Водещ: Руският президент Владимир Путин обяви, че признава двете отцепили се републики в Източна Украйна, но не уточни, в какви граници ги признава – в тези, в които съществуват, или в тези, за които претендират. Разликата е над 35 хил. кв. км, и може ли тя да стане претекст за война? Всъщност, не би ли могло вече всичко да изиграе ролята на casus belli? Украйна въведе извънредно положение, в Донбас се водят боеве. Според украинското разузнаване, има данни, че Русия няма да спре до Донбас и може да продължи чак до Киев. Как се стигна дотук, можеха ли събитията да бъдат избегнати и какво да се направи занапред? Наш гост е Андрей Ковачев – ръководител на българската делегация и зам.-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Един глас оглушително не се чува през тези напрегнати дни, г-н Ковачев, този на Европейския парламент – защо?
Андрей Ковачев: Европейският парламент в неформални срещи заседава. Днес имахме среща на групата на ЕНП. Следващата седмица започват отново заседанията на Европейския парламент, защото тези събития се случват когато Парламентът няма заседания през тази седмица. Наистина това е жалко, но очаквам колегите много остро да реагират следващата седмица, вече официално в заседанията на Парламента. И се радвам, че имаме единни позиции на Европейския съвет и на Европейската комисия. Днес беше взето решение – решението от Съвета за задвижването на първата част от сериозните санкции, които засягат 555 физически лица и 52 компании. Голяма част от депутатите в Държавната дума на Руската федерация, 351 – всички, които са гласували за нелегалното и неприетото от международното право признаване на две области на друга суверенна държава за независими, т.нар. „народни републики“. Ще продължат тези санкции, искам да кажа, че няма да се ограничат само до тези индивидуални санкции, но и до финансови ограничения: Държавната банка на Руската федерация, както и всички свързани финансови институции на Руската федерация няма да имат вече достъп до финансовите пазари на Европейския съюз, няма да могат да получават кредити или каквито и да било други транзакции. Това са решенията от сряда. Трябва да има и още по-сериозни санкции. Ние трябва да сме готови да платим и тази цена, която ще бъде за нас, за европейските граждани, също висока, що се отнася до енергийните източници, до природния газ. Няма как ако ескалира ситуацията и се стигне наистина до по-широкомащабни военни действия, защото знаем, както вие анонсирахте, че т.нар. „Донецка и Луганска народни републики“, те не контролират областите, които се наричат с това име – Донбас и Луганск, и де факто сепаратистите или Русия така директно може да се каже Русия, контролират около 30% от тези области, и по всяка вероятност ще се водят ожесточени военни действия, за съжаление, за контрола на тези области. Не дай си Боже, каквото смятат експерти по сигурността, че Русия планува и по-нататък извън тези две области други действия на територията на Украйна, включително има и разработени планове за столицата Киев.
Водещ: Как се стигна дотук, г-н Ковачев, можеше ли събитията да бъдат избегнати? Неизбежна ли беше войната? Защото това вече е война.
Андрей Ковачев: Може да започнем от 90-те години, от Елцин, от идването на власт на президента Путин, неговият анонс, че трябва да се възстанови Съветския съюз или че най-голямото нещастие за Русия било падането на Съветския съюз и не трябва да се допуска повече да има слабост, както той смята, на Русия, тя трябва да бъде сериозен фактор и да възстанови своето влияние върху близкото си съседство. Интерпретацията, която имат в Москва или управляващите в Москва, че било дадено обещание, не се знае под каква форма, защото не е писмено и по никакъв начин международно правно някъде да е дадено такова обещание, НАТО да не се разширява на изток, и това че интерпретират исторически факти отпреди векове по начин, по който смятат Украйна за руска територия, и въобще отричат съществуването на Украйна. Тук, между другото, паралелът, които някои се опитват да правят с Македония, е изключително некоректен. Киевская Русь всеки, който знае историята, знае, че началото е в Киев, и Московията, както са наричали другата част, не е съществувала самата Русия като империя от края на XVI век. И стигаме до един по-важен въпрос, за който мисля, че и вашите слушатели се интересуват от темата – който контролира разказа за миналото, може да контролира нашето настоящия и бъдеще. Същото е и с нашия спор с Република Северна Македония, същото е по времето на комунизма в България, как интерпретираш историята, за да аргументираш своето искане или своето желание да останеш на власт – ние сме тук комунисти, защото сме се борили срещу фашистите, и затова имаме право да ви управляваме – това беше лайтмотивът примерно на БКП в България и тяхната интерпретация на историята. Сега в Скопие имаме друга интерпретация: всичко е антибългарско, и Гоце Делчев не е българин, така че да не влизаме в другите подробности по тази тема. Сега пък президентът Путин, в неговата реч имаше друга интерпретация на историята – как Ленин направил грешка, че направил Украйна, и трябвало да се поправи тази грешка. Виждате, колко се оказва важен този въпрос – да имаме обективен прочит на историята, за да не бъде злоупотребявано с него. Нека да не забравяме, че по време на съветската окупация на България, те ни задигнаха – ще използвам този израз, откраднаха българската национална памет. Архивите на Царство България се намират все още в Москва и са обявени за трофейни. Аз не мога да разбера, как може националната ни памет на българите да бъде трофей на друга държава и ние да не можем да прочетем какво е било в тези архиви. Те са ни били взети и не желаят да ги върнат оригиналите едно към едно, за да знаем какво се е случвало. Де факто те ни казват: „Това е вашата памет, ние ви я взимаме и няма да ви я дадем“.
Водещ: Защо бе оставен Путин да контролира историята, г-н Ковачев?
Андрей Ковачев: Защо трябва да го оставяме? Напротив, не трябва.
Водещ: Защо бе оставен, не дали трябва или не трябва. То е ясно, всеки народ има право на своята памет и на своята история. Но защо бе оставен Путин и неговата хибридна мощ да влияе силно върху историята, върху миналото, настоящето и бъдещето и в Източна Европа, и в Западна Европа?
Андрей Ковачев: Продължава, за съжаление, да е водещ фактор правото на силния: който е по-силен, той решава или той пише историята, той контролира така както пожелание за запазване на своята власт историческите факти, той може да манипулира, той може да променя документи, да ги скрива, да ги унищожава и по този начин да аргументира своите планове било то за увеличаване на присъствието си на въздействието на близкото съседство, възстановяване на хегемонията, власт в Източна Европа, което е цел на политиката на сегашните управляващи в Кремъл. Между другото, като казвам сегашните управляващи, то се видя от предаваните заседания, по-точно заседанието, което беше предавано и се видя от всички, че всеки слуша, какво казва президентът и никой не смее да има друго мнение от това на президента. Видяхме даже едни много странни кадри на отегчен президент Путин, който много строго пита своите подчинени, какво мислят и толкова строго и толкова страшно, че те се объркват и не знаят какво да кажат.
Водещ: Видяхме и ръководителите на специалните им служби, които дори не знаеха, за какво са извикани.
Андрей Ковачев: Да, да.
Водещ: Г-н Ковачев, а какво не довидя Западът, какво не довидя Европейският съюз, какво не довидя НАТО след Крим? Какво пропусна, какво не взе предвид?
Андрей Ковачев: В своята наивност, в своята толерантност, в това, че ние винаги искаме като демокрация – разбира се, че го искаме, искаме мир, не искаме да има конфронтация. Искаме да има добро сътрудничество, искаме да имаме туризъм, да има икономически връзки, енергетика, да сме си взаимно полезни. Това имаше и основополагащ акт – нека да не забравяме, 1997 година НАТО-Руска федерация, основополагащ акт, където подписът на Руската федерация седи и те де факто с него приемат разширяването на НАТО в Централна и Източна Европа. Преди това 1994 година – Будапещенският меморандум, където Руската федерация е гарант за териториалната цялост на Украйна. Европейският съюз, както и въобще демокрациите не искат конфронтация. А пък и индустрията, и икономиката в Германия, във Франция, в Италия, в Испания иска да прави бизнес. Никой не иска да има конфронтация, ние искаме да сме си взаимно полезни, да инвестираме в научна, развойна дейност, в нови продукти, в технологии, в ефикасни методи за лечение на рак, за инфекциозни болести, за по-добрия просперитет на всеки един от нас. И в това наше желание другото, лошият сценарий – ескалацията, конфронтацията, не я приехме много насериозно. Между другото, винаги се казваше: „Балтийските републики, Полша, те малко преувеличават, защото всеки път излизат и говорят „Внимание, нещо се готви“, но Франция и Германия винаги са отговаряли: „Нека да продължим с доброто сътрудничество, няма да се стигне до ескалация“. Видяхме, че за съжаление, за огромно съжаление пропагандата, че Западът по някакъв начин искал едва ли не да нападне Русия, даже чухме, че аргументация има, как Киев подготвял да нахлуе в Русия – това е наистина фантастика, не е и научна фантастика, която няма абсолютно никаква реална обосновка. То е срещу всякаква логика на всяка демократична държава да иска да нападне когото и да било. И това може би е една от слабостите на демокрациите – че в своя стремеж към мир и просперитет не приемат като възможно такова развитие, особено в ХХІ век, след като имаме опита, ужасния опит на Първата световна война, Втората световна война да не повтаряме повече на нашия континент военни действия. Ние това не го искаме, никой не иска военни действия, никой не иска да изпраща своите деца да се бият по бойните полета където и да било или пък да има размяна не на млади хора за обучение, за квалификация, а на военни формирования.
Водещ: Вие сте и част от ръководните структури на Европейския съюз, бидейки заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Имате ли обяснение, защо движещите сили на политиката на Москва и на Путин не са добре разбрани в европейските институции?
Андрей Ковачев: Отново е основното желание на европейските институции – като казваме основно Европейския съвет, където са министър-председателите и президентите на страните-членки. Никоя страна не иска конфронтация, затова и сега се вижда, че е било наивно нашето желание за мир и за добро сътрудничество с Руската федерация. През цялото време Европейският съюз и в момента, днешното решение е отново такова, след като се въвеждат тези санкции за 555 физически лица, се призовава за деескалация, за това, че трябва да се върне това признание на т.нар. „народни републики“, да не се продължава с настъплението на военни части на територията на Украйна и да се върнем във формата, Нормандския формат, в изпълнението на Минските споразумения, също така призив и към самите украински политически лица. Порошенко и Зеленски трябва да си говорят, те не трябва да бъдат врагове. Вътрешните им проблеми в момента трябва да останат абсолютно на заден план и трябва да бъдат вътрешнополитически в Украйна единни, както и целият Европейският съюз да бъде единен в своя отговор заедно с нашите партньори от САЩ и Великобритания, разбира се, на тази много притеснителна ситуация.
Водещ: Нямате ли усещането, че санкциите отдавна не действат? Че в Кремъл се подиграват на тези санкции? Как си представяте, че може да бъде спрян апетитът на Путин?
Андрей Ковачев: Това винаги сме го обсъждали, но ние трябва да си зададем другия въпрос – каква е алтернативата. Ако казваме, че и санкциите не действат, тогава има два варианта: нищо не правим или наистина изпращаме военни сили в рамките на НАТО да се бият на украинския фронт. Но това никой не го иска. Разбира се, досега никога такива мащабни санкции не са прилагани. 555 физически лица – това са повечето от Съвета на Думата, много от министрите, много от участниците във военното ръководство на Руската федерация. Те имат вече забрани за влизане на територията на Европейския съюз, както и замразяване на всички техни активи, които се намират на територията на Европейския съюз, и кръга олигарси, които също са включени. Съвсем скоро, мисля, че след няколко дни официалният вестник на Европейския съюз ще публикува и имената на тези 555 физически лица и 52 организации, за да се види – такива мащабни санкции наистина досега не е имало и това е само първата част от санкциите. Ако, разбира се, има ескалация по-нататък, ще има със сигурност и други, които ще са свързани с финансовия сектор, може би изключването на Руската федерация от системата SWIFT и не дай си Боже, разбира се, тоталното спиране на всякакви търговски взаимоотношения с Руската федерация.
Водещ: Как прогнозирате, че ще завърши тази история? Какви са вашите очаквания?
Андрей Ковачев: Никой не може да прогнозира, какво се върти в главата на президента Путин. Аз смятам, че трябва да има силен, единен глас на демократичния свят, Европейския съюз, САЩ и Великобритания, за да са наясно, че по-нататъшната ескалация ще има много висока цена и за тях. Включително тук не говорим цена само за Руската федерация, но и индивидуална цена за тези, които участват. Защото мисля, че всички знаем, колко много от тези хора – чували сме за богатите руснаци, които живеят луксозен живот във Френската Ривера, в Лондон, във Виена, в Париж, знаем за разточителството на техните семейства, децата им учат в престижни западни университети, в частни университети в Швейцария. Това всичко може да има край за тях като достъп до тези възможности. И в това е една от надеждите, че ще се стигне до деескалация отново. Не мога да прогнозирам, абсолютно ми е невъзможно за момента да прогнозирам и да ви кажа, какви ще бъдат следващите стъпки на президента Путин.
