
България е сред 12-те страни от ЕС, посочили в стратегиите си финансиране за ромско включване от европейски или национални източници с конкретни суми по политики и проекти.
Тези дни ЕК оцени положително националните планове на страните в ЕС за социално-икономическа интеграция на ромите по Рамковата стратегия, приета на 5 април 2011 г. Рамката дава 4 ключови области за намаляване на дистанцията между ромите и останалите етноси: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. В Европа има между 10 и 12 милиона роми, пръснати в различни страни. В България според последното преброяване от 2011 г. те са около 350 хиляди. Но те навсякъде са най-бедните, често асоциални хора, дори част от тях – номади.
Повечето страни в ЕС вече са представили конкретни мерки за ромското приобщаване. Сред добрите практики в доклада на ЕК е пилотният проект на България за жилища за социално слаби и уязвими хора за 15 млн. лева. Според еврокомисаря по правосъдие, основни права и гражданство и вицепрезидент на ЕК Вивиан Рединг обаче приетите национални стратегии са само първата важна стъпка, необходими са по-осезаеми резултати чрез повече усилия, ясни цели и мерки, предвидено финансиране, солидно наблюдение и оценка. А по думите на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор ромското включване в ЕС е споделен социален, икономически и морален императив и без конкретен план никой няма да получи пари от Европейския социален фонд за следващия програмен период 2014-2020 г.
Пътят на успешната интеграция на ромите в ЕС е спазването на правата и задълженията от всички – коментира българският евродепутат от ГЕРБ-ЕНП Андрей Ковачев в интервю за Радио България. Той бе организатор и докладчик на форума в ЕП „Ромските граждани са европейски граждани” във връзка с доклада и оценката на ЕК за ромското приобщаване в Европа.
Конференцията имаше за цел да представи опита на страните с най-много роми като България, Румъния, Унгария, но и на някои южноевропейски страни като Испания и Франция, за успешна и ефективна интеграция на това население – припомни той. – Когато говорим обаче за интеграция или солидарност, винаги трябва да имаме предвид, че тя е двупосочна улица. Трябва да има желание както от мнозинството, така и от малцинството за това. Не може да се очаква само общината, държавата или ЕС да направи нещо. И хората от самата ромска общност трябва да искат това да се случи. Не сме откривали „топлата вода”. Интеграцията винаги включва няколко основни момента: образование, заетост, здравеопазване, жилища. От името на България на този форум представих желанието ни да направим успешен пилотен проект за интеграционна политика. Но не както в минали години само даване на ключ за жилищен блок или апартамент на хора от това малцинство, а след време да видим, че жилището е в трагично състояние. А с поемане и на социални ангажименти от бенефициентите на такива общински жилища или къщички. Те ще бъдат построени първо в четири български града и ще са собственост на общината. Самите бенефициенти ще участват в изграждането на тези жилища и ще подписват договор за наем с определени условия. Сред тях задължително изпращане на децата в училище, медицински прегледи и ваксинации, приемане на работата, предложена от центрове по заетостта и др. Ако някои от условия не бъдат изпълнени, договорът за наема се прекратява. Винаги се притеснявам, когато става дума да правим нова стратегия или план, имаше дори Декада на ромското включване. Но през 90-те години на XX век, а и след 2000 г. изчезнаха много пари по най-различни проекти в тази област и ефектът не е много голям. Затова и съм умерен оптимист, че с добра координация между евроинституции, национални държави и общините на регионално ниво, и с желанието на самата ромска общност този път ще имаме по-добър успех. Много е важно и мнозинството в дадена страна да иска такава интеграция, но за да я иска, то трябва да види, че и малцинството я желае.
Докладът на ЕК отличава и примери на добри практики: програмите за по-висока заетост на роми в България и Испания; насърчаването на ромското приобщаване в образованието в Словения, Испания, Финландия; подкрепа за достъпа на ромите до здравеопазване в Унгария, Ирландия, Румъния; мерките за подобряване на жилищните условия в Унгария, Франция и др.
Като положителен пример в ЕС винаги се дават Испания и Франция, пояснява Ковачев. Там има що годе добро включване на това население в обществения живот. То участва, особено в Испания, с добър процент във формирането на БВП на страната. А общината във Франция в почти всеки голям град е предоставила на хората от тази общност определено място или голям паркинг, където да могат да живеят, ако са номади, макар че този тип роми са все по-малко, а повечето роми вече водят уседнал живот. Колегите от Унгария и Румъния пък акцентираха на политическия момент, т. е., че ромската интеграция е много чувствителен проблем, много често се използва за политически цели и популизъм, за извличане на политически дивиденти и от едната, и от другата страна. Същият опит, за съжаление, има и България. Тук с ромската интеграцията се злоупотребява по време на избори, за да се спечели някой и друг процент повече гласове. Във връзка с това стигнахме до общото мнение, че като умерени политици от център-ляво и център-дясно трябва да се опитваме да не политизираме проблема, а да намерим най-добрите, работещи и ефективни решения, за да образоваме младите роми, да мотивираме родителите да пращат децата си на училище до края на задължителния курс на обучението в средното образование. Важно е да ги образоваме и здравно, за да знаят, че не е редно да станеш майка на 12-13 години, че живееш в солидарно общество, където трябва да дадеш, за да получиш, и съответно да участваш в създаването на БВП на страната си. Има много изследвания, показващи каква би била ползата за националните икономики, ако успеем пълноценно да интегрираме това население от над 11 милиона в Европа в трудовия пазар на страните ни.
Тема на дебата в ЕС вече няколко години е принудителното експулсиране, след случаите на върнати от Франция български и румънски роми. Тя бе обсъдена и на форума в ЕП преди оценката на ЕК за ромското включване.
За нас тя се включи и в дебата за членството на страната в зоната Шенген, поясни Ковачев. В тази връзка се каза още веднъж, че всички европейски граждани са равни, независимо от етническия им произход. Но, от друга страна, се подчерта и че всеки европейски гражданин е длъжен да спазва нормите на поведение, правилата и законите на всяка национална държава. Затова не можем да приемем, че някой има абсолютната свобода да се движи из целия ЕС и да не спазва правилата и законите на страната, която посещава. Ако не спазваш тези правила, страната-домакин има право да не желае присъствието ти в нея.
Според оценката на ЕК към момента само 12 страни от ЕС са посочили в стратегиите си финансиране за ромско включване от европейски или национални източници с конкретни суми по политики и проекти. Това са България, Чехия, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция. ЕК ще продължи и след този доклад да прави препоръки, но вече ще публикува годишни доклади с оценка за напредъка в тази област на национално ниво в рамката на ЕС.
Автор: Татяна Обретенова
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/Bulgaria_EU/Pages/integration.aspx