Компромисът може да бъде постигнат след Нова година

в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 26.11.2012 | 00:01 | Стр. 10

Както се очакваше, на извънредната си среща лидерите на Евросъюза не можаха да намерят компромис за многогодишната финансова рамка на съюза. За мен има една нелогична и неприемлива ситуация, в която част от страните членки казват, че по време на криза, паралелно със съкращаването на националните бюджети трябвало същото да се случи и с европейския бюджет. Този довод е несъстоятелен, защото статистиката показва, че от 2000 до 2011 г. само в две страни членки има по-бавни темпове на растеж на националните бюджети.
Около 80 на сто от евродепутатите смятаме, че предложението на Еврокомисията е това, върху което трябва да стъпи финансовото обезпечаване на нашата стратегия Европа 2020. В следващия период България иска да навакса, защото на нас ни трябва това финансиране. И не само на нас, на целия ЕС, за да не се случи същото, което стана в 2010 г. с провала на Лисабонската стратегия. В 2000 г. ЕС си беше поставил големи цели, които да бъдат постигнати до 2010 г., и те просто не се случиха. Европейският съюз се провали. Не можем да си позволим да се провалим още веднъж през 2020 г., просто защото другите части на планетата не стоят и не ни чакат. От всяка гледна точка - икономическа, демографска, от гледна точка на инвестиции в иновации, в научна и развойна дейност, в конкурентоспособност и гарантиране на нашите работни места в ЕС.
Аз не очаквах, че ще се намери бързо решение. Защото, ако си спомним 2007 г., то също бе взето много трудно, при това някъде към средата на декември. Сега, когато вземането на това решение е още по-трудно, не е много вероятно то да се вземе още през ноември. Надявам се все пак в началото на следващата година да се намери компромис, който да не разделя Европа, а напротив - да я направи по-силна. Не е логично едни хора да приемат определени цели в "Европа 2020", които трябва да постигнем, а след това същите тези хора да не искат да обезпечат финансово целите, които самите те са си поставили. Валиден е принципът "Докато не се договори всичко, нищо не е договорено". Според мен в момента няма никакъв смисъл да говорим с цифри и суми, защото те се променят многократно. Споменават се различни цифри, с които страните членки да намалят предложението на комисията, дали 75 млрд., дали 100 млрд. Много важно е, разбира се, от кои политики да бъдат съкратени те. Аз като докладчик на комисията по регионално развитие смятам, че политиката по сближаване не трябва да бъде орязвана. Тя е много важна за конкурентоспособността на нашите региони и доближаването на жизнения стандарт, какъвто има в ЕС. За съжаление у нас, особено в Северна България, имаме региони, които са най-бедните в Европейския съюз.
Аз съм умерен оптимист, че съгласие ще се постигне. Има обаче реална вероятност дори в началото на следващата година да не достигнем до него. В такъв случай процедурата, която предвижда Лисабонският договор, е да се вземе бюджетът за 2013 г. като база на следващите години. Затова е и огромният дебат за това, как ще изглежда бюджет 2013. Но все пак не може страните членки да постъпят толкова безотговорно и да оставят Европа без тази дългосрочна финансова рамка до 2020 г.