През вчерашния ден започна срещата на върха на лидерите на Европейския съюз /ЕС/ в Брюксел, която продължава и днес. Доминиращите теми са свързани със сигурността, икономиката и външната политика. Въпроси, на които се поставя акцент очаквано са Брекзит и миграцията. На фона на това днес трябва да станат ясни приоритетите на триото, в което България участва, относно Председателството на Съвета на ЕС през следващата година.
Ще успеят ли лидерите да постигнат съгласие по важните теми? Има ли такива, които биха могли да създадат напрежение, както и върху какво трябва да постави акцент България?

Водещ: Господин Ковачев, очаквано Брекзит ще бъде в основата на обсъжданията. Ще успеят ли да се постигнат договорености между Великобритания и Съюза, след като процедурата по излизане от Общността вече  стартира, можем ли категорично да приемем край на членството в Съюза за Великобритания?

Андрей Ковачев: Това зависи от самата Великобритания. Останалите страни-членки на ЕС имат своята обща позиция. Това е много добре. Беше подчертано и от лидерите и особено от германския канцлер Ангела Меркел. Приоритетът на ЕС е единството и бъдещето, просперитетът на тези 27 страни-членки, а Великобритания, която иска да излезе от ЕС, трябва да знае как да го постигне точно. Към този момент, като че ли на нас не ни е ясно във Великобритания какви са настроенията, след като Тереза Мей се провали на тези избори и вместо да излезе, както тя очакваше, по-силна с мандат за преговорите с ЕС, тя излезе изключително слаба от предсрочните парламентарни избори. И към какъв Брекзит ще се стреми Великобритания все още за нас е неясно. Това обаче на 100% зависи от Великобритания, а не от останалите 27страни-членки на ЕС. Ние си имаме нашите червени линии спрямо това напускане на Великобритания. Ако тя иска да остане под една или друга форма като част от Общия пазар, особено в сферите на свободното движение на стоки, на финанси, капитали- то съответно тя трябва да участва и със своя вноска в Общия европейски бюджет. Няма и място за дискусия, че завареното положение с всички европейски граждани, които се намират на територията на Великобритания, не може да бъде прекратено, както разбира се и реципрочност за гражданите на Великобритания на територията на другите 27 страни-членки.

Водещ: Миграцията е друга тема, върху която ще се постави акцент. Според последните данни процентът на незаконно пристигащи в Европа, основно икономически мигранти, значително се е  увеличил. Необходимо ли е преразглеждане на миграционната политика?

Андрей Ковачев: Задължително е. Няма как във времена като сегашното, когато имаме толкова много предизвикателства около нас – Северна Африка, Близкия Изток, конфликтът в Сирия, за който все още за съжаление не виждаме някакво бързо решение, да не променим и да не търсим по-солидарно решение на това как да разпределим в ЕС тежестта от мигрантската криза. Ясно трябва да имаме принципи, че страните които са на външния фланг на ЕС, не могат да поемат цялата тежест на тези мигрантски посоки. Трябва да има справедливо разпределяне спрямо възможностите на всяка страна-членка на тази тежест. Като говорим за мигранти, говорим само за тези, които имат право да останат в ЕС като временен статут, поради това, че са признати за бежанци наистина от региони, в които се водят такива военни действия и има заплаха за тяхната сигурност и живот. В същото време трябва да продължим нашите усилия със страни като Турция особено, да имаме международни механизми за връщането на влезли нерегламентирано на наша територия граждани. Както и реадмисионни споразумения със страни като Афганистан, Пакистан, Мароко, Тунис, Алжир, с които да можем да връщаме такива хора.

Водещ: На фона на това, което казахте, на фона и на за съжаление зачестилите терористични нападения, какви мерки трябва да се вземат в сферата на сигурността, в сферата на миграцията, още повече гарантирането  й по външната граница на Съюза? За какво всъщност трябва да настоява България в тази сфера и каква тежест ще има нейното мнение?

Андрей Ковачев: Това беше и един от основните акценти на сега провеждащия се съвет в Брюксел- ЕС да отговори на желанието на мнозинството на европейските граждани за гарантиране на тяхната физическа сигурност и разбира се социална сигурност. Физическата сигурност гарантираме с повече сътрудничество в сферата на вътрешната сигурност. Тук ще изброя само някои мерки – в съвсем скоро време се очаква да се въведе този вход-изход регламент затова, че всеки пристигащ на територията гражданин на ЕС ще бъде регистриран, независимо дали влиза през Португалия, през Испания или друга страна-членка и всички служби ще знаят, че на територията на ЕС е влязло съответното лице на коя дата и на коя дата е излязло. Това е една от мерките. Другата е сътрудничество на нашите разузнавателни служби. Не може повече да се толерира тази ситуация, че нашите разузнавателни служби не си обменят достатъчно информация в борбата с тероризма. И да не знаем за потенциални заплахи в една страна, където има информация, че има наприем потенциално гнездо на тероризъм, в съседната страна Франция да не се знае затова и те да могат да преминат там без да бъдат съответно забелязани. Въпреки че има въведен временен граничен  контрол, такъв случай е имало и това не трябва никога да се повтаря. Другото е призивът към интернет индустрията, защото тя също е призвана да осигури тези доказателства, които ще позволят да се идентифицират превантивно, предварително потенциалните заплахи за сигурността на европейските граждани, т.е. дебатът е много голям, балансът между сигурността на нашите данни като ползватели на интернет услуги, социални мрежи и от друга страна пък нашата физическа сигурност от това, че тези социални мрежи и интернет пространството потенциално се използва от терористи и би могло да бъде заплаха за общото благо. Тук Европейският съвет също прие една от точките в своите заключения. Другата голяма тема, освен сигурността, разбира се е отбраната, също свързана със сигурността. Обсъждаше се общото инвестиране в научна и развойна дейност в отбранителния сектор, общо закупуване на отбранителна техника, обща тренировка на нашия военноморски и военно-сухопътен състав. Мога може би да коментирам, че господата Тръмп, Путин и Ердоган мотивираха лидерите на ЕС да направят една стъпка, за която много се говореше, но само на думи, че искаме повече да си сътрудничим и да споделяме нашия отбранителен капацитет, защо не в бъдеще да вървим и към обща европейска армия. Много пъти това не се е случвало. Сега, като че ли има условията, пак казвам, благодарение на тези трима лидери, да се върви в  тази посока.

Водещ: Точно по темата отбрана вчера премиерът Бойко Борисов изрази позиция, че най-прагматичното решение би било колективно членство на ЕС в НАТО. Как точно да разбираме тази идея? Какво би се променило и какво всъщност означава?

Андрей Ковачев: Тук имаме един основополагащ принцип. Когато говорим за споделяне на отбранителен капацитет на нашия континент или в ЕС, ние не говорим за създаването и дублирането на структури, допълнителни към НАТО, а за допълване на нашия капацитет и отговорности по Северноатлантическия пакт. Затова става въпрос-за силен отбранителен стълб на НАТО. Това е поне за мен най-добрата формулировка, когато става въпрос за сътрудничество ЕС-НАТО. Силен европейски отбранителен стълб на НАТО, което ние трябва да създадем. И разбира се критиката, която многократно е идвала отвъд океана, от САЩ, че Европа прави много малко за своята отбрана и чака наготово да гарантира физическата сигурност и сигурността на нашите държави и САЩ, ние като най-голямата икономика на света, взети заедно, няма как наистина да не направим стъпки в тази посока и аз разбирам също така призивът на господин Борисов е точно в тази посока – НАТО и  ЕС да си допълват възможностите.

Водещ: Днес се очаква да станат ясни и общите приоритети на триото, от което сме част, за председателството ни през следващата година. Освен тях, акцент ще бъде поставен и на перспективите пред Западните Балкани. Каква ще бъде нашата роля именно в  интеграцията на страните от Западните Балкани?

Андрей Ковачев: Ние трябва да бъдем ключ, мост, лобист в добрия смисъл на думата, на тези страни и особено става въпрос за техните граждани, които да не се отчаят от вечното чакане, от това че ЕС наистина в момента не е готов да приеме фактически нова страна-членка, но перспективата остава. ЕС не е готов, страните-кандидатки от този регион също не са готови, но опасността е, че ако много дълго този процес се проточи, други играчи се опитват вече да стъпят много по-сериозно там чрез разузнавателни и други техни мероприятия. Видяхме опита за преврат в Черна гора и опита за осуетяване на членството на Черна гора в НАТО. Видяхме, разузнавателната дейност, на сигналите за такава на дейност на Сърбия и Русия. На това трябва да се отговори с много по-силно присъствие на Европа, на европейската перспектива. България като непосредствен съсед на тези страни, трябва да изиграе положителна роля в тази посока  – стабилизиране и даване на перспектива на гражданите на тези страни, че те ще станат част от ЕС. Разбира се, без никакъв компромис по отношение критериите за членството  на добросъседство, на преодоляването на огромните рани, които е оставило нашето минало с тези страни. Тук визирам предимно Сърбия и Македония.

Водещ: Предстои да стане ясна стратегията за Председателството ни през следващата година и заложените приоритети там. Но нека акцентираме на най-важните, според вас, на които трябва да се обърне по-сериозно внимание?

Андрей Ковачев: Освен всичко това, за което говорихме, разбира се Брекзит и да искаме, и да не искаме, ще бъде по време на българското Председателство. Основно много важна тема за България е продължаването на кохезионната политика след 2020 г. в новия програмен период да продължи тази политика на сближаване на нашите с европейските региони и тези, които все още не са наваксали изоставането, които са голяма част от българските региони, да имат тази солидарна помощ на европейския бюджет за наваксване на изоставането, на конкурентоспособността, на покупателната способност, на гражданите, живеещи в нашите български региони. Така че това е един от приоритетите на българското Председателство – запазването на кохезионната политика до 2020 г. Друг приоритет, който би искала България да постави е регионът на Черно море. Ние граничим с Черно море. Така че за нас това е важно. Този регион също не би трябвало да бъде само регион на нестабилност и ако не можем да решим проблемите около нас, то поне неща, които можем да решим от екологична гледна точка, инфраструктурна, да се опитаме чрез нашето Председателство да поставим на масата. Като говорим за инфраструктура не трябва да забравяме другата страна, разбира се, на така наречените Западни Балкани. Свързването с повече пътища, без тях няма как да намери по-добро разбирателство, ж.п. линията да бъде довършена. Това са акценти, които не може да очакваме, разбира се, че ще се случат за тези 6 месеца, но трябва по-сериозно да бъдат поставени на масата и да се търси финансиране. Една интересна тема, бих казал, много важна за контактите ни с тези страни е роумингът. Абсолютно нелогично е, ако минеш от другата страна на границата в Цариброд или в Босилеград или да отидеш в Делчево, да плащаш все едно се намираш в Индонезия. Не цитирам конкретно цени, но са огромни таксите, които се плащат както за мобилен интернет, така и за телефонни разговори. Това можем да поставим също като тема. Поставяли сме я вече за, ако не отпадане, то поне драстично намаляване на тези огромни суми, които операторите изискват от другата страна на границата. Пак казвам, все едно се намираме не в Цариброд, а в Джакарта.

Интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“