
Андрей Ковачев е роден през 1967 г. в София. Доктор е на природонаучните науки. Завършил е университета на Саарланд/Германия. От 1998-а работи в Eвропейския парламент в Брюксел като сътрудник към евродепутатски офис. От 1999 - 2002 г. е търговски директор за България за фирмата "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак". От 2002 до 2004 г. е директор за ОНД на "Джон Дир Интернационал" - Швейцария. От 2004 до 2009 г. работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като регионален директор за Централна, Източна Европа и ОНД. Заместник международен секретар на ГЕРБ
- Г-н Ковачев, Полша изживява голяма трагедия. Ще успее ли да я превъзмогне и да излезе по-силна след това нещастие?
- Наистина това е една огромна трагедия, и то не само за Полша, но и за цяла Европа. Всички сме солидарни с полския народ. Скърбим за хората, които загинаха в този ужасен инцидент край Смоленск. Символиката е много впечатляваща - нещастието се случва 70 години след престъплението, което е извършил Сталин в Катинската гора, когато са разстреляни огромна част от полския елит. Сега, когато най-накрая се събраха руснаци и поляци, за да направят възпоменание за жертвите, се случи нова трагедия. Отново е погубена част от полския елит. Сигурно много дълго ще се говори за това каква е причината за нелепата катастрофа, ще се обсъжда и въпросът кой трябва да понесе вината, дали е пилотна грешка. Остава ни да се надяваме, че занапред няма да се случват подобни инциденти. Що се отнася до Европейския парламент, днес (бел. ред. вчера) е ден на траур в целия Европейски съюз и знамената в Европарламента са спуснати наполовина.
- Какви ще са според вас взаимоотношенията между Русия и Полша оттук насетне?
- Смятам, че двете страни нямат алтернатива и трябва да поддържат едни добри добросъседски взаимоотношения. Историята винаги ни учи, затова няма нищо по-добро от сътрудничеството и добросъседството. Всичко друго е конфронтация, недоверие, което според мен не е от полза на никого. Особено на съвременните граждани в 21-ви век, които посредством интернет са свързани с целия свят. Няма смисъл да продължава това недоверие, особено между съседски страни. И мисля, че това го разбират както в Полша, така и в Русия. Възпоменанието за жертвите в Катин е сигнал, че Русия и Полша са партньори. Затова трябва да забравим старата реторика, която съществуваше. Полша е в криза и целият Европейски съюз показва своята морална подкрепа на полския народ.
- Какви са приоритетите ви в Европейския парламент. По какви проекти работите в момента?
- Като член на външната комисия в Европейския парламент съм ангажиран със създаването на новата дипломатическа служба, с приемането на нови страни - членки на Европейския съюз. Работя активно и по стратегията за Дунавския регион в комисията по регионално развитие.
- Докъде стигнахте с работата по тази стратегия. Доколкото знам България има около 300 предложения по нея. Така ли е?
- До края на тази година Европейската комисия трябва да представи на Европарламента мненията на комисията за създаването на този Дунавски регион със съответните приоритети. А тук в парламента има сформирана група, в която работим за обобщаване на приоритетите на съответните страни членки. Всъщност България има около 250 проекта, свързани с Дунава, координатор е министерството на регионалното развитие. Трябва да намерим такива проекти, които са трансгранични и имат значение не само за България, но и за съседните на Дунава страни, като Румъния. Затова работя много усилено с моите румънски колеги. Ние поставяме акцента върху инфраструктурата, защото това е голям проблем за нас. Така че шансът за развитието на тази стратегия, особено в нашия регион, е изключително голям. Предоставят ни се големи възможности, особено след 2013 година, когато се разглежда новата финансова рамка. Защото в тази до 2012 година не са предвидени допълнителни средства.
- Колко средства можем да получим?
- Това все още не е ясно. Всичко зависи от това колко сме активни, какви проекти имаме с другите страни членки и как ще ги защитим. Както казах, ние имаме около 250 проекта, предимно в областта на инфраструктурата. Имаме обаче и такива, свързани с образование, туризъм, транспорт, екология. Също така смятаме да възобновим и дискусията около проблемите в Черноморския регион. Има няколко инициативи, като черноморското взаимодействие. То според нас е малко занемарено. Проблемът е, че държавите в този регион са на различни етапи от своето икономическо и социално развитие. Затова и сътрудничеството между тях върви бавно.
- Споменахте и новата европейска дипломатическа служба. Какви трябва да бъдат кандидатите ни и имаме ли достатъчно подготвени хора?
- Това е големият ни въпрос - на какъв принцип да бъдат избирани кандидатите. Има две тенденции за създаването на дипломатическата служба. Според едната трябва да има силна и компетентна, ефикасна служба, която да бъде от служители, селектирани само на базата на техните знания и компетентност. Според другата обаче трябва да бъде спазен и географският баланс, за да може в нея целият Европейския съюз да вижда себе си. Да може гражданите да бъдат представени чрез представителите на съответните държави членки. Ние, новите страни членки, защитаваме позицията географският баланс да бъде като база за създаването на дипломатическата служба, защото в комисията, в секретариата, в съвета нямаме достатъчно много български дипломати, да не кажем, че нямаме почти никакви представители в тези две служби, от които ще бъдат една част от служителите. Иначе би се получило така, че само представители от големите страни членки, с традиции в дипломацията като Германия, Франция и Обединеното кралство, ще имат по-голямата тежест, а по-новите членки не биха били добре представени. Затова ние държим принципът на географския баланс да бъде ръководещ. Това, разбира се, не означава, че ще се прави компромис с компетентността на тези хора. Мисля, че България има добри кандидатури. Но не искам да конкретизирам нищо повече.
- Как гледа Брюксел на всичко, което се случва у нас. Знаете, че всеки ден излизат информации за различни злоупотреби от предишната власт?
- От една страна, това е нещо, което Брюксел искаше от нас през последните няколко години. Затова и сега има надежда, че новото българско правителство притежава политическа воля да се справи с престъпността и корупцията. Колегите от Европейския парламент гледат с оптимизъм на случващото се в България. Разбира се, няма нищо хубаво в това, че са се извършвали такива злоупотреби, защото цената се плаща от обикновените граждани. Затова сега ние трябва да сме достатъчно добре организирани и да мобилизираме административния си капацитет. Само така ще предоставим добри проекти, които могат да получат финансиране. Само че тези пари са трудни, защото трябва да бъдат покрити всички критерии. Трябва да има прозрачност и да не се допускат злоупотреби. Защото европейските колеги са много чувствителни на тази тема и не приемат подобни нарушения. Но това трябва да го правим и заради самите нас, няма значение дали парите са български или европейски. Трябва да има справедливост, българските граждани искат точно това. Друг е въпросът кога ще получат присъда тези, които са извършвали нарушения. Но всичко зависи от това как съдебната система ще си свърши работата.
- Мислите ли, че ще има присъди за нарушителите?
- Не бих искал да коментирам съдебната система. Надявам се, че там ще си свършат работата.
- Все пак съдебната система беше сред най-критикуваните системи в доклада на Европейската комисия.
- Така е. Затова се надявам, че събраните доказателства са достатъчни и ще издържат в съда. Новото правителство показа, че няма да слага политически чадър над никого. Така че се надяваме на добър развой. Съдебната система трябва да покаже, че никой не е недосегаем.
Интервю на в. "Монитор"