10 октомври 2012 | 12:05 | Агенция "Фокус"

Начало / Мнение

Изложба „Средновековни ръкописи от Македония ХІІІ – ХІХ век” беше открита в Кралския музей в Мариемон на 9 октомври. За откриването на изложбата и отзвука й в Брюксел, Агенция “Фокус” разговаря с евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев.

Фокус: Г-н Ковачев, присъствахте ли на откриването на изложбата със средновековни ръкописи от Македония и какви са Вашите впечатления?
Андрей Ковачев: Бях на откриването на изложбата. Тези ръкописи, които бяха изложени, са част от българското културно наследство. Сред тях беше Четириевангелието от Струга, за което даже в самия каталог ясно се вижда от снимката, че пише „Българско предисловие”. Един ръкопис, също беше сред тях, от отец Паисий Хилендарски, за описание на епидемия от чума в един град.
Това, което не беше коректно от страна на македонските ни съседи, е, че се опитаха в изказването на министърката на културата, да представят тези ръкописи едва ли не - като доказателство за една хилядолетна македонска култура и езикова традиция, което с просто око се вижда, че не е така. Това са ръкописи, които принадлежат към българското културно наследство и не могат да бъдат използвани за аргументация на съществуване във вековете назад на македонска културна идентичност обособена, отделна от българската.
Фокус: С какви чувства разгледахте изложбата?
Андрей Ковачев: Аз съм със смесени чувства. От една страна е хубаво, че се показват тези много ценни ръкописи, които са част от нашето културното-историческо наследство, независимо, че се намират на територията на днешна република Македония. От друга страна съм и разочарован, че се опитват да бъдат интерпретирани по некоректен начин. Но трябва да кажа за белгийските партньори на изложбата, че те са си свършили добре работата, коректно.
В каталога тези ръкописи са добре описани. Разбира се, в каталога има повече неща, които ги няма в изложбата. Точно тези страници, където се вижда снимката с думата „български” я има. На самата изложба я нямаше тази страница.
Фокус: Дали успяхте да чуете някои от изказванията по време на представяне на изложбата?
Андрей Ковачев: От гледна точка на представителите на белгийската страна - и на директорката на музея, и на директора на фондацията „Валония -Брюксел Интернационал” – бяха много коректно представени тези ръкописи като славянски ръкописи от територията на днешна република Македония. Единствено - министърката на културата на Република Македония, в нейното доста обширно изказване направи не опит, а направо - представи тези ръкописи като част от аргументите и доказателствата за една различна, от която и да е друга идентичност - македонска идентичност, съществувала през миналите векове.
Интересно беше също така, че в прессъобщението, което музеят преди няколко дни постави на страницата си, бяха упоменати и местата, където се съхраняват тези ръкописи, освен в днешна Македония – това са Москва, Санкт Петербург и София. В изказването на министърката всички други места бяха изброени, но София беше пропусната, което надали също е съвсем случайно.
Фокус: Каталогът успяхте ли да го разгледате, на какви езици е?
Андрей Ковачев: Каталогът е пред мен. Той е на френски и на английски. Интересното в него е, че на страница 42, където има факсимиле на Четириевангелие от Струга, на първата страница от това факсимиле, е написано на оригинал „българского предисловие”. В самата изложба тази първа страница липсваше. Явно просто белгийските колеги са правили каталога и те коректно са си свършили работата, а после при подредбата на изложбата, някои други са решили да не слагат страницата. Със сигурност, ако се прелистят страниците и на другите ръкописи, ще се види, че и там съществува думата „български” на много места.
Фокус: Имаше ли интерес към изложбата? Имаше ли други ваши колеги евродепутати там и български включително?
Андрей Ковачев: Не, нямаше. На откриването на изложбата, това, което видях – някъде около 40 - 45 души, всички от Република Македония, освен, разбира се, белгийските представители, които бяха служителите на музея и от фондацията „Валония Интернационал”. Аз също бях учуден, че е така, но самата сграда на музея, в който е изложбата, се намира на 60 км от Брюксел, в един парк, до който доста трудно се достига. Трябва да слезеш от колата и да отидеш пеша в парка до самата сграда. Не знам защо е избрано точно това място – ако иска някой да разгледа музея, трябва наистина доста часове да си отдели, за да стигне до там.
Фокус: Извън конкретния случай на това културно събитие в Белгия, да Ви попитам. Вие казахте, че сте със смесени чувства от това, което сте видели. Все пак оптимист ли сте за по-нататъшното развитие на добросъседските отношения между двете държави и какво предстои в най-скоро време в това отношение според Вас?
Андрей Ковачев: Точно така. Ние сме съседи, ние най-близки хора от двете страни на границата – не казвам народи, защото ние сме с една история и имаме едни и същи корени. Нямаме друга съдба, освен да сме заедно и да сме заедно в Европейския съюз. Аз се надявам много, че тези рефлекси от миналото, които се опитват да ни противопоставят или да представят нещата, че нямаме нищо общо едни с други, лека полека ще отстъпят път на по-разумна политика.
Комисарят по разширяването Щефан Фюле днес ще представи годишните доклади за напредъка на страните кандидатки за членство в Европейския съюз, включително и за Бивша югославска република Македония. По всяка вероятност - той ще предложи на Съвета - започване на преговори (което предложение той вече на няколко пъти е правил). Поради нерешения спор с Гърция за името, Съветът не е взимал това решение. Аз очаквам, че отново ще има същата процедура – Комисията ще предложи започване на преговори, а Съветът няма да потвърди това предложение поради проблема с Гърция. Това е формалната страна на нещата.
Разбира се, не само комисарят Фюле, а вече и много хора в Брюксел разбират, че проблемът с името е само върхът на айсберга на проблема, който съществува относно Република Македония и нейното еврочленство.
Пак казвам – ключът за всичко е в самата република Македония. Те трябва да се вслушат в съветите, предложенията, препоръките и на Европейския парламент, които ние многократно в последните няколко години в резолюцията за напредъка на Македония сме поставили – то е добросъседски отношения.
Не може в Европейския съюз да се влезе с конфликти или неразбирателство между съседни държави. Тези неща трябва да ги изчистим преди това, да ги оставим в миналото и да тръгнем заедно към едно европейско бъдеще от двете страни на тази граница. Идеята каква е – да стане символична тази граница между България и Република Македония, като Македония стане част от Европейския съюз. За общото честване на нашата обща история - тя не трябва да ни дели, не трябва да ни разделя. Това са основни принципи, които, за съжаление са нарушени, поради стари рефлекси в Република Македония и наслагвани антипатии, водени от политиката на комунистическия режим и преди това - на сръбската окупация в Македония. Много трудно се преодоляват. Ужасно е, когато се насаждат наново в новите поколения чрез учебници, чрез медии, чрез художествени произведения тези сантименти от миналото, които са негативни, вместо да се преодолеят и посредством европейската интеграция - да тръгнем напред.