24 април 2012 г.

По предложение на Андрей Ковачев, заместник-председател на Съюза на европейските федералисти(UEF) и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП в Европейския парламент, европейските федералисти приеха единодушно резолюция, в която изразяват своята позиция относно бъдещето на политиката на ЕС в областта на миграцията и защитата на външните граници. 

 

Според федералистите, процесът на трансформация в съседните на ЕС страни е възможност за нов импулс в реформата на политиката на ЕС в областта на миграцията и опазване на сигурността на външните граници. В редица страни-членки обаче засиленият миграционен поток към ЕС, вследствие на събитията от Арабската пролет, подклажда с нова сила дебата, спекулиращ с легитимните страхове на гражданите от загуба на работа, социални придобивки и сигурност. Популисти призовават към засилване на възможността страните-членки да вземат решение сами да възстановят контрола по вътрешните граници на Европейския съюз.  

 

Резолюцията се противопоставя на подобни сигнали, идващи от някои страни-членки и посочва, че те влизат в противоречие с "една от основните цели на евроинтеграцията – да бъде гарантирано свободното движение на европейските граждани". Федералистите приветстват общностния метод, заложен в предложението на Европейската комисия от септември 2011 г., което цели реформа в управлението на Шенгенската система, като дава на комисията правомощието да решава относно необходимостта от временно възстановяване на вътрешните граници.

 

Според европейските федералисти „ефективно управление на миграционните потоци може да бъде постигнато само ако контролът на външните граници на Европейския съюз бъде поетапно прехвърлен на институциите и органите на самия съюз”. В този смисъл федералистите настояват за реализация на заложената в Договора за функционирането на ЕС цел „съюзът постепенно да получи отговорността от страните-членки да охранява външните си граници, което би повишило ефективността на политиката му в областта на миграцията и би довело до нов етап в изграждането на постнационален съюз”.

 

Документът застава и зад по-нататъшното разширяване на Шенгенското пространство към България и Румъния, което не бива да бъде засегнато от процеса на неговото реформиране. 

Резолюцията беше подкрепена от делегатите на съвместния Федерален комитет на Съюза на европейските федералисти и Младежката организация на федералистите в Европа (JEF), който се състоя на 21 и 22 април в белгийския град Льовен.

Текст на резолюцията:

22 април 2012 г

Град Льовен, Белгия

 

 

Съюзът на европейските федералисти и Младежката организация на федералистите в Европа

 

 

като взеха предвид,

 

 

- че процесът на трансформация в съседните на Европейския съюз (ЕС) страни е историческа възможност, която изправя нашия континент пред важни предизвикателства, подчертаващи нуждата от обща политика на ЕС в областта на имиграцията и предоставянето на убежище;

 

- че страхът от "различната" културна и религиозна принадлежност е основата, върху която избуява екстремисткият популизъм в Европа, особено изострен във времена на икономическа и финансова криза, и с който някои европейски лидери си служат, за да постигнат краткосрочни политически дивиденти;

 

- че популисткият дебат в някои страни-членки на ЕС и неуспехът на някои национални власти адекватно да се справят със засилените миграционни потоци през последните години противоречат на една от основните цели на съюза –свободното движение на хора;

 

- че противно на изразената от правителствата на някои страни-членки позиция, адекватно управление на засилените миграционни потоци не може да бъде постигнато с повторно въвеждане на граничен контрол между страните-членки, а само ако контролът на външните граници на ЕС бъде прехвърлен на институциите и органите на самия съюз;

 

- че миграцията и мобилността са от ключово значение за бъдещата динамика и конкурентоспособност на ЕС,

 

потвърждават,

 

- че стриктното разделение на политическия от религиозния живот е от решаващо значение за успеха на публичното управление във всяка област на политиката;

 

- че миграцията не е нито изолирано, нито краткотрайно предизвикателство - тя засяга всички европейски граждани, макар и в различна степен; поради което управлението на свързаните с нея процеси следва да бъде реализирано в рамките на общи институции и механизми;

 

- че ЕС, който се основава на принципите на солидарност и споделена отговорност, може да осигури необходимата институционална рамка, в която предизвикателствата, свързани  с миграцията и интеграцията на имигрантите в Европа, да намерят съгласувани и последователни решения, както и да обезпечи ефективност в управлението на външните граници на ЕС с оглед гарантиране на тяхната сигурност;

 

- откъдето следва, че в контекста на текущия процес на реформи, приложението на общностния подход в политиката на ЕС в областта на имиграцията и предоставянето на убежище трябва да бъде по-интензивно, за да се постигне по-успешна интеграция на имигрантите в нашите общества и така да бъде засилен техният принос към общото ни развитие;

 

- признават при все това, че бъдещето на политиката на ЕС в областта на миграцията не трябва да се свежда единствено до реформа на правилата, уреждащи защитата на външните граници на ЕС; миграцията изисква комплексна визия за реформи и на други политики на ЕС, и по-специално на политиката в областта на имиграцията и предоставянето на убежище;

 

- вземайки предвид безценния принос на мигриращите за икономическото, социално и културно развитие на ЕС, включително за конкурентоспособността на съюза в световната търговия, признават, че бъдещата политика на ЕС в областта на предоставянето на убежище трябва да гарантира помощ и защита на преследваните в собствените си страни, като по този начин бъдат спазени принципите на самия ЕС – демокрация, свобода и върховенство на правото;

 

- че ЕС се нуждае също така от квалифицирани имигранти, ако иска да се превърне в силно конкурентна икономика, основана на знанието; поради което политиката на ЕС в областта на имиграцията трябва да бъде снабдена с механизми, които позволяват постигането на тази цел;

 

- че реформата на политиките не бива да бъде за сметка на планираното разширяване на Шенгенското пространство към нови страни, при условие, разбира се, че тези страни са изпълнили всички критерии за присъединяване,

 

 

подкрепят

 

- предложението на Европейската комисия от средата на септември 2011 г., целящо по-ефективно управление на системата за сътрудничество в рамките на Шенгенското споразумение и еднообразно приложение на неговите правила; ако предложението получи подкрепата на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, то би представлявало правилна стъпка във федерална посока;

 

- предложените от Европейската комисия мерки за реакция при бързо променящи се ситуации, и по-специално, предложението за увеличение на финансовите средства за политиките, свързани с гарантиране сигурността на гражданите, както и подобряването и опростяването на механизмите, които осигуряват финансиране със средства на ЕС;

- предложението на Европейската комисия за интензивно използване на споразумения за реадмисия в отношенията на ЕС със страни, считани за източник на нерегламентирана миграция, като смята, че партньорствата за мобилност, интегрирани в споразуменията за реадмисия, ще подготвят ЕС за справяне с предизвикателствата, произтичащи от миграцията;

 

- новия за Политиката за добросъседство на ЕС принцип - „повече за повече“, - който може да представлява един добър стимул за страните, участващи в партньорството, да провеждат реформи;

 

- реформата на "ФРОНТЕКС" от септември 2011, която ще играе решаваща роля за ефективността в работата на агенцията, като обаче подчертава необходимостта работата й да бъде по-видима за европейските граждани, което е от изключителна важност с оглед гарантиране на прозрачността на нейната дейност и спазването на човешките права по време на нейните операции,

 

 

и ще работят:

 

- за обща политика на ЕС в областта на миграцията, която да гарантира еднообразното прилагане на основните права и международните стандарти за човешки права, като приоритетна цел на европейската интеграция;

 

- с цел по-висока ефективност на политиката и в съответствие с член 77, ал. 1, буква „в“ от Договора за функционирането на ЕС, за постепенна замяна на отговорностите на държавите-членки в областта на сигурността на външните граници с компетенции и инструменти на ЕС, което ще представлява стъпка напред в интеграцията, водеща до нов етап в развитието на пост-националния Европейски съюз;

 

- за по-нататъшно развитие на една Обща европейска система за предоставяне на убежище, която да преодолее различията между отделните държави-членки в закрилата на бежанците, но и да осигури, че страните-членки изпълняват отговорностите си, произтичащи от т.нар. "регламент Дъблин - II" относно връщането на лица, търсещи убежище в рамките на ЕС, което ще доведе до ново ниво на интеграция в тази област;

 

- за по-ефективна политика на интеграция на гражданите на трети страни и осигуряване на достъп до права за тях в рамките на ЕС, както за и по-засилено сътрудничество със страни извън ЕС във всички области на политиката, и по-специално, за по-интензивно използване на споразуменията за реадимисия въз основа на хуманна и ефективна политика на връщане като средство за приложение на принципа на "обвързаната със спазване на условия подкрепа (conditionality)" в рамките на Политиката на ЕС за добросъседство;

 

- за европейска външна политика, фокусирана върху причините за нестабилност и структурни проблеми в страните източник на миграция.