Премиерът на Македония Никола Груевски коментира в интервю пред телевизия Сител 3 отношенията с България. За някои от акцентите в интервюто, Агенция „Фокус” разговаря с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев.

Фокус: Г-н Ковачев, прочетохте ли интервюто на премиера на Македония Никола Груевски? Какъв е Вашият коментар?
Андрей Ковачев: Аз се радвам, че г-н Груевски признава, че това, което са учили след 1945 г., и това, с което са пораснали, не е задължително да бъде историческата истина. Защото в комунистическата тоталитарна система както в България, така и в комунистическа Югославия, учебниците по история са идеологизирани (и в България бяха такива), и не отразяват историческите факти и истини. Това, което аз очаквам от една дясна партия, каквато е ВМРО – ДПМНЕ, която е асоциирана към Европейската народна партия и по принцип би трябвало да бъде антикомунистическа, е да желае промяната на учебниците по история, съобразно научните факти и доказателства, а не - да поддържа комунистическата история. За съжаление, това не се случва. Виждаме, че през 2012 г. по време на г-н Груевски и правителството на ВМРО – ДПМНЕ, продължава комунистическата традиция на фалшифициране на тази история.
Г-н Груевски пита: „Защо сега българите се сетили, че ние от 1945 г. фалшифицираме тази история, а българите сега са се сетили да протестират”. Ние бяхме толерантни, дълго време чакахме, десетилетия чакахме да има промяна, но тя не се случва. Сега една, да кажем, дясна партия, каквато би трябвало да бъде ВМРО – ДПМНЕ, не скъсва с комунистическата традиция. Ние очакваме поне някакви сигнали в тази посока. Няма такова нещо, има -„Скопие 2014”, т.нар. според г-н Груевски, любовна история във филма „Трето полувреме”, изложбите, които се правеха в Брюксел, и на други места по света за представянето на средновековната книжовна македонска традиция – такава, каквато световната наука не познава или пък македонската енциклопедия...
Разбира се, г-н Груевски ще каже: „Това си е академичен труд, ние не сме виновни за него”. Но не получаваме никакви сигнали, независимо дали от правителството, от академичната общност, от медиите, че искат да се обърнат към историческите факти и да направят своите изводи. Аз знам, че е много трудно и не е от един ден за друг ден, наистина, както казва Груевски: „Ние пораснахме с тази история”. Да, така е, и ние в България растяхме тогава с една идеологизирана и фалшифицирана история в комунистическите учебници. Но ние, след 1989 г. лека-полека започнахме да я променяме и да я базираме на общочовешките знания, на науката и на историческата истина. Затова и преосмислихме много събития от нашата история. Вярно е, че и в България имаме различен прочит на историята. Имаме една партия, която все още празнува 9-ти септември като някаква голяма дата за България. Аз се радвам, че на национално ниво това вече не се случва. Всяка партия сама по себе си може да празнува каквото си иска, но ние като национална политика сме променили това и сме направили нов прочит на историята и сме казали – тази дата доведе до една комунистическа диктатура в България. Комунистическият прочит на историята в Македония се задълбочава. Хубавото е, че г-н Груевски казва, че от 1945 г. насам имаме различна интерпретация на историята. Какво се е случвало преди това? ВМРО не е партия от 1945 г., тя е организация, създадена в края на 19 век. Така че - ние имаме много обща история, която би трябвало по един съвсем европейски начин да седнем и стъпка по стъпка да се опитаме да намерим общ език от двете страни на сегашната българо-македонска граница по всички теми – историческите теми и много по-важните – икономика и права на хората, които открито заявяват своята българска етническа принадлежност. Следващото, което ми направи впечатление в коментара на г-н Груевски, е, че той казва, че никога той, членове на неговото правителство или от неговата партия не са говорили нищо срещу България. Проблемът тук е, че самият фундамент, върху който стъпва изграждането на тяхната концепция за национална идентичност, е антибългарски. Той обяснява, че „ние сме македонци, защото нямаме нищо общо с българите”. Това е основата и аз не знам дали се правят на наивни, не мога да си представя, че са наивни, че не могат да го разберат и трябва да им бъде казано едно към едно, както сега го казвам.
Самият фундамент на концепцията за македонската идентичност, език, култура, история е по същество базиран на македонизма или на антибългарската теория, че те са такива, защото не са българи.
Нека да припомня, че през 2009 г., мисля, в Австралия г-н Груевски каза пред емиграцията от Македония – „няма вардарски, егейски и пирински македонци, а само македонци”. Това звучи заплашително за нас. Какво означава това – че имат претенции към други части от географската област Македония? Или, когато г-н Никола Попоски, техният външен министър, съвсем наскоро говори за симетрия в преговорите за подписване на едно споразумение за добросъседство. Какво означава симетрия, според г-н Груевски? Че има претенция към България или, че македонските българи, които сигурно са над два милиона, които живеят на територията на Република България, една част бежанци или техните прародители – баби и дядовци-бежанци от географската област Македония, не са минали през този курс на обучение на комунистическата югославска държава и не са направили такъв фалшифициран прочит на историята? Важно е да се каже, че понятията македонец, македонски българин и българин са синоними. Македонските българи на българска територия не са минали през образователния курс на югославските комунистически учебници, по които е учил г-н Груевски и няколко други поколения граждани на сегашната Република Македония. Те знаят какви са истинските исторически факти и аз се надявам, че в XXI век ние ще започнем да се обръщаме към истината и повече да не робуваме на тези идеологически учебници и теории и да не ги обогатяваме с теории от рода на античния произход на сегашните македонски граждани. Тази теория е базирана на фантазиите или на политическата калкулация на някои политици в Република Македония, за съжаление и от правителството на г-н Груевски, ако не и той като основен „историчар” на Република Македония.
Примерите са и много други – говорителят на ВМРО- ДПМНЕ, Илия Димовски, който казва в една негова статия, че в страни-членки на ЕС, съседни на Македония, има дискриминация на македонци и те трябва да бъдат защитени по един или друг начин от Република Македония. Това не е ли също претенция към нас? Разбира се, че всеки е свободен да се самоопределя като такъв, какъвто иска. Ние трябва ясно да заявим – аз нямам нищо против, когато някой се счете за македонец да уважавам неговото право да се счита за македонец, също и на територията на Република България. На последното преброяване имаше някъде около 1600 български граждани, които се самоопределят като македонци, и това е абсолютно тяхно право да го направят. Но има и сигурно над два милиона македонски българи, които са от географската област Македония и са си българи, както са и тракийците, добруджанците, шопите, мизийците и от всички други географски области на България. Опитвам се в това изказване на г-н Груевски да намеря една първа стъпка на осъзнаване, казвайки, че това е историята, с която ние израснахме. Според мен това е много ключово. Той казва, че това е историята, с която ние израснахме, а не казва, че това е истината. Би трябвало да се каже и следващата дума – тази история не е задължително базирана на каквито и да било исторически факти. Сега вече, отричайки комунистическия режим, надявам се ВМРО-ДПМНЕ като дясна партия да го отричат, да направят и втората стъпка и лека-полека да отворят своите сърца и души за историческата истина.
Фокус: Откъде идва националистическата реторика спрямо България?
Андрей Ковачев: Националистическата реторика в този смисъл е македонизмът, концепцията на македонизма, която ако искате, може да кажете, че идва от Коминтерна или от сръбската доминация преди това, от сръбската окупация, въпреки че сръбската окупация преди 1941 г. е искала да направи от тогавашното население на тази територия сърби. Не са успели и тогава една част от сръбските управляващи или академичен елит, се е опитвала, като не са успели да ги направят сърби, да не си останат и българи, да ги направят нещо друго и са представили тази теория за македонски, отделен произход на македонците. Разбира се, после е подкрепена и от Коминтерна. По този начин от България като казваме: Има националистическа реторика и правителството на г-н Груевски базира своята политика върху една антибългарска теза, е точно заради това. Когато строиш паметник на Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, даже и Кирил и Методий, ако искаш, цар Самуил, и обясняваш: „това, което аз строя тук, е паметник на един македонец или на няколко македонци, които винаги са били македонци и никога не са били българи и не допускаме никаква друга интерпретация за тях”, какво означава това нещо? Те, разбира се, не го казват по този начин, но интерпретацията е точно такава. Защо го правят? Аз нямам нищо напротив да има паметник на цар Самуил, на Гоце Делчев, на Даме Груев в Скопие, колкото искат – важната е интерпретацията обаче. Защо те правят това? За да кажат, че ето, те са се борели за независима Македония, за македонците и са били едва ли не, срещу българите.
Фокус: Незначителни ли са случаи като този на Спаска Митрова? Така представен от премиера Груевски изглежда като битовизъм.
Андрей Ковачев: Не е само случаят със Спаска Митрова. В Македония е все още опасно открито да заявиш: „Аз съм българин”. Репресиите вече не са, както са били навремето 1944 - 1945 г. и по-нататък със Закона за защита на македонската чест, да те хвърлят в затвора или да те закарат на концентрационен лагер, а да те изгонят от работа, да ти кажат, както на жената на г-н Лазар Младенов, председателя на Българския културен клуб в Скопие, че няма място за българи в държавните предприятия в Македония, да бъдеш по някакъв начин представен като втора ръка човек, който се е отрекъл от неговата македонска същност, като предател на македонската идентичност. Това е големият проблем, че българите, тези, които знаят истината, в огромната част от македонските граждани в семействата си са говорили на тази тема, но младите хора вече ги е страх да казват това, защото пропагандата (няколко поколения са минали от 1945 г.) е точно в обратната посока. Ти излизаш предател, ако кажеш – вкъщи моят дядо ми каза, че се чувствал българин и че ние сме били българи. Те ще кажат, че твоето семейство са предатели, колаборационисти с българските фашистки окупатори. Ще ти се лепне този етикет. Аз знам, че ще бъде много труден и дълъг процесът на нормализиране на тази ситуация, но трябва да има желание от управляващите, медиите и академичния елит. Политически, медиен и академичен елит – това са професори в най-различни области, хора, които се занимават с анализи и изследвания, които пишат и учебниците. Те също трябва да поемат своята отговорност, за да не се възпитават младите поколения, както г-н Груевски е учил и както той казва: аз израснах с тази история. Новите поколения в Република Македония не би трябвало да израснат със същата тази история и да не се счита за предателство спрямо Македония, ако се стъпи на истината.
Фокус: Институциите в Скопие отделиха доста държавни средства за филма „Трето полувреме” и за кампанията за популяризирането му, включително и за Оскар, където продукцията отпадна още при съставянето на шортлистата за чуждестранни филми. От интервюто става ясно, че премиерът Груевски продължава да го поддържа, какъв е Вашият коментар?
Андрей Ковачев: С моя колега Илчев имахме веднъж миналата година възможност лично с г-н Груевски да говорим по този въпрос. Той поддържа тази своя теория, че това е любовна история между двама души, което се е случило на фона на тогавашната българска администрация на тогавашната югославска част от Македония и, че не е основното антибългарското, че той нямал желание да финансира нещо, което е срещу България. Аз съм чувал от други македонски дипломатически източници, че едва ли не - те са подведени от Дарко Митревски, който е вкарал толкова много антибългарски елементи в своята продукция. Министър-председателят Груевски тогава каза: Ние не можем да отказваме на македонски режисьори, които искат да правят исторически филми, защото на нас ни трябва ново македонско кино, което да бъде хубаво и да се гледа по света. Тогава ние с моя колега Илчев предложихме – защо не направите един хубав исторически филм, заедно с България, примерно за „Кървавия Божик” 1944 - 1945 г., когато около 20 000 - 30 000 begin_of_the_skype_highlighting 20 000 - 30 000 БЕЗПЛАТНО end_of_the_skype_highlighting българи са били ликвидирани от тогавашната комунистическа власт, или за убийствата на българските момчета в село Гарван от сръбската власт преди това, по времето на сръбската окупация. Би било прекрасно, ако книгата на Младен Сърбиновски – „Шашма”, също се екранизира и се направи като копродукция между България и Македония. От г-н Груевски нямаше отговор, но отговорът от дипломатическите източници беше, че още не му е дошло времето за това.
Фокус: По отношение на общите исторически събития – какво препоръчва ЕС в случаи, както той го описва – „нашите революционери те ги представят за техни”?
Андрей Ковачев: Европейският парламент от няколко години насам приема в своите резолюции за напредъка на Македония формулировката, в която казва, че призовава за общо честване на общата история, събития и герои на Република Македония и Република България. Трябва да се казва точно Република Македония и Република България, както са официално, защото иначе едва ли не са отделни народи или имат отделна история. Те имат обща история, затова е важно да се подчертае – общото честване на общата история на двете сега съществуващи държави – Република Македония и Република България. Както виждате, няма желание от македонска страна. Даже има несериозно отношение и нелогично отношение с предложенията на техния президент за това да честваме Деня на Европа или да честваме признаването на независимостта на Република Македония като възможни общи дати за историческо честване. Това въобще не е смисълът на общото честване на нашата обща история. Денят на Европа не е обща история между Република България и Република Македония. Той е общ за целия Европейски съюз и ние ще го честваме с германци, французи, както го правят с всички 27 страни-членки на ЕС, а не само с Република Македония.
Фокус: ЕС ясно показа, че на Балканите в преговорния процес ще държи на добросъседство. България има ли ясна позиция по този въпрос?
Андрей Ковачев: Тази позиция на Европейския съюз е базирана и на българската позиция. Това е хубаво, че решението на Европейския съвет от декември по повод по-нататъшните стъпки за преговорите на Република Македония, е взето с единодушие. Тук също има една спекулация, в която се казва – България е наложила вето. Няма такова нещо. Ако говорим с тези думи - България е наложила вето, не – тогава 27 страни-членки наложиха вето, защото решението на Европейския съвет е взето с единодушие. В това решение са отчетени позициите и на България, и това, че добросъседските отношения са един основен елемент при приемането на всяка нова страна-членка. Не може да се влезе в Европейския съюз с едни сериозни нерешени проблеми между две страни, които ще са пълноправни членове на ЕС. Тези сериозни проблеми, които те имат, трябва да бъдат решени преди започването на преговорите или поне да има сигнал за желание да се решат тези проблеми преди това, защото самите преговори са технически. Отварянето и затварянето на главите са технически преговори, които се водят от администрацията и политиката се прави преди това. Виждаме, че всяка страна си има своите изисквания и тези двустранни проблеми винаги се поставят от всички страни-членки, както е примерно от Словения към Хърватска, Франция към Исландия или Холандия към Исландия. Могат да се намерят много други примери, когато страна-членка поставя своите проблеми с друга страна, която ще стане после потенциален пълноправен член на ЕС. Да не говорим, че според мен проблемите примерно с Люблянска банка са много по-лесно разрешими между Словения и Хърватска, но те се поставят. А ние имаме един основополагащ проблем в случая с Македония и би било странно, ако ние не го поставим на масата на преговорите пред Европейската комисия, съвет и парламент, както сме го и направили. И да кажем – ние искаме Република Македония да стане колкото се може по-скоро част от ЕС, защото смятаме, че единственият инструмент за преодоляване на раните и несправедливостите от миналото, може да бъде европейската интеграция, както се случи между Германия и Франция и между такива вековни противници, които са били в Западна Европа. Но за да се случи това, трябва да има желание от другата страна, да не се провокира България по този безобразен начин чрез продължаването на комунистическата политика на македонизма, аргументирането на национална идентичност, език и култура, базирано на антитезата – такива сме, защото не сме и нямаме нищо общо с българите, с тях не искаме да празнуваме общата ни история, не искаме да празнуваме общи герои, нямаме общо писмо и четмо и сме съвсем отделни, даже по генетичен код някои се опитват да търсят разликите между нас.
Яница ТАНЕВА