Искането на Италия и Франция за промяна в споразумението не е насочено срещу България

Няма как Европа да приеме всички хора, които живеят при икономически проблеми

Яна Йорданова 28.04.2011

http://www.monitor.bg/article?id=289249

Визитка: Председател е на българската делегация в ЕНП Член е на комисията по външни работи, подкомисията по сигурност и отбрана и на делегацията за връзки със САЩ в ЕП Завършил е университета в Саарланд, Германия, и е доктор на природните науки През 1998 и 1999 г. е сътрудник към кабинета на депутат от ЕП Бил е търговски директор за България на шведската фирма "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак", директор за ОНД на американската компания "Джон Дир Интернешанъл" Шест години работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като  регионален директор за Централна и Източна Европа и страните от ОНД Владее английски, немски, френски, руски и испански език
- Г-н Ковачев, има ли настроения в Европарламента за промяна на Шенгенското споразумение, след като Франция и Италия поискаха това? - Искам да уточня, че вече няколко месеца се говори за подобна промяна. Но трябва да е ясно, че не става въпрос за някакво специално отношение спрямо България и Румъния, а за промяна във функционирането и контрола при прилагането на критериите на Шенген от всички страни членки. Целта е всяка държава да продължава да прави усилия в подобряване контрола на своите граници. Затова и в Европейския парламент се обсъжда такава промяна. И по сега действащия регламент за Шенген една страна членка може едностранно да реши да възстанови граничния контрол по своите граници. Това се е случвало многократно и в Германия, и във Франция, когато се е очаквало струпване на големи групи хора например при демонстрации или някакви мероприятия, за които службите смятат, че има проблеми със сигурността. Няма нищо лошо в това, което предлагат Франция и Италия. Сигурността на нашите граници е споделена с всички страни членки и ние трябва да поемем отговорност за опазването им. Многократно ни беше заявено от страна на докладчика по Шенген г-н Коелю, че България е покрила всички технически критерии и че в доста отношения дори сме много по-добре от старите страни членки на Шенген.
- Защо тогава сега се заговори толкова усилено за въвеждането на тези мобилни граници. Говорителят на Еврокомисията Оливие Бели вчера също заяви, че е необходимо да се подобрят някои части от Шенгенското споразумение. - Защото в момента живеем в исторически момент. Знаете, че заради събитията в Северна Африка има страхове у европейските граждани, че голяма част от засегнатите от конфликта там ще потърсят убежище в Европа. Политиците съответно реагират на страховете на хората. По-важното е да сме подготвени за всяка една ситуация. Това, което се случи в Италия и миналата година в Гърция, трябва да ни научи, че отговорността е споделена и не може да оставим една страна членка да се справя сама с тези огромни предизвикателства.
- Споменахте за доклада на г-н Коелю, който наистина беше много положителен за страната ни. Защо тогава някои изтълкуваха, че искането за промяна в споразумението е насочено срещу България и Румъния? - Всъщност мненията тук са разделени, защото някои смятат, че това се прави заради ситуацията в Северна Африка, а други - заради България и Румъния. Това е в зависимост от политическата цел, която преследват в дадена страна членка. За съжаление някои политици наистина си играят със страховете на хората. За мен не е толкова важна дискусията срещу кого е насочена тази промяна. По-скоро трябва да поставим открито на масата проблемите и предизвикателствата, които имаме. Но не може процедурата, по която е започнало приемането ни, да се променя на финалната права. Това е недопустимо. На това мнение е и докладчикът г-н Коелю. Затова се надявам следващата седмица, когато в комисията се гласува неговият доклад, политическите формации да се придържат към това, което предварително бяха декларирали. Тук искам да спомена, че имаме информация, че някои от депутатите получават указания от собствените си столици как да гласуват, независимо какво е мнението на групата им в Европейския парламент. Знаете за поправките, които бяха предложени към доклада на Карлуш Коелю.
- Лично за вас докладът на г-н Коелю дава ли отговор на въпроса дали страната ни е готова да се присъедини към Шенген и очаквате ли появата на двойни стандарти към нас? - Аз много внимателно прочетох доклада, нямам никакви съмнения. Г-н Коелю много обективно представя подготовката на България и Румъния. Той е положителен и показва, че двете страни са покрили техническите критерии. Все пак документът се базира на мнението на експерти, които са проверявали границите на всички държави. В доклада е приета и формулировката на експертите за т.нар. специален план, който трябва да има България при евентуална заплаха от икономически имигранти на нашата граница. Но това не е допълнително условие към нашата страна, а се препоръчва на всички. Такъв план трябва да има цялото Шенгенско пространство. Надявам се, че Европарламентът ще приеме този доклад така, както е предложен от докладчика Карлуш Коелю. Тогава остава правителствата на страните членки да решат как и по какъв начин ще приемат България. И се надявам това да не зависи от изборите в една или друга държава. Трябва да е ясно и че ромският проблем няма никакво отношение към Шенген. Етническият произход на европейските граждани е без значение. Правата на тези хора не могат да бъдат ограничавани.
- Между другото, вчера комисарят по правосъдието и основните права Вивиан Рединг заяви, че Еврокомисията е готова да разследва Франция за гоненията на български и френски роми. - Ние нееднократно сме заявявали, че ако има дискриминация на който и да е европейски гражданин, то такива случаи трябва да бъдат разследвани. Всеки има еднакви права и задължения и ако някой не спазва законите на дадена страна, той трябва да си понесе последствията. Затова трябва да се прави разлика между дискриминация и нарушаване на задълженията.
- От какви предразсъдъци според вас трябва да се освободи Европа по отношение на ромите? - Наистина има много предразсъдъци. Вярно е, че не са малко и добрите примери, но интеграцията е двупосочен процес. Необходимо е да има желание както от страна на самото малцинство, така и от държавите членки особено в Източна Европа. Имам предвид Унгария, Словакия, България, Румъния, където има по-компактни маси от роми. И това не е проблем само на Европа, както някои се опитват да ни втълпят. Това първо е проблем на самите страни членки и затова Европейската комисия ги помоли до края на годината да представят стратегиите си за интеграция на ромите. На втори план идва финансирането, да имаме работещи решения на местно ниво. Само така парите няма да отиват при някой ромски феодал или някоя фондация. Но тези хора трябва да се интегрират - чрез образование и работа. Има и добри примери със здравни и трудови медиатори, помощник-учители и затова трябва да се инвестира в тях. В Европейския парламент също съществуват добри практики -  например стажантската програма на млади роми от България, които са с няколко езика.
- Ще се справи ли Европа с миграционния натиск? - Няма как Европа да приеме всички хора, които живеят в тежки икономически и политически проблеми. Затова нашата политика е насочена към помощ за развитие. Тя трябва да бъде най-вече в тези страни, в които има потенциални потоци от имигранти. Важно е Европа да говори с един глас.