
Има политическа воля българите да могат да работят навсякъде в ЕС
http://www.monitor.bg/article?id=299797
МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА 21.07.2011 - Г-н Ковачев, как ще коментирате основните изводи от излезлия доклад за България? - Докладът е част от механизма за сътрудничество и контрол. Той е в полза на България и на българското общество, за да можем да видим къде точно трябва да се продължат реформите - в съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията. Самият доклад отбелязва трайна решимост на българското правителство за изпълнението на стратегията за реформи. Разбира се, в доклада има и препоръки, и то особено към съдебната система, където очакванията бяха за повече резултати. Изводите в доклада за съдебната система съвпадат с констатациите в самото българско общество. Затова докладът на Еврокомисията е помощник на българските граждани, за да може съдебната система да има още по-силна мотивация да работи за възстановяване на справедливостта в България. - Да ви разбирам, че определяте доклада като необходимия коректив за обществото? - Коректив и инструмент, който ни помага. Самият механизъм не е наказателна санкция, а е помощ за страната ни, за да може по-бързо да се справи в областите, където явно има дефицит. И стана дума за това усещане в общественото пространство, за тази липса на доверие в съдебната система. - Има информация, че догодина тези доклади ще спрат? - Това е една много добра идея. През 2012 г. трябва да бъде направен цялостен анализ за целия период от приемането на България в Европейския съюз за свършеното в областта на съдебната реформа и борба с организираната престъпност. Очаквам през 2012 г. Европейската комисия да констатира, че България си е свършила работата в тези области и вече няма да има нужда от този механизъм. Това е очакването за 2012 г., но е хубаво, че още в този доклад е заложено като намерение на Еврокомисията. Можем обаче категорично да кажем, че докладът е балансиран и отчита напредъка, който е направила България от миналата година от последния доклад. Разбира се, отчита се продължаващата политическа воля на правителството да се справи с корупцията и организираната престъпност. - Направихме ли всичко възможно за влизането на страната ни в шенгенското пространство? - За Шенген може да се каже, че цяла Европа е жертва на политически краен популизъм, като най-лесен отговор на икономическата и финансовата криза. И отново става дума за Холандия, която има резерви все още спрямо вземането на единодушното решение. Защото, както се знае, решенията в Евросъюза се вземат при единодушие. Много е показателен вотът, който се случи, когато беше приет докладът на еврокомисаря Куелю за приемането на България и Румъния в Шенген. Всички мои колеги евродепутати от Франция и Германия гласуваха за приемането на България и Румъния в Шенген. Малкото депутати в ЕНП от Холандия гласуваха против. Въпреки всичко полското председателство както и унгарското е силно мотивирано да работи за приемането на общо решение. Това общо решение ще бъде до края на тази година за отварянето на въздушните граници и догодина през май другите граници - морски и сухопътни. Това е, върху което работят министрите на вътрешните работи на страните членки. Има доста голям консенсус за това решение. Затова и колегите от полското председателство, както и другите страни членки трябва да бъдат достатъчно убедителни, за да могат да убедят и последната страна, че външните граници на Европейския съюз ще бъдат добре защитени, че има надеждна система за издаване на шенгенски визи, че шенгенската информационна система работи, че има вече много добри резултати за издирването на изчезнали хора и превозни средства. Всички тези страхове, които някои се опитват да експлоатират, че при достъпа до шенгенската информационна система някоя секретна информация може да попадне в престъпни групировки, са некоректни, защото България има достъп до шенгенската информационна система от ноември миналата година и досега резултатите са много положителни. Българското Министерство на вътрешните работи изнесе коректно многократно информация как България е помогнала на другите страни членки за издирвани лица, предмети или коли. - Коментирайте, моля ви, какво се прави, за да може българите да работят свободно в целия Европейски съюз? - За съжаление все още има десет държави в Европейския съюз, които оставят затворен трудовия пазар за български граждани. И според присъединителния договор това може да бъде продължено до 31 декември 2013 г. Но останалите 16 други държави свалиха тези ограничения за българи. От друга страна, Европейската комисия иска от самите държави, които не допускат български граждани до работа, да дадат конкретни и подробни доказателства защо запазват тези ограничения. Европейската комисия има желание колкото се може по-бързо да отпаднат тези ограничения и държавите да не ги продължават след края на тази година и от 2012 те да отпаднат. Остава да видим дали тези държави ще се позоват на присъединителния договор и ще продължат ограниченията до края на 2013 г. Има започнало допитване до всички европейски граждани за свободното придвижване на хора и работници. То е разпространено на всички официални езици и може да се попълва онлайн. За съжаление ние сме жертва на популизъм в някои страни - членки на Европейския съюз, и политическата игра със страховете на хората са основни при вземането на това решение. Особено ярък е случаят с Холандия, където правителството е подкрепено от крайната десница, която въпреки че не е формално в управляващата коалиция, подкрепя в парламента кабинета на Холандия. Тази партия тиражира именно крайния популизъм и явно няма куража да премахне тези ограничения. - Значи става дума за вътрешнополитически игри, които рефлектират като пречка пред българите на работят свободно на европейския трудов пазар? - За съжаление такава е общата атмосфера в икономическа и финансова криза и се засилват страховете на гражданите за загуба на работните места, на някои социални придобивки, страх от емиграция и други. - Доколкото разбираме Еврокомисията има политическа воля това да бъде преодоляно? - Комисарят по заетостта Ласло Андор изисква от всички страни, които запазват ограниченията, да дадат ясен отговор на комисията защо искат това да продължи, и призовава тези държави да отменят тази дискриминация за част от европейските граждани. Повече Европа е отговорът на кризата, а не повече ограничения. - Преди лятната ваканция какви са приоритетите на Европарламента? - Основният акцент е финансовата рамка за 2014-2020 г. Там аз съм и докладчик. Става дума колкото се може по-бързо Европейският парламент да приеме рамката на бюджет 2020. Искам да кажа, че предлаганият бюджет е добър за България, защото нашата страна все още има много да наваксва. Ние тръгваме от едно много по-ниско ниво и европейската солидарност спрямо нас е много висока. Надявам се на всички мои колеги в парламента, за да защитим този бюджет. Този бюджет отговаря на нуждите на България в сферата на регионалното развитие - това са още пътища, магистрали, тунели и много нови работни места. - Две години след идването на власт на ГЕРБ как изглежда България в очите на европейските партньори? - Ние успяхме за две години да възстановим до голяма степен това доверие, което беше сринато на много ниско ниво до 2009 г. България през 2009 г. по време на последните евроизбори не изглеждаше много добре в очите на партньорите както по усвояването на еврофондовете, така и с парите по ИСПА. И самото ни влизане в Европейския съюз с този механизъм за наблюдение не беше добър знак. Имахме какво да свършим и имаме какво да свършим още от гледна точка на доверие, на равнопоставеност с другите страни членки. Доверие не се измерва в някаква метрична система, то може да бъде много лесно сринато от представителите на България. Правителството на България има политическа воля за реформи и за положителна промяна. И това е най-важното. . Визитка Роден е през 1967 г. в София Доктор е на природонаучните науки Завършил е университета на Саарланд, Германия От 1998-а работи в Eвропейския парламент в Брюксел като сътрудник към евродепутатски офис От 1999 до 2002 г. е търговски директор за България на фирмата "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак" От 2002 до 2004 г. е директор за ОНД на "Джон Дир Интернационал" - Швейцария От 2004 до 2009 г. работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като регионален директор за Централна, Източна Европа и ОНД Заместник международен секретар на ГЕРБ