Интервю 08.04.2015г.
8 Април 2015 | 14:01 | Радио „Фокус”, „Това е България”
Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за предаването „Това е България” наРадио „Фокус”.
Водещ: Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев ще открие „XXII Международен детски великденски фестивал - Босилеград 2015 г.” Това е повод да поставим за пореден път въпроса за положението на българското малцинство в Сърбия, за конкретните с години нерешавани проблеми. Г-н Ковачев, Иван Николов, председателят на Българския културно-информационен център в Босилеград изрази голямата си тревога, че въпреки усилията, които и вие полагате и българската държава - макар и епизодично, макар и не в пълна сила - на терен, в Западните покрайнини проблемите остават. Няма промяна в защита на правата на българското малцинство.
Андрей Ковачев: Как да има, като в самата Сърбия, както, разбира се, и в България много трудно се отървахме от манталитета на комунизма. Този манталитет си седи. Ако минете в Босилеград през главната улица, ще видите, че тя се нарича „Маршал Тито“, училището е „Георги Димитров“, всичко е замръзнало от времето на комунизма. Така че, какво да искаме от тези хора, които обещават. Кмета и на мен преди няколко години каза, че нещо ще се промени. Нищо не направи и той, разбира се. Освен това между българската общност вътре има определени противоречия. Аз се радвам, че има родолюбиви българи и български организации, както културно-информационният център на г-н Николов, към когото имам огромно уважение, както и Сдружението „Глас, което организира за 22-ри път детският великденски фестивал в Босилеград, който ние българските евродепутати всяка година подкрепяме и финансово. Аз ще бъда в неделя в Босилеград за откриването на фестивала. Обаче, проблемът е сериозен. Сръбските власти си позволяват многократно да лъжат и шикалкавят с напечатването на учебниците. Сега обещаха лично - президентът на Сърбия на президента Плевнелиев, когато беше в Белград. Уж били вече напечатани учебниците, но по мои данни не са пристигнали. Това е една сага, която продължава от толкова много години. Икономическото състояние на населения с българи регион е много тежко, като съпоставка с останалата част със Сърбия. Той е изоставен, с лоша инфраструктура, не добра перспектива за младите хора, за да останат там и накрая, това, което каза г-н Николов е наистина така с намаляването на населението на българите в Босилеград. Много се радвам, че има млади българчета, които учат в училището и които техните родители държат да запазят българските наши традиции, българския език и българската религия с нашето богослужение на български език. Всичко това, което ни свързва с България. Сърбия е тръгнала по пътя на европейската интеграция, поне на думи. Ние многократно като български евродепутати сме поставяли въпросите в докладите за напредък на Сърбия и пак, както споменах преди малко, има едно останало от комунизма шикалкавене. Не само наименованията на улиците са същите, но и в мисленето си много хора са застинали от времето на Тито.
Водещ: Тази продължаваща в Сърбия манталитетна комунизация можем да я видим дори в красивото име на българския град Цариброд – наричат го Димитровград. Можем да я видим в паметниците на комунистическите лидери. Това, със сигурност, много трудно ще се промени. Но какви изисквания, отнасящи се за правата на българското малцинство, може да предявите в ЕП към Сърбия в хода на преговорния процес за нейната евроинтеграция?
Андрей Ковачев: Нека не забравяме за паметниците на комунистическите лидери и да допълним за т.нар. дни на борбата срещу „фашистка българска окупация“ на нашите Западни покрайнини, които все още се честват. Тук с ръка на сърце трябва да си кажем, че в България ние сме изключително разединени и наследниците на българските комунисти продължава с тяхната митология за 9-ти септември, Георги Димитров и т.н. Така че и в България ние не сме докарали докрай дебата за историята, пък камо ли в Сърбия, където нещата са още по-закоравели и още по-застинали в хватката на комунизма.
Водещ: Но как можем да облекчим участта на нашите сънародници в Западните покрайнини?
Андрей Ковачев: Единственият инструмент за преодоляване на раните от миналото е европейската интеграция. По пътя на тази европейска интеграция, ако Сърбия иска честно да стане част от европейското семейство, трябва да се зачитат правата на малцинствата, да не се шикалкави, да се решат проблемите, както икономическите, така и културните на нашите сънародници. Ние го поставяме многократно на всички нива, като евродепутати, аз и моите колеги в Комисията по външна политика. Виждаме, че Росен Плевнелиев на ниво президент също поставя този въпрос. Има, обаче, един вид пренебрежение от страна на сръбските министри, без да съобщавам имена. С един от тях говорих съвсем наскоро и той каза, че сме били повтаряли едно и също за тези учебници. Разбира се, че ще говорим за тях, докато продължавате да ни лъжете. Пет години аз говоря с колко много посланици на Сърбия за тези учебници и все нещо се получава. Нямало финансови възможности в Белград да се напечатат, нещо станало друго и 5 години ги няма тези учебници, а не се разрешават български учебници, разбира се, да бъдат изпратени в училището. Те трябва да бъдат сръбски.
Водещ: Защо?
Андрей Ковачев: Ами, защото такова е законодателството на Сърбия. Те трябва да бъдат сръбски учебници, преведени на български език и напечатани в Сърбия. Това е по тяхното законодателство.
Водещ: Г-н Ковачев, вие ще откриете Международния детски великденски фестивал в неделя. Какво ще кажете на децата, на младите българчета в Босилеград?
Андрей Ковачев: По ирония на съдбата в училище, което носи името на Георги Димитров. Това няма как да го преглътна. Човека, който подписа Бледската спогодба от 1947 г., с която предаде и нашите сънародници там, неговото име да е дадено на училището, където се обучават младите българчета. Ще им кажа да имат вяра, това, което и на вас казах, че бъдещето е в един общ Европейски съюз, където границите да станат символични, както в западната част на европейският континент. Тази несправедлива граница, която е между нас, да не ни разделя вече, както ни е разделяла за поколения преди това. Да бъдем европейски граждани, независимо дали сме в едната или другата страна на границата. Икономически, разбира се, трябва да им вдъхнем доверие на тези хора. Да им обясним как инфраструктурно могат да се използват фондове на ЕС за облекчаване на икономическата ситуация на региона.
Водещ: Няма ли да ги натъжат тези думи? Ще им посочите едно хубаво бъдеще, а в момента то твърде контрастира с тяхното всекидневие.
Андрей Ковачев: То не е кой знае колко по-различно от всекидневието на младите българи, които са в малко по-икономически западналите региони на България, като Северозападният регион, и не смятам, че нямат бъдеще българите в Западните покрайнини или в Босилеград. Напротив, това ще се опитам да им го кажа. И още: не само, че не са забравени, напротив, ние редовно се сещаме за тях, правим редовно инициативи заедно с организацията на българите в този град.
Цоня Събчева
