Катя Димитрова
http://www.puls.bg/health/debate/news_18114.html
Андрей Ковачев е депутат в Европейския парламент за втори пореден мандат и член на председателството на Европейския парламент.
Има диплома по биология от университета в Саарланд, Германия, където е защитил и докторат. Зам.-председател на Съюза на европейските федералисти и председател на българската секция на организацията. Владее 6 езика.
- Г-н Ковачев, броени дни преди изборите за Европейски парламент заявихте в интервю пред Puls.bg, че една от основните задачи, с които ще се занимавате, е преодоляване на неравенствата в здравеопазването. През май отново бяхте избран за евродепутат. Работите ли вече по въпроса?
Проблемите на европейските пациенти, свързани с достъпа им до качествено здравеопазване, са мой приоритет от няколко години. Именно поради това избрах в настоящия мандат на Европейския парламент да работя в Комисията на Европейския парламент по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните с акцент върху здравните неравенства.
- Къде се намира България по отношение на здравните неравенства? Можем ли да се сравним по достъп до качествено лечение с гражданите на другите европейски държави?
Всеки от нас, който е търсил медицинска помощ в България за себе си или свой близък, може да сподели опит. За съжаление, по редица причини - ограничени финансови ресурси, недостатъчно реформирана система за управление на здравеопазването – предоставянето на медицинските услуги в България е свързано с много проблеми. Често пациентите са принудени да търсят помощ в други страни от ЕС, включително и за животоспасяващо лечение.
За никого не е тайна, че пациентите у нас срещат мнобройни трудности. Започва се от дългото чакане по опашки пред лекарските кабинети и трудният достъп до качествено здравеопазване въобще. За някои заболявания вече са разработени доста модерни лекарства и терапии, но те не стигат до българските лечебни заведения поради високата им цена. Затова страната ни е една от най-засегнатите по отношение на здравните неравенства в Европа. От това страдат най-вече хората с различни хронични заболявания, които имат постоянна нужда от терапия, а не могат да я получат.
Само в София има толкова болници, колкото в цяла Австрия, но там здравеопазването е на съвсем друго ниво. В нашите лечебни заведения апаратурата е остаряла, не се предприемат кой знае колко модерни методи за лечение и обслужването невинаги е на ниво. Затова трябва да се работи към оптимизиране на броя на болниците в страната и за подобряване на здравните услуги.
Съществен проблем е и миграцията на лекарите, който е особено осезаем у нас. Според статистиката всяка година 500-600 лекари напускат България, за да търсят по-добри условия на труд.
Страната ни е на последно място в Европейския съюз по лекарски заплати. У нас медиците преживяват с около 307 евро на месец. Докато възнагражденията във Великобритания, Германия и Франция например достигат 4 000 евро месечно.
В същото време заради ниските заплати и малкото възможности за професионално развитие, болниците в малките градове страдат от още по-голяма липса на лекари. Това принуждава малките държавни болници да затварят врати, а местните жители на тези населени места да пътуват, понякога с часове, за да получат медицинска помощ в най-близкия голям град.
- Какви са основните стъпки, които ще предприемете за решаването на тези проблеми?
Европейският съюз, и Европейският парламент в частност, нямат правомощия "да решат" проблема. Държавите-членки имат думата, когато става въпрос за техните здравни системи. ЕС може да действа в две посоки - да допълва усилията на националните правителства в преодоляването на проблема, както и да приема препоръки за необходими реформи в страните-членки в сферата на здравеопазването, например в рамките на т.нар. Европейски семестър.
Наскоро ЕП прие своя позиция по препоръките за 2014 г., в която бе записано и моето предложение страните-членки да поемат конкретни ангажименти, за да осигурят равен достъп на пациентите до медицински услуги с високо качество.
Здравеопазването е национален приоритет и първостепенна отговорност на националните правителства. Всеки трябва да има равен достъп до здравеопазване - профилактика, диагностика и лечение - независимо от финансовото положение, пола или националната си принадлежност. Този принцип е залегнал в Хартата на основните права на Европейския съюз, който европейските институции трябва да спазват в своите действия. Но общността няма правомощията да реши този общ за европейските граждани проблем.
Въпреки тези законодателни пречки, Европейската комисия е дала ясен знак за ангажимент, който европейските институции поемат спрямо проблемите на пациентите и защитата на техните права. Подобряването на ситуацията изисква най-напред да се знае в какво конкретно се изразяват неравенствата във всяка от страните-членки. Но пак казвам – всичко е в ръцете на отделните държави и те трябва да работят за подобряване на здравните услуги, без да разчитат някой да свърши тяхното задължение на по-високо равнище.
Свързани статии.. Българите определят здравеопазването като национален приоритет 0
Електронното здравеопазване ще е факт този месец 0
Пациенти и лекари с отворено писмо за кризата в здравеопзаването 0
- Друга тема, от която Вие се интересувате, е профилактиката и превенцията. Как Европейският парламент би могъл да насърчи отделните правителства в стремежа към възможно най-ранно диагностициране на най-коварните заболявания?
В целия Европейски съюз най-големият проблем в здравния сектор е свързан с профилактиката. А тя е много важна както за доброто здравеопазване, така и за стабилната икономика, защото спестява наистина много средства. Когато има профилактика, заболяванията се откриват в ранна фаза и това многократно увеличава шансовете за тяхното успешно лекуване.
Известно е, че открити рано, повечето болести, дори и онкологичните такива, са напълно лечими. Така хората са по-здрави и живеят по-дълго, а в същото време и държавата спестява пари от излишни и ненавременни терапии и медикаменти. Европейският съюз трябва сериозно да се фокусира върху профилактиката още сега.
Евродепутатите имат възможност да организират публични обсъждания по проблемите на пациентите, страдащи от различни заболявания. В тях участват пациенти, лекари, представители на Европейската комисия и страните-членки, евродепутати. Така например, в края на септември бях домакин на конференция, посветена на рядкото заболяване идиопатична пулмонарна фиброза, по време на която за пръв път бе лансирана Европейска харта на пациентите с това заболяване, за което за съжаление не съществува лечение.
- През април Вие бяхте един от депутатите, които подписаха Европейския манифест на пациентите за изборите за Европейски парламент, чрез който те настояха да бъдат пълноправни участници в процесите и решенията, касаещи тяхното здраве. Ще се осъществи ли това искане?
Това е въпрос, който зададох и на новия комисар по здравеопазване Витенис Андриукайтис по време на изслушването му пред Европейския парламент. Европейската комисия е отворена за прозрачно сътрудничество със заинтересованите страни, защото с тяхна помощ могат да бъдат набелязани мерки на европейско ниво, адекватни на проблема.
Работя активно с Европейския пациентски форум и българската Националната пациентска организация. Така например с тях поставихме началото на Партньорство за равен достъп до качествено здравеопазване. Идеята е то да работи като мрежа от партньори, обединяваща пациентското движение, медицинската общност, индустрията и вземащите решения.
От своя страна съм поел ангажимент да инициирам неформална група в ЕП, която да бъде мост между партньорството и европейските институции - механизъм, който да гарантира чуваемост за проблемите на пациентите на европейско ниво и набелязване на мерки, които могат да бъдат изпълнени от европейските институции въпреки ограничените им правомощия.
- Какво друго трябва да свърши Европейският парламент през настоящия мандат според Вас по отношение на проблемите в здравеопазването?
Още от началото на новия мандат на Европейския парламент като водеща тема се очертава нуждата от промени в договорите на Европейския съюз - след промените от Лисабон Европейския парламент има право да инициира такива промени. Това е добра възможност европейските институции да получат нови правомощия в областта на здравеопазването и евродепутатите трябва да настояват активно за това.
Основните неща, за които трябва да се застъпи Европейският парламент, са превенцията, ранното диагностициране и обменът на добри практики. Те трябва да са част от приоритетите, които могат и трябва да продължат да бъдат координирани на ниво Европейски съюз.
Най-важно е разрушаването на бариерите, поставени пред качественото здравеопазване. То е основно право на всички граждани на Евросъюза. Въпреки това не всички пациенти имат възможността да се възползват от него – ситуация, допълнително влошена в резултат на икономическата криза в Европа.
Това означава наличност, но и достъпност на лечението. Достъп означава също и елиминиране на съществуващите дискриминационни политики.
Ако не получат навреме грижите, от които се нуждаят, хората са застрашени от по-сериозни заболявания, а това би ограничило техните възможности да живеят пълноценно и продуктивно, както и би довело до утежняване в здравно, социално и икономическо отношение. А те искат да дават своя принос за обществото.
- А какви конкретно действия залага в платформата си най-голямата партия в 43-тото Народно събрание - ГЕРБ?
Здравеопазването е политика, от която зависи пряко икономиката на страната и богатството на обществото ни, затова и ГЕРБ поставя здравните политики като основен приоритет в управленската си програма.
Основната цел е повишаване на ефективността на системата, вложените средства трябва да отиват там, където има реална нужда от тях - нова организация на управлението на сектора, инвестиции в болнична инфраструктура, осигуряване на иновативни терапии и лекарствени продукти, създаване на атрактивни условия за труд на лекарите и медицинските сестри, така че те да не напускат страната.
Всичко това има една крайна цел - повишаване качеството на здравната услуга и улесняване на достъпа на пациентите до нея. И занапред ще търсим партньорство със заинтересованите страни в изработването и изпълнението на тези политики. За да се осъществят тези реформи, е необходима политическата воля не само на една партия, както и готовност и смелост понякога да се действа с реформи за повишаване на ефективността, въпреки отпора "отвътре".
