- Г-н Ковачев, измина една година от втория мандат от управлението на ПП ГЕРБ. Точно преди парламентарните избори заявихте пред Puls.bg основния „стълб“ на управленската програма по отношение на здравеопазването – да се повиши ефективността на здравната система и течът на средства извън нея да бъде спрян. Случи ли се това?
Подобряването на ефективността на здравната система е стратегическа задача, която не може да бъде решена за една година или дори в рамките на един мандат. Тя е предизвикателство, което изисква продължителни усилия на различни нива, които да гарантират, че наличният публичен ресурс се използва за посрещането на здравните нужди на населението. Подобни ключови реформи не могат да се реализират без да има политическа стабилност в страната и достатъчно доверие на гражданите в институциите.
През последната година беше демонстрирана политическа воля и смелост за реализирането на дълбоки промени за реформирането и модернизирането на сектора и е важно тези усилия да продължат да следват предварително начертаните дългосрочни цели. Този напредък се отчита и от Европейската комисия, която потвърди, че плановете на правителството съвпадат с отправените към страната ни препоръки в рамките на Европейския семестър.
- Какво конкретно постигна партията, която представлявате, за по-доброто здраве на българите?
Осъществяването на неотложните реформи в здравеопазването не може да става единствено с политическата воля на една партия, а трябва да се гради върху широк обществен и експертен консенсус. Като водещ фактор в коалиционното управление ПП ГЕРБ има основни заслуги за всички стъпки, които бяха предприети до момента - за финансовото стабилизиране на системата, за оптимизирането на болничния сектор, за въвеждане на електронно здравеопазване, което е един от най-ефективните начини за намаляването на административните разходи и пресичането на възможностите за злоупотреби.
Положителният ефект от тези мерки върху здравния статус на населението няма да закъснее и ще се сложи край на порочните практики пациентите да доплащат от собствения си джоб, което е сериозна пречка пред достъпа или пък бюджетът да издъхва поради скъпата издръжка на неефективни лечебни заведения, които не предлагат качествена услуга.
- Какви мерки планира ГЕРБ за усъвършенстването на здравния модел у нас?
Ще продължим да следваме мерките, заложени в програмните ни документите. Гражданите и бизнеса имат нужда от ясна перспектива и сигурност, за да могат да планират дългосрочно. Затова ние залагаме на предвидимост на действията и се придържаме към поетите ангажименти.
- В първите дни на септември бе приет обновения Закон за лечебните заведения, с който се сложи началото на „Реформата Москов“. Мнозинството в парламента обаче имаше немалко резерви към тази реформа. Какво не хареса ГЕРБ?
Доколкото проследих дебатите в парламента, мисля, че няма големи различия, а по-скоро прецизиране на текстове, така че да се намери правилният баланс, който не ограничава конкуренцията между лечебните заведения и свободния избор на пациентите и същевременно дава възможност за селективно договаряне и намаляване на рисковете от злоупотреби.
- Какво друго би могло да се добави към здравната реформа? Какви са личните Ви виждания и съвети като политик и като пациент?
Важен аспект, на който понякога не се обръща достатъчно внимание, е наличието на точна и навременна информация, позволяваща изготвянето на политики на базата на обективни факти. В някои отношения като например достъпа до здравеопазване има сериозни пропуски по отношение на събираните данни в държавите от Европейския съюз. Ако не разполагаме със сравними показатели, трудно може да разберем в какво се изразяват проблемите във всяка една от страните-членки и да търсим общи решения за справянето с тях.
- От много години работите усърдно в Европейския парламент за преодоляване на неравенствата в здравеопазването. Миналата година бяхте избран за евродепутат за втори път. Докъде стигнахте в тази битка? Какви са основните стъпки, които ще предприемете за решаването на тези проблеми?
В края на миналата година беше поставено началото на Европейското партньорство за равен достъп на пациентите до качествено здравеопазване, което обединява пациентите, лекарите, сестрите, производителите на медицинска техника и лекарства в търсенето на решения за премахването на съществуващите пречки пред достъпа. Заедно с Европейския пациентски форум и българската Национална пациентска организация още в миналия мандат активно работихме за реализирането на тази инициатива, която е единствена по рода си в сферата на здравеопазването и тръгва от България.
В края на месец януари в Европейския парламент по моя инициатива бе създадена и Група от евродепутати, които ще работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествена медицинска грижа. Досега имаме подкрепата на близо 30 евродепутати от 15 страни. Основната цел на Групата е да играе ролята на мост между заинтересованите страни, представени на европейско ниво чрез техните организации в Партньорството за равен достъп, и процеса на взимане на решения на европейско ниво.
Като първа стъпка проведохме среща с ресорните за сектор здравеопазване представители на страните-членки в Брюксел, защото в тази област нищо не може да се случи без държавите-членки. Затова търсим контакт с тях и подаваме ръка за сътрудничество.
Ние също така предложихме в бюджета на Европейския съюз за следващата година да бъдат отделени средства за пилотен проект за измерване на неравенствата в достъпа до качествено здравеопазване. Предложението вече беше подкрепено от ресорните комисии в Европейския парламент и се надявам в края на месеца да бъде одобрено и в пленарна зала.
- Къде се намира България по отношение на здравните неравенства? Можем ли да се сравним по достъп до качествено лечение с гражданите на другите европейски държави?
За никого не е тайна, че българските пациенти срещат големи трудности при получаване на качествена медицинска грижа. От тези затруднения произтичат неравенства, които стават причина за миграция на пациенти, лекари и сестри. Макар значимостта на проблема да се разбира все повече на европейско ниво, все още няма средства за обективно измерване на достъпа и съпоставка между страните-членки. Точно този пропуск цели да попълни нашето предложение за пилотен проект.
- Друга тема, от която Вие се интересувате, е профилактиката и превенцията. Успя ли Европарламентът да насърчи отделните правителства в стремежа към възможно най-ранно диагностициране на най-коварните заболявания?
Все още едва около 3% бюджетите за здравеопазване на страните-членки се използва за профилактика и ранно диагностициране. Това е прекалено нисък процент, имайки предвид високата възвращаемост на тези инвестициите в подобни програми.
Поради това Европейският парламент призовава в своите декларации и резолюции националните правителства да насочат своето внимание в тази посока. Предприемането на конкретни мерки обаче зависи изцяло от волята на отделните правителства.
- През април 2014 г. Вие бяхте един от депутатите, които подписаха Европейския манифест на пациентите за изборите за Европейски парламент, чрез който те настояха да бъдат пълноправни участници в процесите и решенията, касаещи тяхното здраве. Ще се осъществи ли това искане?
Смятам, че то вече се осъществява. Ние създадохме тази платформа в Европейския парламент, точно защото искаме гласът на пациентите да бъде чут от европейските институции. По този начин чрез своите организации те могат да се включат активно в разработването на политиките на Европейския съюз.
Интервю на Катя Димитрова за Puls.bg
