
в. Класа | Борислав МИХАЙЛОВ | 27.01.2012 | 00:01 |
Президентът Плевнелиев ни призова като евродепутати да търсим активно контакти с него и да работим заедно по националните ни приоритети
- Г-н Ковачев, в четвъртък имахте среща с президента Плевнелиев. Кои евродепутати участваха в нея, какви теми обсъждахте?
- Срещата ни с президента Росен Плевнелиев беше неформална - на по чаша вино, и продължи около два часа. Всеки от нас имаше възможност да поговори с президента. Имаше представители на всички политически формации - всички от ГЕРБ, колегите от Синята коалиция, от либералите, от социалистите беше г-н Евгени Кирилов и от независимите - Димитър Стоянов. Г-н Плевнелиев ни информира за своите приоритети до края на мандата си; изтъкна желанието си да направи президентството открита институция; да е място, където се водят дебати. Президентът ни призова като евродепутати да търсим активно контакти с него и да работим заедно по българските приоритети. И, разбира се, да участваме в дебатите по програмите "България 2020" и "Европа 2020". За мен представлява особен интерес многогодишната финансова рамка (защото съм докладчик на Регионалната комисия в Европейския парламент по тази рамка) и е важно да отстоим българските позиции за максимално много пари, с чиято помощ да наваксаме в развитието си, да довършим инфраструктурните проекти.
- Знаете ли как са минали срещите на г-н Плевнелиев с президента на ИК Барозу, с председателя на Европарламента Мартин Шулц, с президента Херман ван Ромпуй?
- Преди малко (разговорът е проведен по обяд в четвъртък - бел. а.) завърши срещата на г-н Плевнелиев с новоизбрания президент на Европейския парламент Мартин Шулц. И двамата са отскоро на своите постове и на практика това са първите им официални срещи след встъпването в длъжност. Те също са обсъждали многогодишната финансова рамка.
- Сред обявените от президента ангажименти е до 2020 г. България да достигне 60% от заплатите и производителността на труда в ЕС. Според вас реална ли е тази цел?
- Тази своя цел г-н Плевнелиев дори изтъкна на няколко пъти по време на разговора си с българските евродепутати - до 2020 г. България да стане средностатистически европейски играч. Така и трябва да бъде - да имаме своята тежест в Европейския съюз, да участваме активно във формирането на политиките. Това е реално, ако не само президентът, но и правителството, Народното събрание, както и самите ние като български граждани се мобилизираме, използваме всички възможности на европейската солидарност, за да се включим най-добре в европейския дневен ред. Няма да ни е достатъчна само финансовата дисциплина, нужни са и траен растеж, инвестиции в нови работни места, в иновации, във върхови технологии. Разбира се, трябва да довършим и инфраструктурните си проекти, тъй като не можем да прескачаме етапи, които трябва да наваксаме. Паралелно трябва да се работи и по другите приоритети на Европейския съюз - нисковъглеродна икономика, иновации, зелени технологии и растеж.
- Във вторник бяха обявени кандидатите за 24 посланически места. Вашите първи впечатления? Познавате ли например Димитър Цанчев, който поема мисията ни към ЕС?
- Имах възможност да видя тези номинации в пресата, защото това много сериозно ме вълнува. Познавам много добре Димитър Цанчев, който в момента е заместник-министър на външните работи. Двамата с него работим много добре по въпросите, към които имам ангажимент - знаете, че съм член на Комисията по външни работи на Европейския парламент...
- ...а отскоро и неин заместник-председател. Честито!
- Благодаря ви! Това е голямо признание за работата на българската делегация тук. Но да се върна на въпроса - радостен съм, че г-н Цанчев ще стане постоянен представител на България в Европейския съюз и с него ще продължим както и досега нашето добро сътрудничество. Ние наистина имаме много какво да свършим заедно - да координираме позициите на българското правителство и нашите позиции, които отстояваме в Европейския парламент. Познавам и много от другите дипломати, предложени за посланици, и смятам, че те са чудесни професионалисти.
- Предложихте редица поправки към доклада за напредъка на Македония през 2011 г. Какво е основното във вашите предложения и ще се случат ли нещата, на които се надяваме?
- Наистина съм радостен, че моите поправки бяха приети с голямо мнозинство от останалите ми колеги в Комисията по външна политика. Важно е да се каже, че те бяха подкрепени и от всички български евродепутати в комисията независимо от политическата им принадлежност. В този смисъл е важно да се каже, че не бива и не можем да отделяме добросъседските отношения от европейската интеграция, която е неразделна част от критериите за европейско членство. Ако искаш да станеш член на Европейския съюз, трябва наистина да изчистиш всички проблеми, които имаш със съседите си. Проблемът с името между Гърция и Македония е само върхът на айсберга. За съжаление с годините, започвайки от 1944 г., между Скопие и София са се наслагвали много несправедливости, много проблеми. Ние очаквахме през 1990-1991 г., че ще има идеологическа промяна в тази страна. За съжаление това, което виждаме, е продължаване на комунистическата митология за съвсем отделния произход на македонската нация, култура и език. Това е нещо, което ние не можем да приемем. Затова и в поправката, която се прие, се говори за недопустимостта на това утвърждаването на национална идентичност и национална култура да става за сметка на културата и идентичността на съседни държави, за манипулирането на историята; за това, че има проблем с преследванията срещу македонски граждани, които открито заявяват, че имат българско етническо самосъзнание или български етнически произход.
Затова призоваваме Македония да зачита нашата обща история и общи исторически личности, които не би трябвало да ни разделят.
- Външният министър Младенов обяви, че България ще настоява да бъде въведено правило страните от ЕС, които имат прекомерни нива на дълга спрямо БВП, да бъдат санкционирани също като страните, които имат висок дефицит. Намирате ли логика в такова предложение и мислите ли, че то ще срещне подкрепа?
- Да, логика има. Когато една страна не спазва тези основни две златни правила - за бюджетния дефицит и за дълга, то би трябвало да има и съответни санкции. Но важно е и другото - ако спазваш стриктно всички правила, би трябвало да има някакво поощрение. Защото България е пример за държава, която спазва правилата независимо от тежката икономическа ситуация и кризата, които налагат правенето на жертви. Предложението на министър Младенов не е само българска позиция, то се подкрепя и от други страни - членки на Европейския съюз. Може би ще се постигне съгласие за подобни стъпки, включително спиране на солидарните помощи.
- Съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров предложиха България да не приема залегналите в глава 4 мерки за икономическа и данъчна хармонизация и възразиха също така срещу създаването на ВИП клуб от 12 държави в ЕС. Дори нарекоха този процес, ако се пристъпи към него, път към разединяване на Европа. Моля за коментара ви!
- Възражения срещу мерките за икономическа и данъчна хармонизация са изразявани многократно от български официални лица - от вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков през министъра на външните работи Николай Младенов до премиера Бойко Борисов. Ясно е, че България ще защитава правото да определя своите данъци и да остане конкурентоспособна. Това е необходимо поне дотогава, докато нашият стандарт и производителност на труда се повишат до средните европейски равнища. В това отношение няма разлика между официалната българска позиция и това, за което настояват от Синята коалиция. Ако навлезем в подробности обаче, бихме могли да кажем, че няма нищо лошо, ако се стигне до хармонизиране на данъчната база, примерно между Германия и Франция за начало. Важното за нас е запазим правото си да определяме данъчната ставка, тъй като тя е най-ниска в Европа.- А този ВИП клуб от 12 държави - не е ли това нещо, за което сме говорили и друг път - Европа на две скорости?
- Това, поне според мен, не е Европа на две скорости. Скоростта зависи от всяка страна, от възможностите и желанието й да върви напред. Но нека погледнем фактите - има страни, които са приели еврото за своя валута, и други, които са извън еврозоната. Ние също не сме се отказали от тази наша цел да влезем един ден в еврозоната, когато условията направят това възможно.
Нека не се забравя, че като сме извън еврозоната, ние имаме и доста по-малки финансови ангажименти от страните в зоната.
Не виждам някаква голяма драма в това делене. Но, от друга страна, много е важно ние да сме на масата, на която се взимат решенията. В този смисъл наистина е неприемлив вариантът, че страните извън еврозоната ще бъдат канени само веднъж годишно на срещите на 12-те.
- В България се чуват упреци, че страната ни не участва достатъчно активно в преговорите по този пакт, че не защитава и отстоява свои позиции. Може би това твърдение се основава на липса на достатъчна информация?
- Не бих искал да коментирам това, което вършат представителите на българското правителство, тъй като не съм част от преговарящия екип. Но моето мнение, че България отстоява своите позиции, многократно огласявани от министър-председателя Бойко Борисов. Не би трябвало да се критикува по принцип, без конкретика. В последните 6 месеца забелязвам на много нива активизиране на позициите ни. Тук, в Европарламента, получавам поздравления от мои колеги за постигнатото от България като икономика и макрофинансова ситуация. Така че ние започваме да ставаме добрият пример и няма смисъл да омаловажаваме това.