- Г-н Ковачев, с какви впечатления останахте от срещата на македонския външен министър Никола Попоски с комисията по външни работи на Европарламента?
- Съжалявам, че той не даде конкретни отговори на въпросите ни. Аз питах какво ще е бъдещето на отношенията с България, ще има ли споразумение на базата на декларацията от 1999 г. И ще се прекрати ли практиката от миналото за дискриминация на македонски граждани, които открито заявяват, че са българи. Тази тема е още табу в Република Македония.
Не можем да не признаем правото на тези, които се чувстват македонци, да се наричат македонци. Нашият проблем е, че в Скопие злоупотребяват по най-безобразен начин първо с историята, а тези, които остават българи, биват дискриминирани по най-различен начин. Уволняват ги, скалъпват им съдебни процеси. Така се случи с Мирослав Ризински, който излежа три години с присъда за "корупция". Това бе инсценировка на техните служби.
- Когато става дума за културно-историческите спорове, Скопие казва "да ги оставим на историците". Когато става дума за дискриминация, в Скопие се правят, че такава няма. Очаквате ли Европа да приеме това?
- В Европа историческите аргументи трудно се разбират. Защо сега трябва да се спори за Александър Велики, за цар Самуил, за братя Миладинови, за Вапцаров...? Проблемът е, че тези два аспекта - историята и правата - са свързани. Дискриминацията идва от фалшифицирането на историята, като така се аргументира една идентичност, която не е базирана на обективните исторически факти.
В Скопие, разбира се, са заимствали това от коминтерновската идеология на тоталитарния режим и я продължават без всякакъв свян след обявяването на независимостта на Република Македония през 1991. Даже сега я обогатяват с нови аспекти като антиквизацията и строежите на паметници, фабрикуването на изложби, енциклопедии.
Бях възмутен, че министър Поповски през цялото време говореше: "Да оставим историята на историците." Но точно властта в Скопие използва историята под път и над път, за да аргументира национална идентичност, като я манипулира и злоупотребява.
- Какво правите като евродепутати, за да привлечете вниманието на европейските институции към това? В мониторинговите доклади за БЮРМ Еврокомисията пише, че тя отговаря на политическите критерии за членство в ЕС...
- Ние представяме тези случаи (на дискриминация) пред европейските си колеги. Аз например поканих в Европарламента г-н Ризински и му направих срещи с докладчиците в сянка от политическите групи, ще се опитаме и в комисията да има среща. Те трябва да видят, че текстът срещу дискриминация на граждани, изразяващи българска етническа принадлежност, който прокарахме в резолюцията за Македония, се основава на истински случаи. А не, както Поповски каза, че не се сещал за такива. Тук обаче е деликатният момент. България не иска да спъва македонските граждани по пътя към евроинтеграцията. Ключът за интеграцията на Македония не е в София, в Атина или в Брюксел. Той е в Скопие. В готовността на македонските управляващи да променят тази идеология от миналото и да нормализират отношението към България, в което има комплекс от миналото. Облъчени от пропагандата, новите поколения там си казват - ние нямаме нищо общо с българите, те са искали винаги да ни завладеят, те са пречка и заплаха от изток. Това е говорът на омразата. Не трябва да се допуска младите да бъдат възпитавани в омраза към съседите. ЕС е точно за преодоляване на раните от миналото. Знам, че за тях е трудно...