Нелепо е да се прави сравнение за разпределението на европейските средства между две страни на база тяхното население, каквото у нас някои правят за България с Гърция. Сравнението на разпределените евросредства, може де се прави само спрямо БВП на всяка една страна.
Категорично получаваме повече и то не само България, всички страни ще получат повече. Защото тук говорим за два бюджета, единия е МФР, където ние сме една от малкото държави, която получава повече – около 800 млн. евро, повече отколкото в предишната многогодишна финансова рамка и втория бюджет е Фонда за възстановяване на икономическите последици на ЕС от пандемията COVID-19 – „Следващо поколение на ЕС“ NextGenerationEU, където получаваме категорично огромна подкрепа. Като по-голямата част от средствата в тази подкрепа е безвъзмездна помощ – така наречените грантове. И една доста по-малка част като дългосрочен и много нисколихвен заем, но трябва да подчертая, че този дългосрочен заем зависи от нас, дали ще преценим, че имаме нужда от него и бихме искали да го използваме, за да вземем този заем.
Не мога да повярвам и се учудвам, как е възможно въобще, в абсолютни стойности, някой да прави сравнение на нещо, което е несравнимо… Единственото сравнение е по отношение на процент брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната страна. Ние получаваме един от най-високите проценти на безвъзмездна солидарна помощ към нашия БВП! Веднага чувам следващият въпрос: „Ама защо ни е толкова нисък БВП?“ - Той се увеличи двойно!
Тези, които говорят, бившите български комунисти – сега социалисти, те трябва да отговорят на въпроса, защо през края на 90-те години бяхме стигнали до там, че пенсиите и заплатите на българските граждани, бяха едва 3 щатски долара?
Трябва да е ясно откъде сме тръгнали и докъде сме стигнали. Колко бързо сме наваксали повишаването на БВП, който – да, не е такъв, какъвто е в Гърция, какъвто е на Италия даже, да не говорим за Германия и Дания, но ние не трябва да забравяме откъде сме тръгнали и с какъв БВП.
Българската страна в лицето на премиера Бойко Борисов, поиска и заяви много ясно, че иска критерия върховенство на закона, да бъде част от тези критерии за европейските средства, обратно на страни като Полша управлявана от г-н Качински и Унгария управлявана от Орбан, които не желаят да има такъв критерий. Българската позиция е, че ние желаем и държим да има такъв критерий и в заключението на Съвета е записана една формулировка, която е много оптекаема, затова и Европейския парламент гласува да има много по-ясна и конкретна формулировка, която да казва как точно Европейската комисия или точно кой друг орган ще следи за върховенството на закона във всяка страна член. Ние многократно сме искали такъв общ механизъм – за контрол над корупция, върховенство на закона, работата на съдебните власти, това трябва да бъде и добавена стойност на Европейския съюз върху контрола на тези много чувствителни сфери във всяка една страна. И не може да се обясняваме, че това е суверенитет на страната и никой не трябва да ни се намесва – напротив!
