Водещ: Албания призна българското малцинство, след като парламентът на страната одобри късно снощи промените в Закона за малцинствата. „Исторически пробив за България“ – така го определи премиерът Бойко Борисов. Евродепутатът Андрей Ковачев бе един от хората, които активно работиха за признаването на българското малцинство в Албания.
Г-н Ковачев, с какъв знак и за Албания, и за нашата страна е приемането на този документ?
Андрей Ковачев: Възстановява се една историческа справедливост, която е била потъпквана с десетилетия, да не кажем може би и повече от 100 години, когато на тази територия не е имало възможност нашите сънародници открито да заявяват тяхната етническа принадлежност – имало е репресии, имало е фалшифициране, грубо фалшифициране на историята и опит тези наши сънародници да бъдат представени като хора от друг етнос. Затова е и знак за европейската ориентация на Република Албания и аз искам още веднъж да поздравя нашите колеги от албанския парламент, които доказват с този акт, че те имат искрено желание да преодолеят това, което ни е разделяло в нашия регион от миналото и да станат част от Европейския съюз. Само чрез европейската интеграция и инструментите, които тя дава, може да преодолеем сенките, така да кажем, сенките от миналото, това, което е разделяло толкова много хора и е донесло толкова много скръб и печал на нашия регион – може да бъде преодоляно според мен само чрез диалог и европейска интеграция.
Водещ: Какви гаранции ще даде този закон на нашите сънародници в Албания?
Андрей Ковачев: Същите, каквито дава на другите етнически общности, които са изброени в новия Закон за националните общности в Република Албания. И това вече зависи и от активността на самите наши сънародници там, тези, които живеят в Голо бърдо, в Мала Преспа, в Гора, във Видище, Връбник и другите албански села и градове, където има граждани с български етнически произход.
Водещ: Успели ли са всички тези хора в селищата, които изброихте, да съхранят езика, да съхранят обичаите, традициите?
Андрей Ковачев: Аз имах възможността и тази година да направя една обиколка сред тези наши сънародници. И наистина имат българския език, разбира се, в своята диалектна и за някои от нас може би архаична форма, но важното е, че те знаят своята семейна, фамилна история – кои са били техните бащи, дядовци и тези, които не са се поддали на манипулацията и на насилието в началото да се представят за други, поради това, че властта е наредила така. Разбира се, че и другото – ние по никакъв начин никога не сме казвали, че нямат право тези, които се чувстват например етнически македонци, това да го заявят. В закона те са също споменати. И обратно на пропагандата на спонсорираните от Скопие организации в Албания, ние никога не сме призовавали да бъде изтрито името „македонски“, защото това е решение на всеки гражданин, как се самоопределя. Нямат право и не е позволено от каквито и да е международни правила това да се чувстваш македонец. Чрез манипулация на световната история, приета от академичната общност по света, е кощунство, когато се променя и има опит да се промени идентичността на хора, които са починали и които няма как да се защитят.
Водещ: Защо беше толкова остра реакцията на македонски медии срещу признаването на българско малцинство в Албания? Как това застрашава Македония?
Андрей Ковачев: Това не застрашава по никакъв начин Македония. Това застрашава, разбира се, идеологията от времето на Титова и комунистическа Югославия, идеологията на Коминтерна за това, че няма и не е имало никога български етнос в тези региони и че всички са нещо друго. И това е за мен отминал етап, който в процеса на европейската интеграция ние трябва в нашия регион да преодолеем, да не разделяме хората и да оставим, разбира се, свободно всеки, както сметне, както той се чувства, така и да се определя. Ако някой се чувства като етнически македонец, то това е негово право да се чувства такъв. Не е негово право – пак ще го повторя, – защото се чувства в 2017 г. така да променя историята, да променя идентичността на хора, които са починали. Това не е негово право. Но е негово право да се чувства такъв, какъвто желае. Но да бъде така добър да остави този пък, който се чувства българин и знае истината, знае своята история, знае своята фамилна история, чувал е, чел е, да се чувства също така българин.
Водещ: Една от линиите, по които беше атакувано признаването на българско малцинство в Албания от страна на македонски политици, беше свързана с изказване, че дотолкова, доколкото на територията на Албания е имало българи, те отдавна са взели своето българско гражданство, български паспорти, които им дават възможност да пътуват по света, така че на този етап там няма българско малцинство. Как коментирате това?
Андрей Ковачев: Това са изказвания на спонсорираните от предишното управление в Скопие организации на територията на Албания, които нямат нищо общо с реалността. Само през няколкото седмици, август месец, нашите сънародници се организираха и събраха хиляди подписи на българи от тези региони, за които преди малко говорихме, с петиция към албанския парламент да зачете и техните права. Така че тези, които говорят такива неща, нека да се обърнат към хилядите хора, които са се подписали в петицията, и да им обяснят това нещо.
Водещ: Албания е една от страните, които се стремят към членство в Европейския съюз. Приемането на настоящия закон, крачка ли е по този път?
Андрей Ковачев: Да, определено това е един акт, който доказва искрените намерения на Албания за европейско членство. И ние – както български евродепутати, така и правителството – съм убеден, че ще подкрепяме Република Албания по пътя към европейска интеграция, както и всички други страни от Западните Балкани, когато те покажат, че имат искрено желание за европейска интеграция и за членство в Европейския съюз, и са готови да преодолеят инстинктите от миналото, негативните наслагвания от миналото, които са ни разделяли, и да тръгнем по един нов път на сътрудничеството. Това, което са успели в Западна Европа да направят – границите символични, да се опитаме да направим и ние в нашия регион.
Водещ: Като „знак за политическа зрялост и европейски подход на държавническо мислене“ – така министърът на външните работи Екатерина Захариева определи приемането на този закон в Албания, доколкото разбирам се присъединявате към тези думи?
Андрей Ковачев: Да, разбира се, точно така е. И аз използвам всяка възможност да поздравя нашите колеги от Албания. Между другото, да кажем, че и управляващата Социалистическа партия, и опозиционната Демократическа партия взеха това решение с консенсус – това е много важно да се подчертае. Ние работихме, както моите колеги, г-н Станишев и другите – със социалистическите си колеги, а пък ние – с колегите от Демократическата партия, която е към ЕНП, и те откликнаха както на резолюцията на Европейския парламент, която беше приета през тази година с препоръка към Албания – пак да кажа – подкрепена от всички български евродепутати, по инициатива и моя, и на г-н Джамбазки, така и правителството на Република Албания, заедно с българския външен министър и с българския министър-председател, намериха силите да вземат това решение.
