Коридор №8 трябва да бъде приоритет за България,  защото ще съживи връзките между двете морета – Адриатическо и Черно, както и между държавите, през които преминава – на първо място България и Република Македония.

 

Между гражданите на България и Република Македония трябва да има повече възможности за обмен и контакти. Същото важи и за икономическите отношения между двете страни. Трябва да има повече възможности за взаимно инвестиране и опознаване между хората, които не по тяхна вина в продължение на десетилетия са били разделени един от друг. Инфраструктурата, икономиката, намаляването на таксите за роуминг и интернет услугите – това са пътищата за сближаване между най-близките исторически братя и сестри от двете страни на сегашната граница.

 

Официална София трябва да лобира пред всички финансови и икономически институции, които могат да помогнат за изграждането на Коридор №8. Българското председателство на Европейския съвет, което започва на 1 януари 2018 г., е добра възможност да поставим темата на дневен ред. В рамките на така наречения  „мини Маршал план", предложен от Германия за инвестиции в региона, трябва да се лобира в посока, че този коридор е от огромна не само икономическа, но и политическа важност. Пътят от Албания през Република Македония за България до Черно море или на юг към Истанбул е прекрасна възможност за диверсифицирането на транспортните маршрути и правенето на бизнес, гарантираща сигурност и благоденствие за всички.

 

Не трябва да живеем с илюзии. Реализацията на Коридор №8 ще се натъкне и на много препятствия, защото в региона има държави, на които неговото съществуване не е изгодно, понеже ги заобикаля. Оста Гърция-Сърбия, минаването на потока от хора и стоки от Солун за Белград и оттам за Централна и Западна Европа, е традиционна. Румъния  също лобира за свой коридор, който да стига до пристанище Констанца на Черно море.

 

Само по пътя на сътрудничеството, сближаването, изграждането на големите инфраструктурни проекти, свързващи Адриатическо с Черно море, ще успеем да преодолеем изолацията от миналото, което ни е разделяло. Ще преодолеем тежкото наследство на тоталитаризма, което направи всичко възможно гражданите на двете страни да бъдат не само разделени, а да се гледат с недоверие и да бъдат отчуждени с езика на омразата.

 

Като депутат в Европейския парламент имам възможността да посещавам често Република Македония. Моите наблюдения са, че голяма част от хората там искат да има добри отношения с България, да няма взаимна конфронтация по въпроси, за които наистина няма причина да се провокираме. Има смисъл да си сътрудничим и да преодоляваме проблемите чрез културен и научен обмен. Имаме обща история и не можем да отречем това, историците от двете страни трябва да я изследват на базата на автентичните документи. В договора за добросъседство се предлага създаването на експертна комисия, която на базата на тези оригинални документи ще изготвя доклади. Така ще преодолеем това, което ни е разделяло. Европейският парламент и Европейският съюз многократно призовават за общо честване на общата ни история, да не бъдат дискриминирани хората, които открито заявяват своят български произход и да се изчистят учебниците и академичните среди от манипулации. 

 

Трябва да се отнасяме помежду си с уважение, без провокации и търсене на гръмки сензации, защото съществуват сили, които не желаят отношенията между София и Скопие да бъдат добри. Нашият отговор трябва да е разумен и със зачитане към мнозинството, което желае добри отношения между двете страни.

 

Анализ за Агенция БГНЕС