Водещ: Европейският парламент прие резолюцията за Албания, в която по предложение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки беше включен текст, с който се потвърждават правата на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора. В резолюцията се препоръчва те да бъдат включени в законодателството на страната и на практика да бъдат гарантирани техните права. Г-н Ковачев, какво ще се промени след този законодателен акт на Европейския парламент?
Андрей Ковачев: За първи път имаме официален документ на Европейския парламент – текст, който призовава за защита на правата на хората с български етнически произход в съответните райони на Република Албания и тази защита да бъде законодателно уредена и да бъде гарантирана на практика. Това е историческо, защото досега от десетилетия никога не сме успявали да поставим въпроса за правата на българите в Албания, а това е въпрос отворен, между другото, още преди 1944 г. Ние намерихме едни документи и протоколи от срещи от 1932 г. между Албания и България, където се говори за правата на българите и за решение на албанската страна да направи такова признание на българско малцинство в Албания, което въпреки това в края на краищата не се случва. След войната започва югокомунизмът, започва денационализацията – една ужасна политика на Тито за промяна на националното съзнание не само на българите в Югославия, но и на българите в съседните страни, в Северна Гърция, в Албания. Сега съм изключително доволен, че го имаме като официален документ на Европейския парламент – за първи път отново се говори за българската етническа общност в Албания. И искам специално да подчертая, че това е успех на много хора, които работихме от българската делегация – с Ангел Джамбазки, но и с други колеги, които помогнаха в крайния етап в техните политически групи както при либералите, така и при социалистите, да можем да съберем мнозинство за поправката.
Водещ: Може ли този своеобразен пробив да се направи за българските етнически малцинства и в други страни, например Македония?
Андрей Ковачев: В Македония ние въобще нямаме българско етническо малцинство. Там основната група от хората, живеещи, са от български етнически произход. Това, че комунизмът, югокомунизмът жестоко дискриминира българския етнос и по най-ужасен начин промени и забрани използването на думата „българи“ и „българско“, не означава, че основната историческа общност в Македония не е българска като произход, исторически произход. Ние винаги сме защитавали тази теза, че историята трябва да се знае. Абсолютно безобразно е, когато се променя национална идентичност на хора, които не могат да се защитят, защото са вече починали. Нашите национални герои, възрожденци – една плеяда от такива хора, които са променяни сега и са представяни като етнически македонци. Това е нещо, което ние не може да приемем. Затова в резолюциите на Европейския парламент в последните поне пет-шест години, когато аз съм участвал, винаги се застъпва тезата, че трябва да се преподава обективно историята, не манипулирано. Трябва да се честват общо общите наши исторически личности и събития, като например Илинденско-Преображенското въстание, Тиквешкото въстание, Охридско-Дебърското въстание срещу сръбската окупация. Много е важно да се отбележи, че тези въстания, като например въстанието в Струга, е албано-българско – българи са воеводите Милан Матов и Христо Матов, които заедно с албанците се вдигат срещу жестоката сръбска окупация тогава на Македония. Историята трябва да се знае. Не може да позволяваме манипулация на тази история, която се използва за политически цели и досега, за съжаление, в Република Македония. И разбира се, че всеки има право да се идентифицира така, както желае, но не може да аргументира своята етническа идентификация сега като променя етническата идентификация на хора, които са починали. Това е моята и нашата теза тук, която застъпваме – за свобода, всеки да се чувства такъв, какъвто иска, но е и манипулация на историята, и то по един много безобразен и агресивен начин. Не на финансиране на филми-фалшификати като „Трето полувреме“ или „Освобождението на Скопие“, дават се пари от държавата за представянето на грешни, манипулирани исторически факти.
Водещ: Очаквате ли, че след гласуваната резолюция за Албания тя ще намери своето практическо приложение? Как албанската страна ще се отнесе към този документ?
Андрей Ковачев: Аз съм имал няколко срещи с представители на албанското правителство, с албанския посланик в Брюксел и съм повдигал винаги този въпрос. Показвал съм и исторически документи. Те са съвсем наясно със ситуацията, защо така се е случило, защо има декларирано македонско малцинство, а няма българско малцинство – защото такава е била политиката в комунистическа Югославия, да няма нищо българско. И за албанската страна – поне това, което декларираха – това е повече въпрос, който трябва да се реши между България и Скопие. И аз поне така разбрах, че те нямат никакъв проблем да признаят съществуването на българската етническа общност – единствената, която в момента не е призната. Всички други етнически и езикови общности в Албания са признати и имат определен статут или като езикова, или като етническа общност, само българската не е призната, която се намира в три региона на Албания: Голо Бърдо, Мала Преспа и в Гора. Те са и различни по религиозен характер нашите сънародници – има православни християни, има мохамедани, разпокъсани са българските села. Работили са десетилетия – пак казвам – скопските агенти, които са налагали македонизма като водеща политика. Затова е и много трудно сега отново връщането към историческите корени, към историческата истина. Но имаме вече достатъчно наши партньори там, които са български общности, като дружествата „Албано-българско приятелство“ и български активни сънародници, които искат да помагат на тази кауза за възстановяване на историческата истина и за запазване на етническата памет.
Водещ: Това е една голяма тема и аз съм сигурна, че ние ще я продължим, но тъй като Европейският парламент днес гласува и още едно важно решение, иска ми се да спрем вниманието си и върху него. Одобрено бе спорното Търговско споразумение между Европейския съюз и Канада, известно като СЕТА. Прави впечатление, че около 60% от евродепутатите са гласували в подкрепа, останалите са против. Какво следва оттук нататък, за да бъде на практика приложено то?
Андрей Ковачев: 408 бяха „за“ и 253 „против“ споразумението, така че с едно сериозно мнозинство беше ратифициран текста. Той ще влезе от 1 март в сила, и то временно ще влезе в сила Търговското споразумение – само в частта, която е свързана с компетенциите на Европейския съюз. Това означава тарифите и митата ще бъдат либерализирани между Канада и Европейския съюз. Другата част на споразумението, която е свързана с всички политики от компетенциите на националните правителства, като например този Международен инвестиционен съд, който се създава, публичен, двуинстанционен, с публични съдии от страните членки и от Канада, с Етичен кодекс, не вече частни арбитражи, както е практиката досега – между другото, такъв, какъвто ни осъди за „Белене“ или пък за „американските“ централи. Под натиска и на гражданското общество, и на Европейския парламент, който гласува 2011 г. резолюция за нашия мандат, който даваме на комисията, това беше променено. Ние се вслушахме в притесненията на гражданите по отношение на всички теми, свързани със слуховете, разпространени за споразумението както за ГМО, така и за инвестиционния съд, и в крайния текст аз съм радостен, че се вслушаха в областта на Европейския парламент страните членки и Канада прие всички наши условия. Сега ще имаме не само, разбира се, безвизово пътуване от тази година с Канада, по-лесно признаване на професионални квалификации, по-добър достъп до пазара на труда, по-ниски разходи за износителите, възможности за българските фирми да участват в търгове за обществени поръчки, отваряне на канадския пазар на обществените поръчки. Много важно – споразумението не е в ущърб на малките и средните предприятия, а в тяхна полза. Големите фирми и без това са мощни и могат глобално да оперират и без никакви споразумения, те имат армии от адвокати, от свои подразделения, които са регистрирани в много, много страни по света. Но по-важни са малкият и средният бизнес – за тях да се получи такава възможност да стигнат до третия пазар. Нека не забравяме, че българската икономика зависи от износ на стоки и услуги. 80% от нашия Брутен вътрешен продукт се формира от този износ. Износът означава повече работни места и индиректно, ако примерно българска фирма доставя части за германска фирма, за испанска фирма, а тази германска или испанска фирма продава повече в Канада, то индиректно и за българските предприятия ще има повече бизнес. Очаква се около 24% увеличаване на търговията с Канада. Нека не забравяме, че Европейският съюз е по-големият партньор – с 210 милиона население. Канада има 36-милионно население. Чух, за съжаление, изключителни манипулации, бих казал откровени лъжи по отношение на споразумението, които бяха изречени от председателката на БСП що се отнася за това дали ще бъде в ущърб на българското селско стопанство, говори се за животновъдството…
Водещ: „Тежък удар по българските животновъди“ – така г-жа Корнелия Нинова го определи.
Андрей Ковачев: Това е една плоска лъжа. Квотите, които са за месо, са 0,4% за говеждо месо от цялото потребление на Европейския съюз и 0,6% за свинско месо от цялото потребление на Европейския съюз. Тези квоти не са за България, те са за целия Европейския съюз и по никакъв начин не могат да застрашат българското животновъдство. Спекулацията, че това е потреблението на цяла България – става въпрос за потреблението не на България, а за целия Европейския съюз. И никой не може да си представи, че износителите на месо в Канада, цялата квота ще я изнасят за България. Това е много, бих казал, наистина плоска лъжа.
Водещ: Вашият колега, евродепутатът социалист Георги Пирински, обясни позицията си против Търговското споразумение, като подчерта, че според него то не дава достатъчно гаранции за защита на трудовите права и интересите на работниците в Европа. Коментарът ви какъв е?
Андрей Ковачев: Вижте, аз съм изключително учуден от такива странни коментари. Между другото аз съм европейски федералист и бих искал да видя в самата Европа да има обща социална политика. Ние в Европейския съюз нямаме обща социална политика все още. Има много, много години да минат, докато имаме такива общи политики в социалната сфера, а очакваме от едно Търговско споразумение по някакъв начин да поправи или по някакъв начин да влияе върху социалните права на работещите в България, примерно. Или пък ние се притесняваме – аз не знам, даже не мога да разбера смисъла на това, което говорят от БСП. Те се притесняват за социалните права на канадските работници или за социалните права на българските работници в България. Ние в България трябва да работим за по-добри социални права на работещите в българските предприятия, а не да чакаме от Канада те да ни оправят нещата. Изключително манипулативна е реториката, която чувам от БСП. Много жалко.
Водещ: Последен въпрос, г-н Ковачев. Тъй като г-жа Нинова днес каза, че ако БСП има достатъчно сили в следващия парламент като брой депутати, ще блокира ратификацията на това споразумение и то няма да бъде прието от Народното събрание. Какви ще бъдат последствията от това?
Андрей Ковачев: Първо, аз се надявам, че никога не трябва да допускаме бившите комунисти отново на власт. Такъв популизъм, който се носи от г-жа Нинова, е много вреден. Тя си позволява в риторика от 1944-1945 г. да казва кой е национален предател и кой не. Мисля, че наследниците на терористичната организация БКП, би трябвало те да са тези, които да се извинят и покаят пред българския народ за трите фалита и за предаването на интересите на България. Но вие казвате съвсем правилно – какво ще се случи. Ще се случи това, че ако наистина една страна-членка не ратифицира споразумението, то цялото споразумение в края на краищата ще отпадне и ще започне отново.
Водещ: Нова процедура и нов дебат?
Андрей Ковачев: Нова процедура, точно така. Аз пак смятам, че споразумението е добро, въпреки всички лъжи, които бяха разпространени по отношение на него, и има достатъчна защита за производителите в България. Напротив, имаме много възможности за българските производители да стъпят на пазара в Канада и при желание, разбира се, да участват в обществените търгове в тази страна. Смятам, че свободната търговия е нещо добро. Който смята, че изолацията е по-добре и по-добре се живее в една страна, която не търгува, нека да го смята, но просто световната практика е показала, че не е така. Всички отговорни мои колеги също смятат, че това е едно добро споразумение и аз съм убеден в това.
Интервю на Росица Ангелова за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
