-Какъв е пътят на България след 2020 г. когато вече България няма да може до такава степен да разчита на безвъзмездното финансиране от европейските фондове?
- България трябва да продължи да бъде предвидим и стабилен евроатлантически партньор. Финансирането от европейските фондове не следва да се обвързва с този въпрос. Основната цел на кохезионната политика е да позволи на страните с по-нисък брутен вътрешен продукт да продолеят изоставането си. Ако запазим сегашните темпове на усвояване на европейските средства до 2020 г. ще се приближим все повече до средноевропейското равнище на икономическо развитие. Затова бъдещото намаляване на безвъзмездното финансиране не трябва да ни изненадва. След 2020 г. финансовите инструменти ще придобиват все по-голямо значение за сметка на безвъзмездното финансиране. В сравнение с други страни България има по-малко опит в областта на публично-частните партньорства, финансирането с алтернативни финансови инструменти, както и привличането на частни инвестиции в големи проекти. Именно затова е от ключово значение да започнем да се подготвяме за тези очаквани промени възможно най-рано.
Българското правителство вече предприе редица мерки, за да изгради необходимата експертиза и административен капацитет, които да ни позволят да се възползваме максимално от новите форми на финансиране. Миналата година беше учреден Фондът на фондовете, който ще отговаря за управлението на всички финансови инструменти в различните сфери през настоящия програмен период. България успешно се възползва и от инвестиционния план за Европа. Страната ни вече сключи две споразумения в така наречения "прозорец за малкия и средния бизнес" на плана Юнкер и се надявам в скоро време да успее да привлече частни инвестиции в инфраструктурни проекти с негова помощ.
- Как гледате на идеята за безвизовото пътуване от Турция към страните от Европейския съюз?
- Заради стратегическото си географско положение Турция има ключова роля при решаването на миграционната криза и ние имаме ясен интерес от съвместно сътрудничество. Изпълнението на постигнатото на 18 март споразумение между ЕС и Турция показва обнадеждаващи резултати - турската страна изпълнява своите ангажименти в ограничаване незаконните влизания в Европа през територията на Турция. Виждаме също, че ситуацията на общата ни граница остава относително спокойна благодарение на общите мерки и добрата координация между компетентните български и турски власти.
Същевременно обаче е ясно, че при изпълнението на критериите за визова либерализация има още какво да се желае. В Европейския парламент ще продължим да настояваме всички договорени 72 критерия да бъдат изпълнени преди да обсъждаме евентуално вдигане на визовия режим. Категорично Турция няма да получи никакви отстъпки или преференциално отношение и ще трябва да отговори на същите условия, както всички останали трети страни. Аз не смятам, че е възможно бързо отпадане на визите за всички турски граждани.
- Франция отхвърли споразумението за свободна търговия между САЩ и Европейския съюз. Ще изгуби или ще спечели Европа от подобно ограничение?
- Няма как Франция да е отхвърлила споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, защото то все още не е договорено. Изказването на президента Франсоа Оланд според мен беше продиктувано предимно от вътрешнополитически съображения. Аз смятам, че както Европа, така и България, могат да спечелят от едно взаимноизгодно споразумение, което дава по-добър достъп до американските пазари на нашите компании и същевременно помага да утвърдим нашите по-високи стандарти в контекста на засилена глобална конкуренция от развиващите се страни. Преговорите ни дават също така възможност за оказването на натиск върху американската страна да премахне визовите ограничения за български граждани. Затова смятам, че те трябва да продължат! Не трябва да се произнасяме "за" или "против" преди да разполагаме с окончателния текст.
- Възможно ли е страната ни да стане независима от Русия заради проучването за газ в Черно море?
- Напълно споделям идеята, че в наш национален интерес и в интерес на общоевропейската сигурност е да работим за осигуряване на алтернативни енергийни източници и намаляване на зависимостта от едни и същи доставчици. Оптимизмът не е необоснован, като имаме примера на съседна Румъния, която наскоро откри значителни залежи на природен газ в своята акватория в Черно море - в непосредствена близост до българската граница. Благодарение на тези залежи, а така също и на сухоземните си залежи, Румъния постоянно намалява външната си зависимост от доставки и е близо до пълна енергийна независимост. Като пример, ако през 2012 г. страната е внасяла 25% от необходимата си газ, през 2015 г. вече е 3%, и се очаква през тази година да постигне пълна независимост, точно благодарение на залежите в Черно море.
- Ще продължавате ли да отстоявате позицията си, че Европейският съюз трябва да има специализирана армия?
- Като първа стъпка в тази посока следва да се изгради постоянна европейска гражданско-военна централа на стратегическо и оперативно ниво, която да координира както прилагането на планове за действие при извънредни ситуации, а така също и бъдещите операции по активирането на чл. 42(7) и чл. 42(2) TEU, разбира се, в тясна координация и сътрудничество със структурите на НАТО и в никакъв случай дублиране, а допълване на тези структури. Евентуална европейска армия изисква промени в Договора на ЕС, защото в сегашния липсват правила за съществуването и използването ѝ.
На национално ниво решение за използване на въоръжените сили вземат парламентите. Не е ясно как това би могло да стане на европейско ниво. Европейският парламент няма такива правомощия. ЕС има обща политика за сигурност и отбрана, която в момента се изразява главно в сътрудничество между отбранителните индустрии на държавите-членки и общи мироопазващи и хуманитарни мисии на 17 места по света. Договорът му обаче предвижда и по-широки и неизползвани досега възможности за интеграция в областта на отбраната - т.нар. постоянно структурирано сътудничество. То означава, че тези държави-членки, които желаят, могат заедно да изпълняват отбранителни функции, създавайки общи въоръжени сили и единно командване. Договорът също посочва, че ЕС може да създаде обща отбрана (което е различно от обща армия), когато всички държави-членки единодушно пожелаят това. За момента главен противник на такава степен на интеграция е Великобритания. Франция също има резерви от гледна точка на националния суверенитет на решенията в тази област.
Противниците на общата отбрана изтъкват и че тя би дублирала НАТО. Привържениците и настояват, че НАТО трябва да има европейски стълб, където решенията не зависят от неевропейски съюзници като Турция, САЩ, Канада. Решенията в Североатлантическия алианс се вземат с единодушие, което значи, че цитираните три страни имат вето върху исканията на европейските си партньори. Причините дебатът за общата европейска отбрана и армия да се възобнови станаха кризите, които заобикалят Европа - в Украйна, Близкия изток и Северна Африка, тероризмът и миграционните вълни. Те за пореден път показаха, че ЕС няма собствена политическа тежест на международната сцена и е неспособен да се намеси военно, където е необходимо. Атентатите в Париж откроиха нужда от повече сътрудничество между разузнавателните служби и другите служби за сигурност на държавите-членки.
- Работещ ли е приетият от Европейската комисия план за бежанците?
- Според доклада на ЕК за прилагането на споразумението ЕС-Турция, през първите три седмици след подписването му само 5847 мигранти са били заловени на гръцките острови, докато в трите седмици преди това, броят им е бил 26 878 души. Така че, очевидно споразумението може да работи. Въпреки това, проблемът е все още далече от трайно решаване. Не е възможно да се намери решение на мигрантската криза, ако Европейският съюз продължава да има 28 различни национални системи за предоставяне на убежище.
Нека използваме предизвикателствата, за да ускорим не само създаването на единна система за убежище, но така също и обмена на специална информация между разузнавателните служби на държавите членки и създаването на Европейска информационна агенция, която да координира процеса, както и споделянето на отбранителния капацитет, което да доведе постепенно до общи въоръжени сили, за което говорихме и в предишния въпрос. Същевременно, трябва да бъдат премахнати факторите, които създават напрежение – войната и конфликтите, нарушаването на човешките права и икономическите лишения, които мотивират хората да поемат опасни преходи в търсене на по-добър живот.
Четете още в 12-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на "Етап Груп" и "Юнион Ивкони", книжарници "Сиела", ресторанти Happy Bar & Grill, хотел "Маринела" и в административните сгради на всички 265 български общини.
