицит, с който влязохме 2007-ма година в ЕС, така че съответно с известна доза притеснение европейките институции наблюдават това, което се случва в България и биха искали България по-бързо да преодолее трудностите в сектора съдебна система и справедливост. 
Водещ: Не ми отговорихте възможно ли е това, независимо, че до момента не се е случило. 
Андрей Ковачев: Как да не се е случило до момента? Спирането на съответни фондове, замразяването на фондове, както по времето на правителството на Станишев, така и по време на правителството на Орешарски, ясно показва, че нещо не е в ред в контролиращите системи и европейските пари не са достатъчно добре защитени, така че това зависи пак единствено и само от работата на българското правителство, а не от това, дали ЕК е една или друга или съответно дали е Юнкер, дали е Барозу или който и да било друг. От нас самите зависи. Ние трябва да престанем да наблюдаваме кой бил в Брюксел и в Страсбург, какво е отношението му към България. От нас само зависи да има доверие към нас, към българското управление, българските региони, към българската съдебна система и то не заради Брюксел или Страсбург, а заради нас самите в България. 
Водещ: Новият председател на ЕК – Жан Клод Юнкер, заяви, че ЕС няма да се разширява в следващите 5 години. На какво се дължи, така да го наречем, забавеното темпо? 
Андрей Ковачев: Това е ясно, че в големите страни членки - Германия и Франция и Великобритания, пък и по-малките страни, има една умора от разширяването и няма мнозинство в обществата в тези страни за приемане на нови страни членки, така че политиците от тези страни дадоха още 
повреме на европейските избори, особено в Германия, ясен сигнал, че преди да има следващо разширяване, трябва да има консолидиране вътре в ЕС. ЕС да стане по единен, по-интегриран, да може да се противопоставя на такова предизвикателство като финансови и икономически сътресения, на предизвикателства, които идват от външния свят - арабските промени и „Ислямска държава“ , проблемите в Украйна и в следващите 5 години. Общо е мнението, че разширяване не може да се очаква като краен акт, нова страна да бъде приета. Това в никакъв случай не означава, че процесът на приемането на нова страна членка, фактически започването на преговорите с някоя от 3-те членки, отварянето на нови глави, затварянето им, препоръките към страните членки към страните кандидатки, няма да продължи. Напротив, ще продължи, защото това би било доста демотивиращо особено за страните от Западните Балкани, ако им бъде казано, че процесът ще спре. Не, процесът няма да спре, просто в следващите 5 години процесът по разширяването няма да завърши и нова страна членка не се очаква да стане пълноправен член на ЕС до 2019 г. Това е и посланието, което се чу. Да, на преговорния процес, но в следващите 5 години не се очаква този преговорен процес за някоя от страните кандидатки да завърши. 
Димитър ДРАГАНОВ