Водещ: След историческите спорове между България и Македония, между тях застана и разбирането им за езика. Поредната двустранна разправия бе предизвикана от приетата от Академията на науките и изкуствата в Скопие Харта за македонския език, според която официалният книжовен език на Република Северна Македония е отделен, самостоятелен език, определян в Скопие като македонски. Българската академия на науките излезе с позиция, според която официалният език в Република Северна Македония е писмено регионална норма на българския книжовен език. Исторически македонският език представлява политически конструкт, създаден на 2-ри август 1944 г. в манастира „Св. Прохор Пчински“. Политиците в Скопие не оставиха спора на академично равнище, министър-председателят Зоран Заев заяви, че чрез Министерството на външните работи Република Северна Македония ще реагира на оценката на БАН, че македонският език е диалект на българския. Той очаква България да разследва въпроса, да го преодолее и да признае македонския език. Македонският президент Стево Пендаровски обяви твърдението на БАН за анахронизъм. Според него дискусиите по въпроса са безпредметни. От българска официална страна засега позиция все още няма. И след като Съвместната комисия, която трябваше да изчисти спорните исторически въпроси, на практика капитулира без да постигне очаквани резултати, се питаме: защо подписахме Договора за добросъседство, след като за България в Скопие се сещат само, когато интересът им диктува да използват страната ни в международните институции? Задаваме въпроса на евродепутата Андрей Ковачев, заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Добър вечер и честит празник, господин Ковачев. Благодаря, че на вашия рожден ден отделяте време за тази важна за нашите слушатели тема.
Андрей Ковачев: Добър вечер. Благодаря ви. Добър вечер на вас и на слушателите на радио „Фокус“. Наистина тази тема тя е важна и вече е много дразнеща, защото от другата страна се правят, че не разбират, за какво говорим. Ние не говорим за това, как те сега се самоопределят или как те определят своя език сега. Проблемът е, че те искат да представят техния език или нормата, на която те говорят сега, като съществуваща винаги в предишните векове като македонска етническа идентичност, съществуваща в столетията назад и език, съществуващ в столетията назад различен от българския език. Това е, което е дразнещото и което ние поставяме вече изключително остро. И тук аз напускам всякакъв дипломатически тон вече, защото и Заев, и Пендаровски, и Мицкоски на първо място се правят на неразбрали, за какво говорим. Ние не говорим, как един жив човек в момента са самоопределя или за това как Република Македония в момента определя използвания език там. Ние говорим, че те нахално фалшифицират и продължават да фалшифицират историята, говорейки, че тази норма или този език, който те използват сега, винаги е бил такъв и преди 50, 100, 150, 200, 250, 300 години и 1 000 години разбира се натам, защото те говорят за македонско Кирило-Методиево писмо, което е било още от времето на Светите братя. Това е, което аз съм убеден, че те са интелигенти хора и разбират за какво става въпрос, но те се правят, че не разбират. И затова те винаги се опитват да ни хвърлят в посоката: в България сегашно съществуващите реалности не признават. Те работят само върху това да представят и пред нашите партньори в Европа, и пред медиите, че в България са лошите, които не признават, как ние сега се самоопределяме или как ние сега самоопределяме нашия или техния език. А основата е, че те продължават да аргументират своят език сега и своята идентичност, което е тяхно право както искат да се самоопределят и каквото искат да дадат определение за езика, който използват. Като казват, че той винаги е бил отделян от българския, не е базиран на българските наречия, които са съществували тогава до 1944 г. и после модифициран, както вие преди малко казахте, на определена дата от определени хора с определена идеологическа подготовка или идеологическо желание и политическо желание да отдалечат говоримият език в тогавашната Вардарска Македония колкото се може по-далече от книжовния български език. Разбира се и българските комунисти направиха, каквото могат, и те с реформата, която са направили след 1944 г. на българския език, също отдалечават двете форми на езика. Така че това е тежкото от една страна наследство на комунизма и в двете страни и от друга страна нежеланието в Македония сега да се обединим около общност и прочит на историята. И пак казвам – нека да не ни вкарват в това как България сега не ги признавала тях като етнически македонци или не искала да признае, че техният език се казва македонски. Това не е основата на нашия спор, нашият основен проблем е фалшифицирането, продължаващото нагло фалшифициране на историята и това, че тази държавност е базирана на един анти български стълб. Все още техният национален празник е изключително анти български за това, как са се освободили от българите, всичко свързано с историята им и основно партизаните е свързано с така наречената за тях борба срещу българите.
Водещ: Срещу окупаторите българи.
Андрей Ковачев: Разбира се, както те ни наричат – български фашистки окупатори. И нека да сме наясно – българската администрация е предимно от местните македонски българи, акционните комитети и ВМРО. Затова е абсолютно непоносимо вече за мен и му го казвам на Християн Мицкоски колко пъти – Християн Мицкоски, ти си лидер на партия, която носи името ВМРО. Ти не може да си от другата страна и преди твоите предци са били, ако ти си такъв лидер на тази партия, са били в българската администрация. Той е стражарят, който е убит от така наречената първа пушка от един бандит отзад. И това е техният национален празник – Първа пушка – как един прилепчанин воюва с друг прилепчанин, и двамата македонски българи и от там започва цялата им митология. Това вече е непоносимо и няма как тази страна да бъде част от ЕС или да стане пълноправен член на ЕС. И се чудя в България, че има хора, които казват – ама вие сте много остри, ама вие по този начин ги тласкате към Белград. По кой начин? По начина, че ние искаме да не се фалшифицира историята или пък смятат тези хора, които нас ни критикуват за българската позиция и че сме били много остри. Те смятат, че като станат пълноправни членове на ЕС с тази анти българска идеология, че те изведнъж ще се променят или в следващите 20, 30, 50 години лека полека манталитетът им можел да се промени. Не, напротив. Би било пагубно за нас, ако с тази анти българска основна идеология тази република влезе като пълноправен член на ЕС. Те ще се бетонират, те ще бъдат победителите, ще кажат: ето, българите не успяха. Ще продължат младите поколения на тази страна да бъдат обучавани в тази фалшифицирана история. И това за нас смятам изключително за грешно. Затова смятам, че е по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Така не може повече да продължава. Ако смятат, че те по този начин ние ги тласкаме към Белград или към Москва, значи те самите си се тласкат сами. Истината не може да тласка на никъде.
Водещ: Господин Ковачев, наясно сме в подкрепата си за евроатлантическото членство на Македония. Но в нашата братска съседка май гледат на България като на средство за употреба. Това не е особено обнадеждаващо. И в крайна сметка защо използват двойния стандарт? На високи форуми лидерите говорят едно, а след това в последствие в столицата си рецитират друго. И господин Заев, и господин Пендаревски.
Андрей Ковачев: Защото наистина за тях е много сложно след толкова десетилетия на пропаганда, на повтаряне на едно и също нещо и на това, че тяхната държавност се базира, те знаете, че говорят винаги за тези два темела или двата стълба на македонската държавност – двата Илинден-а. Първият Илинден и втория комунистическия Илинден. Те и СДСМ, и ВМРО казват, че това е основата на тяхната държава. И де факто ние ги караме едва ли не да се откажат от тяхната основа. Ние казваме: не, нито искаме да ви вземем Гоце Делчев, нито искаме да ви вземем братя Миладинови или Григор Пърличев, или който и да било революционер, войвода или възрожденец от 19-ти или началото на 20-ти век. Те са както ваши, така и наши, защото тогава не са се разделяли хората. В град Кукуш тогава не е никой и помислял, че има етнически македонци. Нека да прочетат дипломатическите писма от австроунгарските дипломати, от германските, от френските, които са били тогава в Салоника или в Битоля, или в другите градове, какво пишат. Пишат за българското население по тези места. И тогава е нямало това разделение. Затова и сега като наследници на едни и същи хора ние и те имаме абсолютно еднакво право и да сме признателни, да почитаме паметта на всички наши общи предци. Затова говорим и затова договорът съвсем правилно е записал обща история. И затова съвсем правилно в договора е записано, че тази комисия трябва да се базира само и изключително на автентични документи от съответната епоха. Никакви интерпретации на този или онзи професор. Въобще не искам да чувам, какво мисли този професор. Това не ме интересува. Нас ни интересува, какво пише в оригиналните документи. Той няма право да интерпретира Гоце Делчев. Той самият се е самоопределял така. Каква е тази наглост някой 100 години след това да каже – ама той така е писал, но ако имахме македонска държава сега, той щеше да бъде етнически македонец. Това просто е, съжалявам, че съм малко по-остър някой път, особено в последно време, но това вече не се издържа на такива глупости.
Водещ: Господин Ковачев, въпросът е как ще се продължи оттук нататък? Очевидно фалшификациите в Македония не спират. А от България няма официална позиция.
Андрей Ковачев: Е, как да няма. Имаме рамкова позиция, приета от всички политически сили в българския парламент. Мисля, че никога досега не е имало толкова силна и ясна българска позиция, приета от Министерски съвет на Република България и приета от всички политически парламентарно представени сили в българския парламент. Ние от тази позиция няма как да отстъпим, а то не защото е българска и защото е приета, а защото е истината. Просто няма как да направим компромис или да се срещнем по средата, както някой път ни казват – хайде да направим компромис сега, ние нещо ще признаем примерно един, че е бил българин, пък вие признайте другите, че са македонци. Няма как да стане, защото това е нечувано, не можеш с историята така да си играеш и да направиш компромис с нещо, което вече е минало. То е минало и няма как да го интерпретираш освен да четеш оригиналните документи от съответната епоха, както правилно е записано в нашия договор. И аз се надявам, че емоциите ще спаднат, разбира се, че идват отново избори при тях и ние всеки път трябва да се съобразяваме с някакви избори и те нямат тази смелост, нито един политик там я няма. С изключение на господин Заев, който имаше смелостта да подпише договора с България, въпреки огромната критика. Виждаме, че и господин Пендаровски някой път се опитва да прокара мост, аз имах среща с него, говорихме по тези въпроси и след това бива критикуван жестоко от ВМРО-ДПМНЕ, или даже няма нужда да казваме ВМРО, ДПМНЕ е тази партия, която му иска извинение за това, че Пендаровски е казал, че Гоце Делчев се самоопределял като българин. Много е жалко това нещо. Ние ще поставяме и поставяме въпроса и пред ЕНП, защото тази партия е част от семейството на ЕНП. И с тази реторика колкото и да имаме разбиране за това, че искат да спечелят изборите и за това, че общественото мнение все още няма нагласа към четене на оригиналните документи, а към лозунги от 50-те, 60-те или 70-те години, и даже от времето на Груевски. Така че много е сложно. Аз не съм голям оптимист честно да ви кажа, поне в краткосрочен план, че можем да имаме някакво развитие. Имах оптимизъм, когато се подписа договора, имаше един период на затопляна на отношенията. Знаете, че трябва да признаем, че господин Заев възстанови паметника на полк. Каварналиев край Дойран, което беше много добър жест. Който беше взривен паметник от комунистите, взривен, костите на нашите предци са били взривени тогава и с десетилетия са седели навън. Аз самия съм виждал състоянието, в което беше оставен паметника. Имаше надежда, но за съжаление комисията е блокирана. Те казват от тяхна страна, че не искат да се срещат с нашата страна преди изборите, за да не се използва за предизборна пропаганда. И не виждам как за момента преди изборите в Македония можем да очакваме някакъв прогрес.
Водещ: Проблемът е, господин Ковачев, че въпреки позицията на българския парламент, ето виждате сега министър-председателят Заев препоръчва на България да преодолее себе си, за да признае македонският език. Президентът Пендаровски отива още по-далеч, той пък дори не иска да се дискутира по въпроса.
Андрей Ковачев: Защото те или се правят, че не разбират въпроса или наистина не го разбират и трябва по-бавничко може би да им го обясним.
Водещ: Може би трябва да им кажем, че те просто ще гледат, извинявам се за израза – през крив макарон Брюксел, ако продължават така. Защото иначе аз не виждам, какъв език вече можем да намерим с тях, след като опитахме и с дипломация, и със сърдечно отношение. Какви реалности се опитват да ни натрпапят?
Андрей Ковачев: Не става въпрос за съвременните реалности, които реалности и аз и при вас съм го казвал може би десетина пъти вече, че всеки жив човек има своето свещено право да се самоопределя такъв, какъвто иска. Това не е проблемът – сегашните реалности. България няма проблем със сегашните реалности в Македония, че господин Пендаровски и господин Заев и господин Мицкоски се чувстват етнически македонци. Това си е тяхна работа, тяхно право, никой с това не се занимава. А те се опитват да кажат, че ние имаме с това проблем. Не, нашият проблем е, че вие аргументирате, че сте етнически македонци с това, че всички преди вас, започвайки от Клеопатра и стигайки до Гоце Делчев са били такива, каквито се чувствате вие сега. Това е проблемът и те като че ли не желаят да го разберат този проблем. Не съвременните реалности, не това, България първо на първо няма такъв институт или такава форма да се признава каквито ние имаме в документ: някъде да сме признали немския език или да сме признали френския език.
Водещ: То е смешно дори да се говори.
Андрей Ковачев: Това си е тяхна работа, как ще обозначават езикът, на който говорят. Но самата историческа обосновка, която те правят за това, че той е бил отделян винаги от българския. Това нещо те трябва да преодолеят. И аз бих призовал господин Заев не да казва България да преодолее, а те да преодолеят тази анти българска нагласа, която е била налагана първо с терор от титовите комунисти и след това е преподавана обилно и напоително в бивша Югославия и след това в независимата Република Македония, и сега продължава в Северна Македония. Това е много жалко. Аз не го казвам това с голямо удоволствие, но това са засега реалностите. Ако трябва някъде да се срещнем е точно в това – признаването на реалностите сега и признаването на истината за историята. Ние сме най-добрите им техни приятели, най-близки, ние им помагаме наистина с всичко каквото досега сме правили и на българското председателство, и на всички форуми казваме, колко е важно Македония да бъде част от ЕС и колко е важно по пътя на тази интеграция да се преодолее омразата и това, което ни е разделяло. Затова ни е много тъжно и печално някой път, когато слушаме от другата страна едно неразбиране на основния проблем. Който не е сегашните реалности пак да кажа, защото знам, че от македонска страна доста ме следят какво говоря и после ме цитират в техните медии. Няма проблем със сегашните реалности. Проблемът е, че вие ги аргументирате с фалшифициране на историята. Това е проблемът.
