Благодаря Ви госпожо Председател,

Госпожо Аштън,

Става ясно, че в някои столици от нашия Съюз сега осъзнават какво представлява Лисабонския договор и трудно приемат външнополитическата инициатива, която не идва от тях. Точно за това ни е нужно силно европейско лидерство, което да има кураж, ако е нужно,  да удари по масата и да изисква от страните членки да имат обща позиция. Апелирам и към страните членки да не се опиват да  ренационализират външната ни политика, а да помагат на Вас, Госпожо Аштън.

Имаме нужда не само от силна европейска дипломация, но и от ефективни цивилни и военни способности, за да сме не само най-големия, но беззъб донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ в света, но и сериозен фактор в световната политика.

Вярвам, че собствени военни способности на ЕС ще бъде от помощ и за съюзниците ни от САЩ и НАТО както в политически, така и във военен смисъл, особено що се отнася до нашето близко съседство. С всеки нов конфликт това става по-ясно.

Подкрепям обединяването и споделянето на отбранителните ресурси и интегрирането на политиката ни за сигурност и отбрана. Нужна ни е единна стратегия за сигурност и отбрана.

Уважаеми колеги, ефективна европейска външна политика и собствени отбранителни способности без собствено разузнаване и възможност за събиране на информация са като покрив без къща! Този въпрос трябва да бъде отново поставен на дневен ред. Или страните членки трябва по-ефективно да обменят информация със ЕСВД, или ЕС трябва да има собствени канали за информация и анализ.

И накрая ви моля да поставите по-сериозно въпросът за изпълнението на реадмисионните задължения на сигурни държави, с които имаме сключени такива.

 Благодаря ви!