Уважаема г-жо председател,

Уважаеми г-н министър-председател,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми евродепутати,

Трудно постигнатият през миналата седмица по време на Ирландското председателство компромис за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) породи огромни съмнения за това дали Европейският съюз ще успее да изпълни своите цели до 2020 г.

Сумите, които компромисът предвижда, са значително под първоначално предложеното от Европейската комисия и под позицията на Европейския парламент за равнища на таваните на разходите, включени в рамката.

За голямо съжаление компромисът не предвижда и клауза за преразглеждане на рамката в хода на нейното изпълнение, например в средата на финансовия период. Това поставя под въпрос нейната адекватност на икономическата и социална реалност в Европа в годините до края на десетилетието. Дебатът в Европейския парламент и преговорите със Съвета на ЕС през следващите няколко месеца ще бъдат тежки. Според Лисабонския Договора ЕП има последната дума. Той може да одобри или да отхвърли финансовата рамка. Гласуването се очаква да бъде тайно, което означава, че трудно можем отсега да прогнозираме дали ЕП ще приеме компромиса. 

Безспорен приоритет за България, свързан с дебата за следващата МФР, беше постигането на максимално високи суми за политиките, които имат пряко отношения към формирането на БВП на страната и растежа – политиката по сближаване и селското стопанство.

 В тази тежка ситуация България успя да постигне, колкото и българската опозиция да се опитва да омаловажи този факт, увеличение на сумите за селско стопанство, за политиката по сближаване както и на компенсациите за преждевременното затваряне на 1-4 реактори на АЕЦ "Козлодуй" с възможност да получим компенсации и след 2020 г за това. Така страната ни ще се явява, ако ЕП одобри рамката, най-големият нетен бенефициент от бюджета на ЕС до 2020 г.

И с право, защото ние имам какво да наваксваме след като изостанахме от Стара, пък и част от Нова Европа поради изключително човеколюбивата диктатура на комунистите до 1989 г. и последвалото "компетентно" управление на техните наследници.   

Хубаво е, че дори и в криза основната ценност на ЕС остава солидарността. Добрата работа на българското правителство и местна власт възстанови доверието на нашите партньори в България, което беше сериозно накърнено само допреди 4 години. Сега имаме ускорено усвояване на европейските средства и много нисък процент на грешки и несъответствия. Изоставането се наваксва с бързи темпове и, където има проблеми, чрез открит диалог с ЕК те се решават.

Важно е с летящ старт да започнем и усвояването на средствата от следващия период, за да няма риск от забавяне.

Твърденията на представители на опозицията, че сумите за страната ни през следващия програмен период представляват намаление в реални стойности или пък били договорени още през 2006 г., са чиста проба спекулация, и то отново предизборна. Тези суми България получава заслужено като резултат от добрата работа на българското правителство и на  възстановеното доверие в нашата страна.

Уважаеми колеги от опозицията,

не ви ли омръзна от всичко да се опитвате да извличате политически изгоди. Вие въобще не се замисляте вече – ако нещо бъде направено от правителството, то вие сте по дефиниция "срещу" – примери колкото искаш - и политиката спрямо Македония, и разследването на терористичния акт в Бургас, и МФР. Най-цинично експлоатирате за политически цели даже инцидента с г-н Доган - отново във вреда на страната ни и на гражданите разиграхте предизборно шоу с декор Европейския парламент. И едва ли е изненада, че в този т.нар "дебат" в ЕП пренесохте теми от дебата, който се води тук, в българското Народно събрание, като например промените в Избирателния кодекс. Не смятам за правилно да пренебрегвате българското Народно събрание по такъв некоректен начин.  

При кое правителство на прехода е имало такава ефективност и прозрачност на управлението, стенограмите от заседанията на Министерски съвет са публични, светкавично се реагира при всеки сигнал? Прозрачността е най-силният съюзник на гражданското общество, всички назначения се правят пред хората, а не задкулисно с договорки както преди. Затова и има отхвърлени кандидатури и това е добре, нали това искаме. Да не би предишното правителство за две години и половина членство на България в ЕС и още година и половина преди това да създаде ясни правила и процедури на договаряне и изплащане на евросредствата? Процентът на реално изплатените средства по ОП към средата на 2009 г. беше под 1 процент, а към 31 януари 2013 г. те са вече нас 30 %.

Но нека се върна към Кипърското председателство и изпълнението на приоритетите на страната ни.

Един от основните му приоритети бе осигуряването на финансова стабилност и излизане от кризата. България продължи да бъде едни от най-добрите примери в ЕС за финансова стабилност, ясни икономически приоритети и политики, гарантиращи икономически растеж. По този начин даваме своя принос за излизането на Европа от кризата.

В момента редица страни от ЕС са източник на безпокойство и проблеми. Спрямо 2011 г. през 2012 г. (по данни на Евростат) БВП на 11 страни-членки от ЕС е отрицателна величина, а БВП на България расте и е съизмерим с растежа на БВП на Германия и Австрия.

Страната ни подкрепи създаването на единния надзорен механизъм, който има за цел да върне доверието на европейските граждани и на пазарите в банковите институции и е необходима крачка в изграждането на Банков съюз. Отново абсолютно безпредметни са  упреците на опозицията, че България не участва активно във взимането на важни решения като това по Единния надзорен механизъм.

Кипърското председателство успя да постигне напредък и по два много важни документа - Общата европейска система за убежище (почти на финала) и Единния европейски патент (финал след 30 години боксуващи преговори).

Общата европейска система за убежище - важна е с оглед гарантирането на сигурността на всички граждани на ЕС както и на факта, че България е външна граница на ЕС и миграционният натиск върху границите й ще се засили особено след присъединяването й към Шенген.

Единният европейски патент - важен за всички държави в ЕС особено за тези, които генерират иновации - важен е и за България като страна с добри икономически и търговски перспективи, важен е и за чужди (извън ЕС) инвеститори, които биха се насочили към България като атрактивна за инвестиции страна от ЕС. 

По време на Ирландското председателство предстои работа по важни политики, които имат пряко отношение към възстановяването на европейската икономика след кризата и създаването на нови работи места и растеж. Такъв пример е Актът за Единия пазар-II. Той представлява дванадесет ключови мерки, насочени към четири основни движещи сили на икономическия растеж, трудовата заетост и доверието на потребителите: а) интегрирани мрежи, б) трансгранична мобилност на гражданите и предприятията, в) цифрова икономика и г) мерки в подкрепа на социалното сближаване и преки ползи за потребителите.

Европа подготвя своето бъдеще! Би било оценка за зрялост, ако българската опозиция, независимо от изборите тази година не търси само конфронтация, а конструктивно дебатира в българското Народно събрание националните и европейски политики и приоритети вместо да отклонява вниманието на гражданите от важните проблеми и да го насочва към тясно партийните си предизборни проблеми.

Благодаря Ви за вниманието!