Десетилетия наред през XX век европейските автомобили бяха образец за най-високо качество и икономичност. Европейската автомобилна индустрия създаде коли, които са желани навсякъде по света. Тук, в Европа, тази индустрия се превърна в гръбнак на нашата промишлена икономика и днес осигурява заетост на повече от 12 млн. европейски работници - над 5 процента от общата работна сила на Европа.
Заради бързите промени в света на мобилносттаобаче Европа рискува да изгуби позиции и работни места в полза на конкуренти от Азия и Северна Америка.
За да не изостанем от глобалната конкуренция, ние трябва да реализираме силни политики, които да позволят наевропейските производители да бъдат конкурентни в глобалния преход към транспорт с ниски въглеродни емисии. Наскоро обявената от Европейската комисия инициатива „Батериен алианс на ЕС“ е стъпка в правилната посока.
Политиките и стандартите, които възприемаме днес, ще зададат посоката за следване от нашите автомобилни компании, като им осигурят време да разработят необходимите технологии и системи за следващото поколение екологично чисти превозни средства.
Чрез интелигентни политики, които насочват автомобилния сектор към декарбонизация, европейските производители на автомобили ще създадат допълнителни работни места. Ако нашите автомобили допринасят за намаляването на емисиите на CO2 съгласно европейските климатични цели, това ще повиши брутния вътрешен продукт на ЕС.
Европа би спечелила много, ако намали вноса на петрол. В момента ЕС внася 89% от необходимия му суров петрол, преобладаващият дял от който се изразходва за личен транспорт. Европа е силно зависима от вноса на суров петрол от Русия, която доставя над 30% от всичкия импортиран суров петрол в ЕС. Други 20% идват от Близкия изток (начело със Саудитска Арабия, Ирак и Иран), а 16,5% — от Африка (предимно Нигерия, Алжир и Либия). Защо да плащаме милиарди евро на външни държави, за да зареждаме резервоарите на автомобилите си, когато те биха могли да се захранват с произведена в Европа енергия?
Има и множество други ползи, освен икономическата конкурентоспособност и геополитическите съображения за енергийна независимост, които ще се реализират благодарение на екологично чистия транспорт. Най-важната от тях е общественото здраве. Много европейски градове страдат от опасни нива на замърсяване на въздуха.
Освен това електромобилите имат потенциала да спестят средства на потребителя. Първите модели бяха и са все още скъпи, но електромобилите от новото поколение ще стават все по-достъпни. Като вземем предвид икономиите от гориво (в типичния случай зареждане на акумулаторите от електрическата мрежа е значително по-евтино от зареждане на резервоара с дизелово гориво или бензин) и намалените разходи за поддръжка (електромобилите изискват значително по-малко сервизно обслужване), това би донесло сериозни икономии за потребителя. За да извлечем максимални ползиот декарбонизацията на транспорта, преходът към по-екологични автомобили трябва да върви ръка за ръка с въвеждане на по-евтини технологии за добив на енергия от възобновяеми източници.
В момента транспортът генерира приблизително една четвърт от парниковите газове в Европа. Оттук следва, че ако Европа иска да изпълни своя ангажимент по Парижкото споразумение, тя трябва да декарбонизира личните превозни средства.
За успеха на този преход и за да остане нашата автомобилна индустрия начело на иновациите, днес компаниите трябва да инвестират в технологиите и разработките, които ще задвижват автомобилния парк на бъдещето. Политиците трябва да действат сега, за да осигурят на нашите автомобилни компании стабилната дългосрочна рамка за развитие, която им е необходима, за да направят тези инвестиции. Заседанието на Европейския съвет през март е подходящ момент да изпратим ясни политически сигнали за поемане на решителен дългосрочен курс към декарбонизация. Европейските автомобилни производители биха могли да оглавят надпреварата за екологично чист транспорт и е отговорност на политиците да им помогнатв това начинание.
