Без съмнение влизаме в Шенген, да не хабим толкова обществена енергия за това

http://www.monitor.bg/article?id=315157

Вестник "Монитор", МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА 18.11.2011

- Г-н Ковачев, какъв е вашият коментар за промяната на позицията на Финландия относно приемането на България в Шенгенското пространство?

- Финландия никога не е била толкова убедена в тази си позиция, колкото Холандия. Впрочем Холандия търсеше, както се казва, под дърво и камък съюзник, за да не остане сама в Съвета на Европа като опонент за разширяването на Шенгенското пространство. И тогава Финландия беше намерена като съюзник. Имаше още в самото начало сигнали от Финландия, още повече при ясната позиция на големите страни като Германия и Франция, по време на полското председателство. Сега, ако проблемът с Холандия се реши, Финландия няма да създава проблеми. Така позицията на Финландия се изясни първоначално от парламента на страната, после от премиера и накрая от министъра на външните работи, който заяви, че Финландия ще подкрепи компромиса, предложен от полското председателство. Това е прочитът, що се отнася до Финландия. Що се отнася до Холандия, тя остана нашият основен опонент. Но с Холандия основният проблем е вътрешнополитически и е в коалиционното споразумение, подписано между правителството на Холандия, което се състои от две партии - либерална партия и партия от семейството на ЕНП, която е миноритарният партньор в тази коалиция. Тези две парии имат коалиционно споразумение с Партията на свободата, която е крайна и се противопоставя на всякакво разширяване не само на Европа. В ЕС имаме наченки на сигнали за стопяване на ледовете. Моите холандски колеги търсят връзка с нас. Проведохме два разговора за това, че Холандия не иска за дълго време да блокира това присъединяване. Има какво още да се работи с холандските колеги и, разбира се, с очаквания междинен доклад, защото той трябва да отчете положителна насока, за да може да очакваме Холандия да промени своята позиция.

- Но надяваме се, че промяната на позицията на Финландия ще постави в друг контекст разговорите с Холандия?

- Разбира се, когато наистина остане само една страна, тя е подложена на усилен натиск да прояви солидарност и да види каква е реалността. Трябва да е пределно ясно, че външните граници на Европа ще бъдат по-гарантирани с България и Румъния, а не без тях. Също така захранването на Шенгенската информационна система, в която България е давана за пример за допринасянето на разбиването на престъпни групи, разкриването на заграбени вещи. Участието на България в Шенгенската информационна система няма да донесе никакъв негатив на ЕС и в това всички са категорични.

- Въпросът е дали в тази сложна финансово-икономическа обстановка някой в Европа мисли за Шенген въобще?

- Това наистина е другата част от въпроса. Трудно е в момента да се говори толкова много за Шенген, когато Европейският съюз е изправен да взема други решения. В тази сложна обстановка България изглежда стабилна икономически, достойна за доверие. България от много години, що се отнася до финансовата политика и икономическата стабилност, не произвежда негативни новини. Финансова и икономическа стабилност има и тя е базирана на спазване на правила, които в други страни членки не са спазвани и това доведе до нестабилност на еврозоната. Затова и ние участваме активно в дебата за това какво се случва отсега нататък. Искаме да има стройни правила и те да се спазват от всички, да има автоматични санкции за тези, които не спазват правилата. Но, от друга страна, тези, които играят по правилата, трябва да имат стимули, за да продължава успешно европейската солидарност.

- Въпросът е, че голяма част от българското общество пита: след като ние играем по правилата, защо някои се опитват да произвеждат двойни стандарти и не ни допускат в Шенген? Може ли да се каже, че е много висока цената да се играе по правилата?

- Не. Така не може да се разглеждат нещата. Това, че една националистическа партия в Холандия се противопоставя, не означава, че това ще определя политиката на Европейския съюз спрямо България. Темата Шенген не е определящата. Ние ще станем част от Шенгенското пространство, не е необходимо да се концентрира толкова много обществена енергия в това. Сега е време да се положат усилия за просперитета, за усвояване на еврофондовете, за финансовата стабилност на нашата страна. Около нас има море от дефицит, висока задлъжнялост и ние трябва да изнасяме тази информация и този добър пример пред нашите партньори, да го правим видим. А че ще влезем в Шенген, в това няма съмнение, такава е процедурата, че изисква пълно мнозинство, трябва да има единодушие.

- Как може да се постигне тази финансова стабилност в общия ни европейски дом, след като няма единна структура, която да ръководи процеса? Как да се координира изпълнението на бюджетите, не превишаването на дефицитите във всяка една от страните членки?

- Това е основният въпрос в момента в Европейския съюз - какво правим отсега нататък. Лисабонският договор толкова трудно стана факт, след като беше бавена неговата ратификация след референдумите във Франция и Холандия. Аз съм убеден и това беше новината от конгреса на Християндемократическия съюз в Лайпциг, където бях гост - Европа има нужда от промяна на този договор, и то съществена промяна. Също така нов конвент, който да реши общото европейско икономическо управление как ще изглежда.

- На този фон каква е позицията на Европейския съюз за Сирия, която сега е нова световна „гореща точка"?

- Сигурността на външните граници остава винаги приоритет на европейските лидери, затова и смятам, че в интерес на всички европейски граждани не можем да си позволим несигурни външни граници. Потенциален бежански поток може да дойде от нестабилни страни извън ЕС, особено от Северна Африка, Близкия изток. Европа трябва да бъде подготвена за това. Това е и задачата - общата външна политика, общата миграционна политика на ЕС, която уеднаквява изискванията за вземането на бежанци. Изискванията също така към тяхното настаняване, кой в ЕС, коя страна членка е отговорна за тези страни. Основното правило досега беше, че страната членка, която първа приеме или на чиято територия тези чужденци попаднат, след като преминат нелегално границата, тя отговаря за тях. Затова и ние винаги казваме - Шенген е огромна отговорност за България. Изпълнявайки всичките технически критерии за членство, България ще поеме и политическа отговорност, тази споделена отговорност за сигурността на всички европейски граждани. И ние сме готови да поемем тази отговорност.

Визитка: Роден е през 1967 г. в София Доктор е на природонаучните науки Завършил е университета на Саарланд, Германия От 1998-а работи в Eвропейския парламент в Брюксел като сътрудник към евродепутатски офис От 1999 до 2002 г. е търговски директор за България на фирмата "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак" От 2002 до 2004 г. е директор за ОНД на "Джон Дир Интернационал", Швейцария От 2004 до 2009 г. работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като регионален директор за Централна и Източна Европа и ОНД Заместник международен секретар на ГЕРБ