- Г-н Ковачев, как ще коментирате случилото се на Каймакчалан и поругаването на паметната плоча на наши офицери и войници?

Всъщност проблемът не е само Миленко Неделковски, а атмосферата, която е създавана десетилетия наред в Македония. Там историята е изкривявана и целенасочено се насажда омраза към българите. Трябва да се опитаме да разберем дълбоките корени на това защо част от македонските граждани имат такова отношение към България. Ясно е обаче, че с такава политика Македония няма как да влезе в Европейския съюз и НАТО. Дори препоръките на Европарламента от последните 6-7 години са точно в тази посока - да не се дискриминират македонски граждани с български етнически произход и идентичност, която те заявяват, да има общи чествания на събития от историята ни, както и да се преодолеят моменти от миналото, които са ни разделяли. За съжаление след случилото се на Каймакчалан видяхме, че официалните власти не се разграничиха от вандалския акт на този, бих казал, придворен журналист. Още повече, че той подкрепя партията на Груевски и е в основата на контрапротестите в подкрепа на правителството миналата година. Дори чухме, че едва ли не плочата била незаконно поставена. Всъщност се оказа, че паметникът вече е бил премахнат и Неделковски е разхвърлил само венците, поставени от българите там. Според мен официални лица в Македония трябва да отидат и да запалят свещ на това място и да се помолят за душите на загиналите. Толкова ли е трудно това?Такова поведение би успокоило нещата. Знам, че е в противоречие на тяхната доктрина, но трябва да бъде преодоляно. Безумно е да се търси под вола теле.

- Защо след като са против тази плоча, досега не са го заявили?

- Ще ви кажа какви са моите наблюдения. Няколко пъти поставям въпроса дали македонската страна ще даде разрешение за възстановяване на български военни паметници, като например на полк. Каварналиев и неговите войници до Дойран. Повдигал съм въпроса и в пленарната зала на Европарламента, но това остава без реакция от македонска страна. Това се отнася и за други места, свързани с българската история. В същото време позволяват на сърбите да възстановяват техни паметници. Необяснимо е и че опозиционната партия критикува постъпката на Миленко Неделковски. Дори се обадих на Зоран Заев и бях изненадан, че той осъди остро постъпката му и са поискали официалните власти също да го заявят публично. Виждате ли какъв парадокс има. Опозицията в лицето на бившите комунисти на Тито, фактически Съюзът на социалдемократите на Заев, се разграничиха, осъдиха постъпката на Неделковски, а партията ВМРО не само не се разграничава, но и обвинява България за тази плоча. Безумна е тази конфронтация. Злоупотребява се с името на партията, историческото име ВМРО, за кампания, която е срещу България. Това е просто безумно. Многократно протягаме ръка, нека почитаме нашата обща история, нека не се разделяме и тези хора да почиват в мир. Ако някой се чувства македонец, това е негово право. Всеки човек може сам да се определя. Но това не означава, че тези хора трябва да променят историята. Това е огромният проблем, който имаме. Нямам проблем с това как някои хора се идентифицират, а с промяната на историята, която някои се опитват да наложат. Нека тук споменем и финансирането на пропагандни филми от бюджета на република Македония, като новия филм „Освобождението на Скопие“. Това е още един пример как държавният бюджет на Македония с 1,3 млн.евро подпомага насаждането на омраза. Аз смятам, че дори ние трябва да финансираме филми, които да показват истината, защото това има влияние върху младите поколения. Представете си какво се случва с тези млади македонски граждани, които гледат филма, в който българите са показани в лоша светлина. Това е манипулация. Това не помага по никакъв начин за отношенията между двете страни.

- Какъв трябва да е отговорът ни?

- Погледнете само в какъв омагьосан кръг сме само. Де факто г-н Груевски е радостен от случилото се и се надява в България да има емоционална реакция -е два ли не да заявим, че ще блокираме членството на Македония за ЕС и НАТО. Той смята, че е постигнал целта си, защото иска да излезе пред македонските граждани и да се представи като техен защитник. Затова нашата реакция трябва да бъде разграничаване на македонските граждани от Македония като държава, която исторически е най-близка до България. Затова ние не бива да спираме помощта за македонските граждани. Една голяма част от тях, около 120 000 души, са с български паспорти. Много от тях искат възстановяване на тяхната българска идентичност. Не можем да им обърнем гръб. В същото време трябва ясно да заявим, че по този начин няма как да влязат в Европейския съюз. Трябва да се престане с манипулирането на исторически факти. Не е вярно, че всяка държава трябва да интерпретира историята по свой си начин. Хора, които са заявявали своята идентичност като българи - като Гоце Делчев, Даме Груев, навремето дори не са мислели по въпроса какви са всъщност. Сега ги изкарват, че били едва ли не заблудени в определена част от живота си. В Македония измислят невероятни неща, за да успеят да представят историята такава, каквато им се иска на тях.

- Какъв отзвук остави срещата във Виена, успя ли да набележи някои решения на проблема с бежанската криза?

- Със сигурност това няма да е последната среща и това предизвикателство ще остане пред нас. Добре е, че лидерите си говорят, защото само общо решение може да помогне за решаване на бежанския проблем. Ако всяка страна сама се спасява поотделно, няма да успее. Не можем да изградим високи огради, че да се спасим. Инициативата на Австрия беше добра, но това едва ли ще е последната среща по въпроса. Добре е, че у нас ще стартира и новата гранична служба. Това е сигнал, че България не е сама и получава солидарността на ЕС. В същото време не е предвидено да сме някаква буферна зона, в която мигрантите да остават за по-дълго време. Важно е обаче да пазим добре външната ни граница.

- Възможно ли е изграждането на бежански град в Либия, да има защитени зони, за които се говори?

- Отдавна се говори да бъдат създадени такива защитени зони. Защо не тези средства, които Европа отделя за бежанците, не бъдат дадени за изграждането на такива защитени зони. Но въпросът е кои военни сили ще осигурят защитата на тези хора. За мен поне няма яснота по този въпрос. Но като идея е добра и я подкрепям.

Интервю на Яна Йорданова за Monitor.bg