
Какво се случи на 10 ноември 1989 г. – една номенклатура смени друга номенклатура по висшите етажи на комунистическата власт. С използването на целия инструментариум на Държавна сигурност комунистите превърнаха неограничената си до 1989 г. политическа власт и в икономическа власт, заяви пред ГЛАСОВЕ евродепутата Андрей Ковачев*. И още: Естествено е тези хора да нямат желание и интерес да се прави прочит на най-новата ни история. И това проличава както в споменаването с половин уста на репресиите в периода на комунистическото управление, така и в обстоятелството, че в дебата за ДС и нейните архиви не се дава думата на пострадалите, а на офицери и агенти на същата ДС. Те са медийните звезди, те коментират как са защитавали държавата тук или по света, те изразяват гордост от тези свои действия. Ето как се подменя истината за случилото се през комунизма.
Г-н Ковачев, на 17 ноември по ваша инициатива в Европейския парламент се проведе конференцията „Изстраданата европейска мечта на България: 1944–1989 г.”. За първи път беше представена пред Европа българската съпротива срещу комунизма. Репресирани от комунистическия режим земеделци, представители на движение „Горяни” и български турци, преследвани по време на т.нар. възродителен процес, разказаха личните си истории. В дискусията участваха също изследователи и журналисти. Според мен би трябвало да се гордеете с това, което се случи.
Аз съм радостен, че успяхме да покажем един малък жест на уважение към хората, които са страдали, които са се съпротивлявали и не са били безучастни по време на комунистическия режим у нас. Това са хората, които изтриват срама от челото на всички нас, на българите, и показват, че ние също сме имали принос в борбата срещу тоталитаризма през ХХ в. Така че аз съм удовлетворен. Разбира се, може още много да се направи. Надявам се, че тази инициатива няма да остане единичен случай. Че тя ще даде тласък на обективен исторически дебат, който според мен в България не се случи или се случи само спорадично и ограничено в определени среди, без да ни обедини около обективния прочит на нашата история. Много са примерите в това отношение. Едни честват 9 септември като празник, други – надявам се, по-голямата част от гражданите, знаем, че това е най-черната дата в българската история, пряко последствие от която е, че България все още е една от най-бедните държави в ЕС.
Казахте, че хората, които са се съпротивлявали срещу комунистическото управление у нас, изтриват срама от челото на всички ни. Вие от своя страна с тази инициатива изтрихте срама от челото конкретно на политиците. Защото този жест на уважение беше задължение, дълг на политическата класа през тези 20 години. А тя не го изпълни. Защо?
Според моя скромен анализ го отдавам на това, че политиците винаги се опитват да използват историята за постигането на една или друга краткосрочна или средносрочна политическа цел, без значение дали ще я украсят с аргументация отляво или отдясно. Затова те не стремят към обективната истина. За политическата класа в съответния момент е по-удобно да има фризирана или полирана история, отколкото да се рови в миналото. Точно така се изразяват критиците на подобни инициативи като тази конференция: защо се ровите в тези стари работи, кой се интересува от тях, сега имаме икономическа криза, финансова криза, имаме други проблеми...
Как отговаряте на тези критици?
Именно с това, че обективният прочит на историята е важен за правенето на верни изводи за развитието на страната. Преди малко казах. Има директна връзка между случилото се на 9 септември 1944 г. и настоящата ситуация на България и стандарта ни на живот в момента. Младите поколения вероятно не могат да направят тази връзка точно защото историята се представя манипулирано. Затова и политиците пречат да се завърши този дебат, да се обединим около обективната истина за най-новата ни история, включително и за периода след 1989 г., какво се случи на 10 ноември 1989 г. Една номенклатура смени друга номенклатура по висшите етажи на комунистическата власт. С използването на целия инструментариум на Държавна сигурност (ДС) комунистите превърнаха неограничената си до 1989 г. политическа власт и в икономическа власт. Или по-точно казано, запазвайки политическата си власт, те си гарантираха, като новите капиталисти, и икономическата власт, която дотогава поне по реторика беше на народа. Чрез използването на различни машинации, позиции във властта и съдействието на директори на съответни държавни предприятия те станаха собственици на българската индустрия за жълти стотинки. Естествено е тези хора да нямат желание и интерес да се прави прочит на най-новата ни история, вкл. и след 1989 г. И това проличава както в споменаването с половин уста на репресиите в периода на комунистическото управление, така и в обстоятелството, че в дебата за ДС и нейните архиви например не се дава думата на пострадалите, а на офицери и агенти на същата ДС. Те са медийните звезди, те коментират как са защитавали държавата тук или по света, как братската помощ за дубиозни режими е била пряко свързана с националните интереси, те изразяват гордост от тези свои действия. Ето как се подменя истината за случилото се през комунизма.
Вашите думи потвърждават това, в което са убедени доста хора. Че имаме да довършваме две неща: обективния прочит на историята ни в периода 1944–1989 г. и според мен много важния задълбочен анализ на т.нар. преход, тоест на последните вече 21 години. В противен случай едва ли ще можем да продължим напред.
Така е. На хартия някои неща са свършени – комунистическият режим беше осъден. Има решение на Народното събрание, с което той беше обявен за престъпен в целия период на съществуването си.
Говорите за закона, гласуван от НС през 2000 г.?
Да, разбира се, този закон е един морален акт, който няма юридически или лустрационни последствия. Но фактът, че такъв закон е приет еднозначно от българския парламент, трябва да се припомня, защото има хора, които дори не го знаят.
Добре, но възможно ли е според вас да има последствия от този морален акт в съзнанието на хората, след като не е постигната юридическа справедливост? Говоря за това, че извършителите на престъпления останаха ненаказани.
Сега, през 2010 г., това вече звучи невъзможно. Вярно е, че комунистическите престъпления останаха ненаказани. Но си мисля, че разрушенията – не само икономическите, но и емоционалните и психическите, които нанесе комунизмът на няколко поколения българи, едва ли могат юридически да бъдат възстановени. Това, което може и трябва да се направи, е въвеждането на качествено гражданско образование в училищата, което да се базира именно на обективния исторически прочит на събитията, за който говорих. В учебниците по история трябва да се преподава истината за случилото се не само след 9 септември 1944 г., но и през целия ХХ век без леви или десни манипулации. Надявам се, че Путин ще спази обещанието си и Русия ще върне нашите архиви както от периода преди 1944 г., така и от периода след това. Предполагам, че и тези архиви ще ни помогнат в търсенето на обективната истина. Така че справедливостта за пострадалите според мен може да бъде възстановена само чрез нашия дълг към новите поколения да създадем условия те да научат истинската ни история и да не позволяваме повече да бъдат манипулирани от политически или икономически пристрастни кръгове.
Още нещо ми се иска да подчертая във връзка с проведената в Европейския парламент конференция. В речта си председателят на ЕП Йежи Бузек призна приноса на България в съпротивата срещу комунизма. Ще цитирам едно негово изречение, защото такова нещо за първи път се казва от такава висока трибуна: „Ако европейците знаеха какво е ставало в България в периода 1944–1989 г., те биха разбрали, че твърдението, че тя е най-сервилният съветски сателит, не отговаря на истината и че е имала важна роля в съпротивата срещу тоталитаризма”.
Това може би беше един от най-емоционалните моменти на конференцията. Г-н Бузек беше видимо разчувстван от това, което се случи в залата. След като накрая някои от участниците му подариха различни материали от времето на съпротивата – позиви, досиета...
Да, Жеко Стоянов например му подари подвързано в книжно тяло копие от своето досие...
... Г-н Бузек се върна и поиска отново думата и наистина много разчувствано каза, че всички тези свидетелства ще бъдат предадени за съхранение в библиотеката на ЕП. А само преди няколко дни получих имейл от него, в който ми благодари за конференцията и казва, че тази тематика е много близка до сърцето му и че той е научил много неща, които не е знаел.
А защо така почти нищо не се знаеше в Европа за българската съпротива срещу комунистическия режим, за нашите жертви?
Основната причина е амнезията, обхванала българското общество, което по-скоро предпочита да забрави травмите от близкото минало, отколкото да ги преодолее и осмисли. Това беше и една от целите на конференцията – да направим поредната стъпка към справяне с тази амнезия. Не можем да очакваме от друга страна, някой друг да прояви интерес към българската съпротива, ако самите ние не сме осъзнали нейното значение и стойност. И в тази посока ни очаква още много работа.
Накрая на конференцията заключително послание отправи и Ханс-Герт Пьотеринг, бивш председател на ЕП и настоящ председател на борда на директорите на фондация „Конрад Аденауер”. Разкажете малко повече за една негова идея, свързана с общата ни европейска история.
Това е неговата инициатива за създаване на Дом на европейската история, който да се помещава в Брюксел и който да съхранява обективната европейска памет. В него ще има и български кът, който ще представя на европейската общественост случилото се в България през ХХ в. Защото инициативата си поставя за цел да обхване най-новата европейска история.
Да, точно щях да попитам за времевите рамки, защото и по отношение на античната история има проблеми с интерпретацията на различни събития.
Отнякъде трябва да се започне – и защо не от ХХ в.? Вече има избран борд на директорите на този Дом на европейската история, има установени правила, приета е и дата за неговото откриване през 2014 г. в края на мандата на този ЕП. Имам желанието да настоявам пред г-н Пьотеринг българският кът да бъде наистина максимално обективен.
Вие участвате и в една група за помирение в ЕП? Какви инициативи готвите там?
Това е неформална група. В нея от България сме заедно с моята колежка Мария Неделчева, останалите членове са предимно евродепутати от Централна и Източна Европа, от Балтийските републики. Председател е г-жа Сандра Калниете, бивш външен министър на Латвия. Една жена, която много активно е участвала в борбата на своята родина за независимост от Русия. Целта е да прочетем историята, да съхраняваме паметта, но от друга страна, да се помирим с нашите опоненти. И г-жа Калниете дава много емблематичен пример с нейната лична съдба. Не мога да не разкажа пред вас какво сподели тя с мен. Каза ми: „В коридорите на Европейския парламент аз се разминавам с един човек от моята страна, който ме беше включил в списъка за физическо ликвидиране”. В Латвия са били подготвени списъци на хора, които трябва да бъдат премахнати веднага, в случай на успех на опита за отстраняването на Михаил Горбачов от поста президент през август 1991 г. Тя е била включена в тези списъци от неин настоящ колега евродепутат. Виждате, че помиряване трябва да се постигне както на индивидуално, така и на международно ниво по различни събития.
Видях на сайта ви, че под вашия патронаж в Бургас са проведени дебати „Младите хора говорят за Европа” като част от кампанията на фондация „Пайдея”. Какво си говорят младите за Европа?
Много добре се бяха подготвили момчетата и момичетата за тези дебати. Говорихме си за европейска идентичност, за това как си представят ЕС през 2050 г., дали той изобщо ще продължи да съществува, дали няма да се разпадне, за еврото, за Шенген. Бяха разделени на два отбора и съответно защитаваха различни тези. Останах много доволен от това, което чух, и ми вдъхнаха доверие тези млади хора.
Споменахте Шенген...
Шенген не е „дали”, а „кога”. Няма различия в мненията, че България и Румъния ще станат част от Шенгенското пространство. Въпросът е дали амбициозната дата, която си поставяме – през пролетта на следващата година, е реална, или ще стане по-късно. Въпросът е кога. Аз все още съм оптимист, както впрочем и представители на ЕК. Разбира се, освен техническата оценка има и политически момент, който е свързан с борбата с организираната престъпност, корупцията, съдебната ни система, интеграцията на ромите и т.н. В това отношение имаме още работа, за да убедим нашите партньори, че България е надеждна граница на ЕС и че нашите служители в Гранична полиция са мотивирани и заслужават доверие.
*Андрей Ковачев е роден в София през 1967 г. Доктор е на природонаучните науки
Завършил е Университета на Саарланд, Германия. През 1998 г. работи в Eвропейския парламент като сътрудник към евродепутатски офис. От 1999 до 2002 г. е търговски директор за България на фирмата „Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”. До 2004 г. е директор за ОНД на „Джон Дир Интернационал”, Швейцария. От 2004 до 2009 г. работи във фирмата „Eлсевир B.V.”, Амстердам, като регионален директор за Централна, Източна Европа и ОНД. От 2007 до 2009 г. е зам.-ръководител на експертната комисия по Външна политика и Европейски въпроси към ПП ГЕРБ и зам.-международен секретар на ПП ГЕРБ. От миналата година е евродепутат от ГЕРБ в групата на ЕНП.
С евродепутата Андрей КОВАЧЕВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА
www.glasove.com