Водещ: Евродепутатът Андрей Ковачев обяви, че ще предложи изменения в законодателството за придобиването на българско гражданство. Какво го е подтикнало и в какво ще се изразяват промените? Какво ви подтикна и в какво ще се изразят промените в законодателството за придобиване на българско гражданство?
Андрей Ковачев: Преди да започнем, аз искам да изкажа моите дълбоки съболезнования за ненадейната смърт на г-н Красимир Узунов, към вас, към всички, които работят в Агенция и Радио „Фокус“. Наистина една голяма загуба.
Водещ: Г-н Ковачев, нека да преминем към повода за нашата среща. В какво ще се състоят измененията в законодателството?
Андрей Ковачев: Разбира се. Аз смятам, че тези хора, които по произход са наши сънародници, техните предци са били българи, те искат да получат българско гражданство, няма как същите тези хора, след като получат българско гражданство да участват в различни видове кампании и инициативи, да пишат в социалните мрежи текстове, които са срещу България, срещу българската история, да отричат българския характер на възрожденците, на участниците в Илинденско-Преображенското въстание, на хората, които са живели в Егейска Македония, в Кукуш, в Загоричане, на нашата плеяда от наши революционери и воеводи и възрожденци и писатели, братя Миладинови, Григор Пърличеви така нататък. Това не може да бъде допускано и аз съм дълбоко възмутен, когато има такива случаи на хора, които от една страна тайно са си получили българския паспорт, а от друга страна продължават с антибългарската, македонситична пропаганда, каквато я познаваме както от времето на комунистическа Югославия, така и след това, след независимостта на Македония по времето на Никола Груевски. И затова смятам, че трябва да има декларация, която да бъде оформена по начин, по който тези хора, обявявайки и самоопределяйки се като българи, като принадлежащи към българската общност, като наследници на българи няма да участват и няма да уронват престижа на България и на българската история.
Водещ: Но ако продължат да го правят, какво ще се случи? Те са си взели гражданство.
Андрей Ковачев: Аз смятам, че това трябва да бъде публично оповестено, особено ако са хора, които имат някаква позиция в Македония или където и да било другаде по света, че те са декларирали официално, че са българи и в същото време се занимават с антибългарска пропаганда или кампании. И когато имаме ясни случаи на такова поведение, би трябвало да има механизъм и за отнемане на българското гражданство.
Водещ: Г-н Ковачев, кое ви подтикна към тази стъпка, към идеята да предложите изменения в законодателството за придобиване на българско гражданство?
Андрей Ковачев: Защото знам и не само и аз за такива случаи, в които хора, имащи българско гражданство, въпреки всичко било от не знам какви подбуди да продължават с отричането на българската история, на българския характер, на събитията и на личностите от последните столетия, особено от последните 100 години. И пишат много неприятни или много обидни неща в социалните мрежи. Това трябва да бъде прекратено. Разбира се, то трябва да бъде прекратено не само за хора, които имат българско гражданство, но и за всички, които разпространяват говора на омразата, но особено пък тези, които са получили българско гражданство, от тях трябва да очакваме, че те няма да участват в такива кампании. Знаем много добре, че има хора, които са и депутати в македонския парламент както от опозицията, така и управляващи. Има хора, семействата и на министри, и на хора от медиите в Македония, и на много, много различни нива в йерархиите в Македония, които имат български паспорти. И това трябва да е свързано с наистина декларираното българско самосъзнание и да не бъдат лицемерни по този начин.
Водещ: От нашите сънародници в чужбина, получили български паспорти, само тези, живеещи в Македония ли злоупотребяват с новата си родина?
Андрей Ковачев: Аз по никакъв начин не искам да кажа, че това е нещо масово, но има случаи. Предимно, разбира се, поради десетилетия на антибългарската пропаганда в Македония, обидите, които са си били свързани с това да си българин, да бъдеш обиждан като „бугараш“, българофил, татарин, фашистки окупатор. Всичките тези обидни думи, които са били използвани срещу всеки, който е заявявал своята българска етническа принадлежност. Би трябвало тези хора, които вече може би са над 100 хиляди, които имат български паспорти, точно обратното, да очакваме да работят срещу наслагваната пропаганда и за сближаване отново на разединените поради комунистическата диктатура наши сънародници. Така че предимно това се наблюдава в Македония и в Западните покрайнини имаме някои отделни случаи на такива хора, но аз поне не знам такива случаи да има в Молдова или в Украйна.
Водещ: Технологията на вашето предложение как ще се осъществи?
Андрей Ковачев: Аз съм написал писмо до съответно ресорните министри – министъра на правосъдието, както и сега комисията, която има в Народното събрание по този въпрос. И те трябва да помислят как точно да се оформи това изискване да не продължават или да има обвързване на получаване на българско гражданство с това да не се уронва престижа на България и на българската история. Това трябва да бъде под формата най-вероятно на декларация или това ще кажат вече юристите как, която да бъде неразривно свързана с документите, които са необходими за получаване на българско гражданство по произход. Тук говорим за хора, които са наследници на българи, които получават своето българско гражданство, защото са от български етнически произход. Говорим за този случай. И се надявам, че в Българското народно събрание и Министерство на правосъдието ще намерят начин това да бъде вписано при промените в закона за гражданството.
Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост да ви помоля, ако приемете, за коментар на статията на президента на Франция Еманюел Макрон за европейско обновление – тя предизвика доста реакции вече в Европейския съюз, може би защото бе и публикувана едновременно и в 28-те страни-членки. Как я оценявате?
Андрей Ковачев: Всяка инициатива, която е за засилване на европейската интеграция, трябва да бъде поздравена, включително и инициативата на президента Макрон. Това, в много от неговите предложения, не е нещо ново. Ние многократно сме заявявали, че на нас ни трябва силен и единен Европейски съюз, който да работи в интерес на гражданите, на сигурността, да делегираме повече права на Европейския съюз по отношение на политиките, където смятаме, че Европейският съюз има по-голяма добавена стойност и може по-добре да се справи общо, а не всяка страна поотделно. Това е: превенция на тероризма, защита на външните граници, единна външна политика. Тук г-н Макрон примерно не предлага това, което пък и аз съм предлагал, и г-н Манфред Вебер предлага – при въпроси, свързани с външната политика и политиката за сигурност да отпадне приемането на решенията с единодушие, да има приемане на решенията с мнозинство. Не може от една страна да обвиняваме Европейския съюз, че е бавен, че не присъства на международната сцена, че не се взима под внимание мнението на Европейския съюз, че други политически и геополитически играчи са много по-силни, като Русия, Китай, САЩ, разбира се, Иран, Турция, Саудитска Арабия, където решенията се взимат много по-бързо и много по-ефективно. И не можем да обвиняваме Европейския съюз, че не е бърз и ефективен, а в същото време да не му дадем инструментите да бъде бърз и ефективен, адаптиращ се на променящия се свят около нас. Така че много неща могат да се направят при желание на страните-членки, и разбира се, от мнозинството европейски граждани. Затова е прав президентът Макрон, че сега на 26 май е много, много важно да се даде сигнал към каква посока искаме да се развива Европейския съюз, наистина към по-силен Европейски съюз и по-общи интегрирани политики – там, където е по-добре да имаме общи политики, преди малко казах основните сектори, но и разбира се задълбочаване и на единния пазар, инвестиране в научна и развойна дейност, конкурентоспособни стоки и услуги в конкуренция със заобикалящия ни свят, търговски споразумения, гарантиране на работните места и увеличаване на работните места в Европейския съюз за младите хора, повече средства по програмата „Еразъм“. Това са основните моменти, където трябва да се концентрираме. И 26 май ще даде посоката, сигнала накъде искат европейските граждани да видят развитието на Европейския съюз. Аз се надявам, че това ще бъде към повече интеграция, а не обратно, както може би някои биха искали – един разединен Европейски съюз.
Водещ: В статията си президентът Макрон предлага преосмисляне изцяло на Шенгенското пространство. Доколко това е възможно и няма да задълбочи разделението между страните- членки или пък точно обратното – ще ги интегрира, ще ги приобщи?
Андрей Ковачев: Свободното движение на хора е основна ценност на Европейския съюз. Това, границите да станат между държавите символични и да няма нужда от предоставяне на документи за преминаването им е една от най-видимите политики на европейското обединение. И ние по никакъв начин не трябва да я жертваме. Тези страни, които са постигнали или са покрили всички критерии, както например България, трябва да бъдат приети в това свободно за придвижване пространство. В същото време, за да гарантираме сигурността, трябва солидарно да пазим външните граници на Европейския съюз. И аз смятам, че тук преосмисляне в смисъл на задълбочаване на Шенгенското пространство
трябва да има, а не за отслабване на Шенгенското пространство, за повече средства за опазване на външната граница и за ефективна превенция за възможно придвижване на терористи или на хора, които са свързани с различни криминални дейности.
Водещ: Вие сте зам.-председател и на групата на ЕНП в Европейския парламент. Президентът Макрон предлага конференция за Европа и на нея да бъдат предложени всички необходими промени в новия политически проект за нова Европа. Смятате ли, че такава конференция би била възможна? Смятате ли, че може да се създаде една такава нова институция, встрани от институциите на Европейския съюз?
Андрей Ковачев: Европейският съюз не е нещо, което е статично. Това е един проект, който се развива във времето. И със сигурност сегашното състояние не трябва да бъде вечно, а трябва да се променя. Многократно сме искали, и тъй като аз съм в европейското федералистко движение, мога да ви кажа, че постоянно сме искали нов конвент на Европа, отваряне на договорите и допитване там, където е по-ефективно да се промени нещо, както преди малко казах с взимането на решения, свързани с външната политика и политиката за сигурност. Така че нов конвент или конференция за Европа, как ще бъде името не е толкова важно, където да се обсъди политическото бъдеще на Европа, е нещо, което със сигурност рано или късно ще се случи. Но това не е най-важното как ще наричат нещата, дали ще бъде конференция или конвент, или съвет, важното е съдържанието и какво ще гарантира то на европейските граждани – дали европейските граждани го искат това да се случи по този начин, дали искат ефективна, бърза и адаптираща се към променящия се свят Европа. Това трябва да се види на 26 май. След тези избори, ако успеем да убедим мнозинството от граждани, че е по-добре да вървим към такъв Европейски съюз, който е по-ефективен от сегашния, съответно ще трябва да се променят и договорите.
Водещ: Не мога да не ви попитам и за още една идея, която звучи силно примамливо за множество хора. Други биха я нарекли популистка. Идеята на френския президент за социален щит, който да осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална европейска заплата – възможна ли е?
Андрей Ковачев: Това, разбира се, звучи добре. И винаги се задава следващият въпрос: кой ще плати това и откъде ще дойдат парите? Левите сили винаги са искали да разпределят бюджети и център-дясно винаги е събирал в бюджета повече средства, и майсторството е да се намери този баланс, в който да има достатъчно средства в бюджета и те да се разпределят достатъчно ефективно, за да стигнат до най-много хора. Аз не смятам, че въпреки че звучи добре, че е възможно на сегашния етап да имаме такъв базов доход за всеки, който да бъде отнякъде финансиран – било то от европейския бюджет или от националните бюджети. Но че трябва да се работи за повишаване на доходите, за по-добри
условия на труд, за еднакви стандарти по отношение на здравните услуги, по отношение до достъп до качествено здравеопазване, и Европа може да даде своята добавена стойност за това, тук не можем да имаме никакво съмнение.
Водещ: Как ЕНП ще се включи в дебата за нова Европа, отворен със статията на Еманюел Макрон?
Андрей Ковачев: Нека пак да повторя, това не е нещо, което е ново. Ние говорим за бъдещето на Европа вече от много, много време, много години с най-различни инициативи. Знаете, че и Комисията „Юнкер“ имаше сценарии за Европа с различни опции.
Водещ: Бялата книга за Европа.
Андрей Ковачев: Така че това не е изведнъж някаква новост и президентът Макрон е открил топлата вода. Трябва да е ясно, че гражданите на Европа трябва да го искат. И 26 май е датата, където ще видим, накъде ще тръгне Европа. Ние участваме активно. ЕНП е в основата на европейската интеграция с Де Гаспери, с Конрад Аденауер, с бащите-основатели на Европейския съюз още започвайки от Шуман и Моне. Така че това са темите, които сега в предизборната кампания за Европейски парламент ще представяме на европейските граждани. И много се надявам предизборната кампания в страните-членки да не бъде само ориентирана към националната политика, към злободневните теми, към неща, които са обект на националната опозиция или на управляващите, а наистина да отделим и поне малко време за общоевропейския проект, за идеята, че заедно можем да бъдем по-силни и по-богати, и по-конкурентоспособни в съревнованието между различни части на нашата планета.
Интервю на Цоня Събчева за агенция "Фокус"