-Г-н Ковачев, по време на сесията се обсъдиха проблеми, свързани с офшорните зони. Какво прави ЕП, за да предотврати следващ „Панамагейт”?
-Това е много чувствителна тема. Още преди скандала ЕП назначи специална комисия, която да се занимае попринцип с въпросите на офшорните региони по света. На много места офшорните практики позволяват на големи корпорации да плащат изключително ниски данъци или да укриват такива. За услуги или продукти, които се генерират извън офшорната зона, данъкът се плаща в нея и то не в пълния размер, в който би бил платен в региона, където фирмата осъществява своята дейност.
Това е големият проблем, свързан с офшорните практики. Избягва се плащането на данъци там, където се извършва услугата или се произвежда стоката. След скандалът с Панама се формира още една комисия по проблема. Съставът й ще бъде от 65 души и тя ще разследва обвинения в неприлагане на данъчното законодателство на ЕС, пране на пари, укриване на данъци. Ще действа 12 месеца, след което ще приеме окончателен доклад. На 2 юни създаването на комисията бе одобрено от Председателския съвет на ЕП.
Агресивното данъчно планиране и неправомерните данъчни практики лишават държавните хазни от приходи, които могат да се използват за предоставянето на публични услуги. Данъците трябва да се плащат там, където се извършва икономическата дейност и се създава стойност. Затова ще помогне приемането на докладване тип „страна по страна”, т.е. компаниите вече ще трябва да обявяват своите приходи, персонал, платени данъци във всички страни, в които оперират.
-Как да разбираме отсъствието на подобна практика до момента – не е ли наложил ЕС подобно правило, или то е съществувало, но не е било спазвано от корпорациите?
- Сега съществуват законодателни вратички, които позволяват на големи компании, генериращи огромни приходи, да плащат ниски данъци. Регулация е имало, но не е била достатъчно добре прилагана. Знаем красноречивите примери за това, като например Google, Amazon и други световни корпорации. Ето защо само на ниво ЕС няма да успеем да бъдем много ефективни, нужни са глобални действия, за да се пресече укриването на данъци.
Трудно е да се справим с офшорните зони и заради това, че липсва прозрачност – много малко информация се обменя между страните членки относно данъчни престъпления. Вече ще започне автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси, който трябва да обхване не само ЕС, а и останалите големи икономики.
-Планира ли ЕС да въведе санкции за офшорните зони, ако те не пожелаят да сътрудничат при изсветляването на работата им?
-Разбира се, без санкции няма да се постигне особено много. Нужно е в случай на отказ от сътрудничество да има съответната реакция – изолация на тези региони, икономически и финансови санкции, отнемане на възможността капитали от тези зони да участват на световните финансови пазари. Разбира се, става дума не само за Панама, за която ме попитахте, а и за всички останали райони, познати като tax havens -„данъчни убежища”. Към тях спадат и Малдивите, остров Ман и всички, познати като офшорни зони.
-Като стана дума за големи компании, нека се спрем и на Трансатлантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ, което е едно от основните направления на външната политика на ЕС. Води се дебат, вече и в България, за това, дали ще бъдат защитени правата на потребителите, по-точно – ще бъдат ли защитени високите стандарти за безопасност на храните и лекарствата. Кои стандарти ще бъдат взети предвид – тези на САЩ, които са по-занижени, или европейските?
-ЕС и САЩ са двете най-силни икономики на планетата. Преговорите, водени от Световната търговска организация (СЗО), са зациклили от доста време. Най-доброто би било да имаме Световно търговско споразумение, но в обозримо бъдеще не се вижда как то ще стане факт. Но какво по-логично нещо от това, двете най-мощни икономики в света да задават високи стандарти в търговията, към които да се равняват всички останали –Бразилия, Япония, регионът Югоизточна Азия, Африка, Русия, Индия?
Грешно се твърди, че САЩ предлагат само нискокачествени хранителни продукти и че едва ли не там населението консумира отрови и ГМО. Да, стандартите на САЩ са различни от тези на ЕС в някои области. Именно затова, когато ЕП е дал на Европейската комисия мандат за преговорите със САЩ по повод TTIP, е поискал да са валидни по-високите стандарти, преди да се сключи споразумението.
Това означава, че ако в хранителната индустрия, например, ЕС има по-високи изисквания, трябва да се спазват те. Ако САЩ имат по-добри стандарти за нещо друго, ще се спазват техните. При скандала с „Фолксваген” видяхме, че САЩ те имат по-високи изисквания за нивото на емисиите, които дизеловите автомобили изхвърлят в атмосферата. Нека във всеки случай се приемат по-сигурните и високи стандарти. Но в момента се злоупотребява брутално с приказките, че в САЩ всичко е по-нискокачествено от това в ЕС.
Важно е да се каже, че едно потенциално търговско споразумение по никакъв начин няма да разреши ГМО продукти да бъдат допускани до европейския пазар. Това е в прерогативите на националните правителства. Единствено и само Народното събрание на България може да реши дали на българска територия ще се отглеждат или не ГМО продукти. Сега има мораториум, който, ако депутатите не решат да вдигнат, ще си остане в сила и при сключване на споразумението.
Има Европейска агенция по храните и само тя може на европейско ниво да се съгласи един или друг генномодифициран продукт да бъде разпространяван на и изобщо допуснат до европейския пазар. Дори и тя да каже, че може, националните правителства могат самостоятелно да решат, че на своя територия не искат тези продукти и те няма да се продават в съответните държави. Търговското споразумение няма да доведе до легализиране на каквито и да било ГМО продукти, нито до започване на проучвания за шистов газ или до привилегироване на големите компании, както се говори.
-Стигнахме и до арбитражните съдилища, където се предвижда да се разрешават търговските спорове след сключването на TTIP. Запознати с темата изразяват мнението, че там корпорациите ще могат да съдят държавите за щяло и нещяло, ако например една страна реши да направи промени в законодателството си, които да засегнат тяхната дейност. Не крие ли това риск за малки икономики като българската, които в случай на осъдителна присъда ще трябва да плащат огромни обезщетения на тези компании?
-Не, подобен риск от едва ли не дестабилизиране на икономиката няма да има. Няма как да се заобиколят законите, нито пък да бъдат променяни по желание за корпорациите. Институцията „арбитраж” съществува от столетия, наложила се е в търговските взаимоотношения между държави и частни компании. България има споразумение за уреждането на такива спорове между инвеститор и държава със Съединените щати от 90-те години. То функционира и не е имало сътресения. Съществуват десетки такива споразумения между други държави от ЕС и САЩ.
Разбира се, че ЕП би искал да види повече обществени съдии, а не частни адвокати в арбитражите. В резолюцията си сме казали, че искаме арбитрите да бъдат обществено избрани, за да има повече прозрачност. Иначе остава съмнението, че там има представители на частни адвокатски кантори, които защитават тези против обществения интерес.
Нека имаме предвид също, че голяма част от споровете „инвеститор-държава”, около две трети от арбитражите се печелят от държавите. Също така споразумението не означава, че чрез арбитрите ще ни накарат да плащаме непосилни глоби или да започнем експлоатация на шистов газ. Не може да има такова нещо, защото енерегетиката не е предмет на споразумението. Смятам, че би трябвало да бъде, но засега не е. Така че няма връзка между TTIP и експлоатацията на шистов газ. Това пак е работа само на Народното събрание.
-Смятате ли, че има умишлено затвърджаване на неверни тези във връзка със споразумението ЕС-САЩ?
-За съжаление е точно така. Злоупотребява се с легитимните страхове на хората за тяхното здраве, за социалните им придобивки. Темата, както и тази за миграцията, е ползвана от политически играчи. Част от тях, според мен, са подпомогнати в тази си задача от други геополитически играчи, която иска да се внесе разнобой в страните членки и да се отслаби Европа.
Не е вярно, че със споразумението малките и средни предприятия ще фалират. Защо никой не говори за обратното – за възможностите, които ще се открият пред европейските и българските фирми да стигнат до другата страна на Атлантика? Защо не говорят, че нашите инвеститори ще бъдат защитени и при дейността си в САЩ? Там ще има инструмент, който ще бъде задължен да ги предпазва от нелоялни практики и това ще бъдат именно арбитражите.
Защо смятаме, че ЕС е малкият партньор на САЩ в това споразумение? Напротив – ние сме най-голямата икономика и силната позиция е именно нашата. 25% от световната търговия минава през нас. Ние разпределяме 50% от световните блага и сме 7,5% от населението на планетата. САЩ са по-малкият партньор.
Споразумението е шанс и за нас, и за тях. Разбирам онези, които искат да ползват антиамериканизма за идеология. САЩ не са ангели – там има много безобразия и непонятни за нас неща. Щатите и ЕС обаче са две демокрации, които споделят общи ценности.
-Имате ли наблюдения върху дебата за търговското споразумение в САЩ? Каква е тяхната позиция и има ли единна такава?
-Интересното е, че там дебатът като че ли липсва. Ако отидете в Детройт, Сиатъл, Ню Йорк, Филаделфия или където и да било и попитане някой минувач дали знае нещо за споразумението, ще ви погледнат доста странно.
Като че ли американците са обърнали поглед повече към Тихия океан и към споразумението с Югоизточна Азия – Виетнам, Малайзия и т.н., което подписаха. Обръщат по-малко внимание на ЕС, което е лошо за нас. Според мен трябва да направим по-добра реклама на Европа, за да си партнираме със САЩ пълноценно.
-Да засегнем и друг болезнен за ЕС въпрос – тероризма. Започна да се обсъжда възможността двойното гражданство в ЕС да бъде подложено на по-строг контрол с оглед факта, че терористите във Франция, например, имат френско и сирийско или френско и алжирско гражданство. Трябва ли ЕС да преосмисли политиката на Европа по отношение на двойното гражданство, да се забрани ли то и в кои случаи?
-Това, както ГМО продуктите и шистовия газ, за които говорихме, не може да бъде обща европейска политика, а политика на отделните държави. Има различни решения на въпроса. Би трябвало, когато има съмнения за връзки с терористични организации и този човек има гражданство в страна от ЕС, гражданството в европейската държава да му бъде отнето. Но това може да се прави само при доказани случаи на тероризъм или подготовка на подобни действия.
Има и много хора с двойно гражданство, свързани с България – македонци, сърби, украинци и т.н., които не бива да бъдат засягани от подобни мерки, защото нямат нищо общо с екстремизма. Така че е нужно да говорим внимателно по темата, двойното гражданство не е тенденция, която трябва да бъде пресечена кардинално. Тук въпросът е да се разгледа всеки случай поотделно. Не е възможно да има общо решение на ЕС на централно ниво по въпроса и не мисля, че би било правилно да налагаме такова.
Аз съм европейски федералист и смятам, че страните членки трябва да се обединяват все повече, дори да се въведе общоевропейско гражданство. Давам си сметка обаче, че националното гражданство трябва да се дава от всяка отделна държава.
-Вероятно един от аргументите ви е, че заплахата от тероризъм във всяка държава е в различна степен?
-Борбата с тероризма е нещо друго. Тя трябва да бъде предмет на обща политика на централно ниво. Привърженик съм на идеята да се създаде Европейска разузнавателна агенция и всички държави членки да подават информация към нея. Намирам за скандално, че само 5 страни захранват базата данни на „Европол”, свързана с тероризма, към този момент. Не мога да кажа кои са, това е конфиденциална информация. Трябва много повече да работим заедно.
Тероризмът се преборва не само с полиция и армия, а и с разузнавателна информация за потенциалните заплахи. Терористичните клетки трябва да бъдат разбити, като се спазва балансът между обществения интерес, свързан със сигурността и правата на индивида – на конфиденциалност на електронните комуникации, например.
