
в. Монитор | Майя ЛЮБОМИРСКА | 22.11.2012 | 00:01 | Стр. 1, 14, 15
Не е логично да съкратиш точно инвестиционния инструмент до 2020 г.
- Г-н Ковачев, много яростна е битката за европейските пари. Разбираме, че дебатите за многогодишната рамка за бюджета на ЕС до 2020-а са много разгорещени още преди срещата на най-високо равнище, която започва на 22 т.м.?
- Дебатите наистина са много разгорещени. Кипърското председателство представи позиция, която беше като невъзможност да се подкрепи финансовата рамка от 1 трилион и 33 милиарда евро, която беше направена миналата година. Сега се иска 75 милиарда евро съкращения от така предложената от Европейската комисия сума. Като едно от най-големите съкращения е по кохезионната политика. Председателят на Еврокомисията г-н Барозу каза, че комисията продължава да е на мнението, че трябва да се подкрепи рамката от миналата година. Той подчерта още, че институциите на ЕС трябва да дадат предимство на цялостното европейско измерение на това, което ще се разисква", защото европейският бюджет не е бюджет за Брюксел, 90% от него отиват при европейските граждани. Огромната част от колегите, включително и аз, сме на мнение, че не може да се приеме такова намаляване на многогодишната финансова рамка до 2020 г. Аргументите в повечето случаи са популистки и базирани на сегашната криза. Аргументът беше, че в момент, когато имаме криза, то и бюджетът трябва да бъде намален. Тази аргументация е неправилна, защото от 27 страни членки наистина такова намаляване на националните бюджети има само в пет закъсали страни от Европейския съюз. Във всички други страни има увеличение на националните бюджети. Нелогично и неприемливо е такова желание за замразяване на многогодишната финансова рамка до 2020 г.
- Как биха реагирали европейските граждани на подобна идея?
- Това беше част и от моята аргументация. Аз попитах кой от тези шефове на правителства ще бъде толкова смел, както е смел сега, и няма никакъв проблем да каже, че бюджетът на Европа трябва да бъде намален, да се върне в своята държава и да каже, че ще смята да замрази националния бюджет до 2020 г. Явно, че това е нелогично и никой няма да направи такова изказване. Но що се отнася до европейския бюджет, е лесно да се каже. А самият европейски бюджет е инвестиционен механизъм, който помага за намаляване на ефектите от кризата. Трябва да имаме еднакъв жизнен стандарт във всички региони в Европа, еднакъв достъп до качествени услуги за населението, завършване на общия пазар, околна среда, здравеопазване и образование и развитието на малките и средните предприятия. Тези елементи водят до растеж и европейският бюджет помага за излизането от спиралата на кризата. Не е логично да съкратиш точно инвестиционния инструмент до 2020 г. Затова е нужна солидарност заедно с отговорност и ефективност при използване на средствата.
- Виждаме колко са чувствителни борсите, как еврото се люшка само от едно изказване, дошло от Брюксел?
- За съжаление някои страни членки, като Великобритания, казват, че ще наложат вето върху европейската финансова рамка, ако тя не бъде замразена и даже намалена. Огромна част от моите колеги и аз абсолютно не приемаме. И бяха дадени примери колко много и самото Обединено кралство получава от европейския бюджет. Не можеш да гледаш на членството си в ЕС като на нещо, от което само да взимаш. То е права и отговорности. Не значи, че ако си за кохезионна политика, си за лошо харчене на парите. Солидарната политика трябва да е ефективна, отговорна. Ние имаме какво да наваксваме и солидарните еврофондове ще ни помогнат за това.
Ние сме доста скептични, че срещата на високо ниво може да не стигне до добър компромис. Защото може и да е лош компромис. Тогава може би е по-добре да се остави още време за дебат, отколкото да се ореже многогодишната финансова рамка. Това са 7-8 години напред.
- Напоследък отново идват антибългарски сигнали от Скопие. Какво според вас е бъдещето на преговорите на Македония за членство в Европейския съюз?
- Евроинтеграцията на Македония не минава нито през Атина, нито през София. Ключът е в Скопие, в това правителство, на което македонските граждани са гласували доверие, правителството на Никола Груевски. От друга страна, не може да не ни радва, че България постави на масата пред Европейската комисия в Европейския парламент още преди доста време нашата загриженост по повод на това как македонските управляващи се отнасят не само към историята, но и към македонските граждани, които заявяват своята етническа принадлежност и своя български етнически произход. Тези два аспекта са интерпретацията и злоупотребата с исторически факти. Става дума за опити за налагането на една мононационалистическа доктрина, която се базира на Коминтерна и на югокомунистическата доктрина за произхода и за отделната същност на македонската нация, култура и език.
- Но става дума за положението на онези македонски граждани, които са запазили своята българска етническа идентичност и са минали през този процес на дебългаризация и налагане на македонската идентичност?
- Добре е, че в момента с един глас ние като български евродепутати бяхме инициаторите да поставим на масата проблемите, които има в Македония с европейските ценности, с дискриминацията на хора, открито заявяващи своята етническа принадлежност, които имат след това проблеми или са уволнявани, или са съкращавани от работа, или биват обвинявани в предателство към македонската национална идентичност. Това сме го поставили на масата в Брюксел. Ето това е основното. Най-хубавото е, че говорим с един глас - българското правителство, външното министерство, президентството и парламента. За да стане ясно, че това е позицията на България, от една страна. И от друга страна - да бъде пределно ясно, че България и нейните граждани имат най-топли и добри чувства към македонските граждани и искат те да станат колкото се може по-бързо част от Европейския съюз, европейски граждани със същите права и задължения, каквито имат и всички останали граждани от страните на ЕС.
- Как може да се реализира това обаче?
- Това може да стане само по пътя на спазването на европейските ценности и премахването на несправедливостите и раните от миналото и затова винаги македонските управляващи да работят в посока техните граждани да станат колкото се може по-скоро част от Европейската общност и Македония, разбира се, да е част от Европейския съюз. Това трудно може да стане с продължаването на политиката на насаждане на негативно отношение към България специално. Разбира се, и от учебници и художествени произведения, изложби, паметници, които сами по себе си като паметник не са нищо лошо, например интерпретацията на това, че, виждате ли, това е цар Самуил и той е македонски цар, който няма нищо общо с българите, не е европейският подход и не трябва да бъде толерирано.
- Вие оптимист ли сте по отношение на по-нататъшното развитие на отношения между двете държави?
- Ние сме съседи, най-близки хора от двете страни на границата - не казвам народи, защото ние сме с една история и имаме едни и същи корени. Нямаме друга съдба освен да сме заедно и да сме заедно в Европейския съюз. Аз се надявам много, че тези рефлекси от миналото, които се опитват да ни противопоставят или да представят нещата, че нямаме нищо общо едни с други, лека полека ще отстъпят път на по-разумна политика. Не може в Европейския съюз да се влезе с конфликти или неразбирателство между съседни държави. Тези неща трябва да ги изчистим преди това, да ги оставим в миналото и да тръгнем заедно към едно европейско бъдеще от двете страни на тази граница. Идеята е границата между България и Република Македония да стане символична, когато Македония стане част от Европейския съюз.
***
Визитка
Роден е през 1967 г. в София
Председател е на българската делегация в ЕНП
Член е на Комисията по външни работи, Подкомисията по сигурност и отбрана и на делегацията за връзки със САЩ в ЕП
Завършил е университета в Саарланд, Германия, и е доктор на природните науки
През 1998 и 1999 г. е сътрудник към кабинета на депутат от ЕП
Бил е търговски директор за България на шведската фирма "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак", директор за ОНД на американската компания "Джон Дир Интернешънъл"
Шест години работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като регионален директор за Централна и Източна Европа и страните от ОНД
Владее английски, немски, френски, руски и испански език