в. Новинар | Лиляна ГЮРОВА | 29.06.2012 | 00:01 | Стр. 6, 7

Д-р Андрей Ковачев е роден през 1967 г. в София. Евродепутат и председател на българската делегация в групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента. Избран е за евродепутат от листата на ГЕРБ след изборите за Европарламент през 2009 г. Председател е на Съюза на европейските федералисти в България, а през 2011 г. става и зам.-председател на Съюза на европейските федералисти, базиран в Брюксел. В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент. Има диплома по биология от университета Саарланд, Германия, защитава и докторат в същия университет, а в периода 1995-1998 г. е асистент в него. По-късно става стажант в Европейския парламент.
- Г-н Ковачев, какви решения се очаква да се вземат на започналата вчера двудневна среща на върха в Брюксел, какви основни предложения ще се сблъскат и кое ще надделее?
- От началото на кризата преди няколко години бяха организирани около 30-35 такива срещи на върха и на всяка от тях се очакваше да има съдбоносни решения. Да има нещо, което наистина да даде отговор на това как да излезем от кризата и как да не се допускат по-нататъшни такива. Сега е същото - пак се очаква да има много важни решения. Те бяха формулирани в три думи - фискален съюз, банков съюз и политически съюз. Всичко това е добре, но в бъдеще време. Не дава точен отговор за това как ще излезем от сегашната криза, повече дава отговор за това как в бъдеще повече такива кризи да не се случват в Европа. Надявам се този път обаче да няма разнопосочно говорене. И наистина да се стигне до едно консолидирано решение на всички страни членки, че знаем какво да правим, по този начин ще го направим и по този начин ще възстановим доверието както на пазарите, така и на гражданите. Защото излизането от кризата е свързано точно с възстановяването на това доверие на пазарите и на гражданите. И, разбира се, спазването на правилата, които всички ние поемаме.
- Как стоят нещата по отношение на идеята за Европа на две скорости?
- Що се отнася до бъдещето и до бъдещата по-тясна интеграция на ЕС, има две мнения. Едното казва, че няма нищо страшно в това да има Европа на две, даже на три скорости, но тогава когато те са доброволни скорости. Това означава, че всяка страна като суверенна държава може да реши дали да участва в една по-нататъшна интеграция. Независимо в коя сфера - във фискалната, в банковата, в политическата, в обвързването и координацията на националните бюджети и ветото, което европейските институции могат да наложат върху националните бюджети. В сряда излезе становището на чешкия премиер, който казва, че Чехия не би участвала в един такъв по-фискален съюз, какъвто в момента се предлага. Което само по себе си не би трябвало да бъде драма, защото и Великобритания отказа да участва в подписването на фискалния пакт миналата година. Така че много интересно ще бъде тези дни в Брюксел. Надявам се този път европейските лидери да излязат с консолидирано решение, което да има оздравяващ характер - в смисъл на възстановяване на това доверие, което липсваше в способността на Европа, във финансовата й имунна система, да се възстанови сама. И все пак трябва да кажем, че Европа представлява най-силната икономика на света - ние имаме 28 процента от световната икономика, спрямо САЩ - 26 процента, и Китай - 10 процента. Така че ние имаме сили и можем да се справим сами, просто трябва да има доверие и вяра в това, което правят лидерите.
- Каква трябва да е позицията на България, какви интереси трябва да защитаваме ние?
- За нас вариантът е да се спазват правилата, както ние ги спазваме. Това, което се приеме, да се спазва стриктно, да има санкции за тези, които не спазват правилата. И, разбира се, да има и мотивация за онези, които ги спазват. В смисъл максимално и улеснено използване на европейските фондове с максимално европейско финансиране. Това означава, че европейската солидарност функционира. Солидарността обаче върви ръка за ръка с отговорността и тя се свързва със спазването на правилата. Ние сме солидарни и отговорни и искаме всички в ЕС да бъдат такива.
- Ние, изглежда, по-скоро поддържаме предложението за финансова дисциплина.
- Разбира се, това не е само ново предложение. Спазването на финансова дисциплина, балансираните бюджети е нещо, което ще ни изведе извън кризата. Ръка за ръка с възможността за инвестиции, за растеж. Но двете политики трябва да вървят една с друга. Не може в момента да се отказваме от балансираните бюджети или да увеличаваме задлъжнялостта и дефицита, за да инвестираме в растеж, което ще доведе до по-тежка криза, отколкото имаме сега. Така че двете политики - балансиран бюджет и възможни инвестиции, които трябва да бъдат добре премислени, да са свързани както с националното, така и с европейското финансиране, Европейската инвестиционна банка, са няколкото предложения на европейските лидери. И основно на лидерите на четирите основни страни, които се срещнаха преди дни в Рим, за тези 130 млрд. евро, които могат да бъдат инвестирани. Повечето от тези пари са от европейския бюджет, но това не са някакви нови пари. Просто по-добро и ефективно усвояване на еврофондовете, увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка с минимум 10 млрд. евро, но не и еврооблигации. Емитирането на еврооблигации е въпрос, който разделя не само страните членки, но и политическите партии. Защото това означава и обединяване на дълга.
- Това е най-вече твърдата позиция на Германия, г-жа Меркел категорично заяви, че няма да има никакво обединяване на дълга, "докато е жива".
- Обединяване на дълг означава, че друга страна ще бъде отговорна за това, ако примерно една страна има дълг над 60 процента от БВП на съответната страна. И по този начин на капиталовите пазари тази страна, щом е обединен дългът, ще може да получава по-ниски лихви за парите, които ще са нужни, за да може да погасява този дълг. И обратно, разбира се, Германия ще трябва да плаща по-високи лихви, за да се уравновеси този дълг. И това германците в момента не приемат в никакъв случай.
- Може ли да се каже, че на срещата в Рим имаше известно сближаване на позициите за решенията, които да се вземат? Например за тези 130 млрд. евро, необходими, за да се постигне икономически растеж
- Това за общия дълг не смятам, че ще бъде прието. Имаше дотолкова сближаване, че за в бъдеще, в един друг исторически момент, даже се говори за 2020 г., може да се говори за емитиране на такъв дълг, но не в момента. В политиката, разбира се, всичко е възможно, не знаем след няколко години как ще се стекат обстоятелствата. Но смятам, че ще има решение в посока банков съюз с т.нар. европейски банков надзор, с гарантиране на банковите депозити на европейско ниво. Разбира се, тези фондове трябва да бъдат платени и гарантирани от европейските банки. И визията за политически съюз, използването на общностния метод в много по-голяма степен, отколкото сега, и фактически максимално използване на възможностите на Лисабонския договор .Няма голямо желание за започване на нов дебат за нов договор или за нова конституция на ЕС, въпреки че това неминуемо един ден ще дойде на дневен ред.
- Очертава ли се в бъдеще по-тесен политически съюз, или т.нар Европейски съединени щати?
- ЕС не е международна организация, международно споразумение, а е доброволно отдаване на част от суверенитета и компетенциите на наднационални структури. Разбира се, че не е толкова амбициозно, както някои от нас си го представят, аз съм зам.-председател на Съюза на европейските федералисти, така че смятам, че нашето бъдеще върви в тази насока. Това е решение на глобалните предизвикателства пред нашия континент. За да станем конкурентоспособни на останалия свят, ние трябва да се интегрираме по-тясно помежду си. Колкото и да е голяма сила Германия или Франция, в световната конкуренция не е толкова силна, ако е сама. Трябва да вървим към по-тесен политически съюз. Някои го наричат европейска федерация или Европейски съединени щати, но това е вече в доста по-далечното бъдеще. Затова нека да започнем с по-малки стъпки. Проблемът в последните няколко години беше, че младото поколение особено и европейските граждани не са убедени в европейския проект. Това е проблем на политиците - да върнат доверието в Европа. Комуникацията трябва да бъде много по-добра от страната на политиците и да обясняват на гражданите в страните членки, че нашата съдба и нашият път е в по-тясната интеграция .Защо не и директни избори, примерно на президент на ЕС в следващите или по-следващите избори за Европейски парламент. И също така създаването на това, което ще говорим може би сега - на европейско финансово министерство със съответни правомощия на националните финансови министерства. И много важно - за вето върху националните бюджети.
- В сряда се състоя среща на г-жа Меркел и Франсоа Оланд, на която се опитаха отново да изгладят различията. Да очакваме ли да се постигне този баланс между финансова дисциплина и икономически растеж?
- Франция и Германия са двата големи мотора на европейската интеграция. Но аз не съм съгласен с това представяне на нещата, че г-жа Меркел е само за финансова дисциплина, а г-н Оланд е само за растеж. Нито само едното, нито само другото е вярно. Ние може да имаме успех само ако двете политики вървят ръка за ръка и двата мотора на тези политики - Оланд и Меркел нямат друга съдба, освен да работят заедно в името както на техните страни, така и на целия континент.