
Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев пред Агенция "Фокус" .
Фокус: Д-р Ковачев, до къде стигна въпросът с решаването на проблема с българския културен център в Одеса? Вие бяхте изразил намерение да запознаете и Европейския парламент с този казус.
Д-р Андрей Ковачев: Това е един от случаите, когато независимо от нашата политическа ориентация или принадлежност към определена политическа група, българските евродепутати се обединихме и написахме едно писмо, обръщение, към новоизбрания президент на Украйна, новоизбрания министър-председател на Украйна и до председателя на Върховната Рада или на парламента на Украйна с молба да се запази българския културен център в Одеса като един център на българщината в Украйна. Знаете, че в Украйна е едно от най-големите български малцинства извън пределите на нашата родина. Този център повече от 10 години работи и се е сформирал като един център на българите в Украйна. Затова ние сме много чувствителни към проблемите около него и бихме искали да бъде запазен. Знаем, че той е атакуван от администрацията на Одеса. Българският културен център там е под аренда, плаща наем. Този наем бива неправомерно увеличаван. Води се съдебен спор. Ние в никакъв случай не искаме по някакъв начин да се намесваме в съдебна практика на друга държава, но искаме да запознаем ръководството на Украйна със случая и да изразим нашето желание този център да бъде запазен за българската общност там. От тук нататък чакаме отговор от властите - президента, министър-председателя и председателя на парламента на Украйна. Надяваме се, че те ще откликнат положително и ще направят всичко възможно, за да може този център да бъде запазен. Важно е, разбира се, и това много ме радва и ще го повторя още веднъж, че българските евродепутати се обединяват, когато има национална кауза, която трябва да бъде защитена. Други примери за обединение на българските евродепутати в този мандат на ЕП, които мога да посоча, са компенсациите за „Козлодуй", нашата позиция по въпроса за Македония, нашата позиция при създаването на европейската дипломатическа служба, където отстояваме възможността в тази служба да има адекватно географско представителство на всички страни-членки, за да може да има и достатъчно български дипломати, които ще работят в нея.
Фокус: Какви са възможните решения на проблема с културния център? Възможна ли е обмяна на сгради? Възможно ли е България да компенсира Украйна с друга сграда, която те да ползват тук?
Д-р Андрей Ковачев: Не. За замяна на сгради между България и Украйна не може да става въпрос, защото тази сграда, както казах, не е собственост на Българското културно дружество, а те са там под аренда. Тя е собственост на общината. Има спор за това и ние не искаме да се намесваме. Разбира се, че има някои възможни варианти. Това е например, българската държава да помогне финансово за купуването на тази сграда. Даже една цена вече беше лансирана в общественото пространство, която е в порядъка на няколко милиона долара. Знаете, че в сегашния момент, в който се намира българската финансова ситуация, е много трудно, а бих казал и невъзможно, такава сума да бъде отделена от българското правителство и то не за закупуване от страна на България, а за закупуване от една българска организация, която е извън страната. Аз се надявам, че решение ще бъде намерено като просто българското дружество бъде оставено там да продължи своята работа в тази сграда с един нормален наем, който те могат да си го позволят.
Фокус: Ако не се лъжа българите в Украйна търсиха подкрепата на България и идеята беше да се направи замяна на имоти като страната ни предостави на Украйна имот на същата стойност.
Д-р Андрей Ковачев: Да. Има ги, разбира се, тези варианти. Аз също знам, че се търси възможност или да бъде купена с пари тази сграда, или да бъде намерен друг вариант за някаква замяна. Но тук пак идваме до варианта, че българската държава трябва да направи тази замяна или да даде тези пари. Българското културно дружество не е българската държава и много трудно бихме могли да защитим тази теза. Аз освен това не съм представител на изпълнителната власт, така че не бих искал да заема отношение по този въпрос. По този въпрос г-н Божидар Димитров най-добре може да каже и той го е казвал няколко пъти своето мнение, че не сме в състояние да отделим тези пари, а и няма правна норма, по която можем да ги дарим тези пари на Българското културно дружество. Живот и здраве, ако финансовата ситуация в България позволява да се мисли по-нататък и за вариант за получаване на собственост, но то трябва да мине през изясняване на правната рамка как точно ще се случи и как България може да подпомогне финансово едно Българско културно дружество. Фокус: Казахте, че се води дело за тази сграда - кога евентуално се очаква да приключи то?
Д-р Андрей Ковачев: Не мога да гадая. Знам, че на първа инстанция вече е минало. Дори е спечелено от Българското културно дружество. Но не бих си позволил да коментирам съдебната практика в други държави. Според мен процесът върви на втора инстанция.
Фокус: Споменахте преди малко, че с българските евродепутати сте на една позиция относно въпроса с Македония. Как виждате присъединяването на Македония към ЕС, тъй като имаше информация, че се готви ускоряване до 2014 г. Възможно ли е то?
Д-р Андрей Ковачев: Позицията е изключително принципна. Тя не се различава, също така от позицията на българското правителство, на българското Министерство на външните работи, на министър Младенов, че ние сме за европейската интеграция на всички страни от Балканския полуостров, включително и на Република Македония. Ние не бихме искали да бъдем по никакъв начин пречката за тази интеграция на Република Македония. Но както от всички кандидатки за членки се изискват изключително много усилия, както и самата България положи изключително много усилия, за да стане член на ЕС, така очакваме и от македонската страна да положи максимално усилия, както в разрешаването на всички проблеми със своите съседи, така и по покриването на Копенхагенските критерии. Тук виждам все още доста неща, които трябва да бъдат свършени от македонска страна. Т.нар. говор на омразата или това, че ние сме две съседски държави, хора с един корен и по стечение на обстоятелствата, живеещи в различни държави, не би трябвало да бъде причина по някакъв начин да се мразим. Още по-малко да позволяваме трети страни и други недоброжелатели да се намесват в нашите взаимоотношения и да ги тровят.
Фокус: Все пак 2014-та година реална ли е за присъединяването на страните от Западните Балкани?
Д-р Андрей Ковачев: О, не. Така генерално в никакъв случай не е реална. Първото нещо, което е повече или по-малко ясно е, че Хърватска ще стане член на ЕС и то в много скоро време. Аз смятам, че до една година ще бъде подписан договора за присъединяване на Хърватска и Хърватска може да стане или средата на другата година, или до края на другата година пълноправен член на ЕС. Но от там нататък Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Черна гора - това е един много дълъг процес, който не го виждам в никакъв случай да бъде приключен до 2014 г. Имаме държави като Босна и Херцеговина, в които самата държавност не е достатъчно стабилна. Това е една конфедерация с Република Сръбска и федерация Босна и Херцеговина, която има конституционни проблеми. Първата стъпка, разбира се, е направена. Аз съм удовлетворен, че за някои от страните от Балканите вече отпадна нуждата от визи. Така, че младите хора от Сърбия, Черна гора, Македония вече могат да пътуват безпрепятствено в Европа. Надявам се да има възможност скоро време Босна и Херцеговина също да се присъедини към тази програма да пътуват без визи за ЕС и по-нататък Албания и Косово, така че всички страни от Балканите да могат да пътуват свободно в ЕС. За мен това е много важно. Имаме нашият горчив опит какво беше в България преди това - опашките пред посолствата. Особено за младите хора е важно и за демократизацията на страната е също важно това свободно пътуване.
Фокус: Русия също поиска да отпаднат визите за нейните граждани за ЕС.
Д-р Андрей Ковачев: Да. Това искане на Русия не е ново. То стои от доста години за улесняване и след това за постепенно отпадане на визовия режим. А честно да ви кажа, аз не смятам, че това може толкова бързо да стане. Русия все пак е доста голяма държава. Освен това, все пак преди Русия има и Украйна. Ние не трябва в никакъв случай да дадем първо перспектива за Русия и след това за Украйна. Според мен трябва паралелно да се води този процес с украинските власти и с Русия като се даде справедлив шанс и на двете държави да покрият изискванията на ЕС по отношение на визите. Това е сигурност. Това е приемане обратно на бежанци или имигранти, които нямат право да останат в страните-членки. Това са, от техническа гледна точка, биометричните паспорти. ЕС има един списък от изисквания за тези безвизови пътувания. Преди дни приключи срещата между ЕС и Русия. На високо политическо ниво се водят тези дебати и ние трябва да продължим по тази линия, но толкова бързо няма да стане.
Фокус: Благодаря ви за разговора.
Д-р Андрей Ковачев: Аз искам само да добавя нещо, което според мен е важно. Това е нашата инициатива с г-н Емил Стоянов. В комисията по култура и образование в ЕП имаме една инициатива да предложим обучение в Европа по Европейски съюз - в гимназиите в Европа да се провежда задължително едно такова гражданско обучение какво е ЕС, защо е важно да сме заедно, че е по-добре да бъдем заедно, отколкото да се бомбардираме на нашия континент. И това е важно не само от тази гледна точка, че на нашия континент повече не трябва да има войни, а е важно, за да бъдем по-икономически независими, по-силни и по-солидарни, да изграждаме също така нашата европейска идентичност, която все още е в зародиш. Смятам, че е много важно младите поколения да имат това гражданско образование, граждански заряд, който да ги прави добри европейци.
Фокус: Като редовен предмет ли?
Д-р Андрей Ковачев: Като задължителен редовен предмет в гимназиите. Много е късно според мен като специализирани курсове в университетите, по европеистика или други подобни, това да бъде правено. Трябва още в гимназиите учениците да бъдат обучавани и да им се обясни какво представлява ЕС - институцията, историята на ЕС и предимствата на това да сме заедно. Това предложение вече сме го внесли в ЕС. Разбира се, трябва да кажа, че ЕС няма обща политика по образование. Това е съвсем ясно. Но Европейският парламент има политически заряд, който може да даде сигнал на страните-членки, че волята на ЕП е страните-членки да направят повече за европейската идентичност на младите поколения на нашия континент. Когато говорим за това, че хората не разбират европейските политики или че не участват на евроизбори, или не знаят какво вършат европейските политици, то ние трябва да направим нещо в обратна посока, за да могат младите граждани да разберат какво представлява тази идея за обединена Европа.
Фокус: Среща ли подкрепа тази идея в разговорите, които сте водили с колегите си?
Д-р Андрей Ковачев: Да. Изключително съм удовлетворен от това, че има много голяма подкрепа. Веднага в момента, в който обясним за какво става въпрос, колегите са много положително настроени. То звучи съвсем просто, но когато се замислим, разбираме, че не правим достатъчно в тази посока.
Фокус: Т.е. очаквате това предложение да мине и в пленарна зала?
Д-р Андрей Ковачев: Това ще бъде един инициативен доклад на Комисията по образование. В тази комисия г-н Стоянов е постоянен член, така че чрез него - той като докладчик на този доклад се надявам до края на годината да мине този доклад. Освен това съм много радостен,ч е в България имаме такъв доста широко мащабен проект на Фондация „Пайдея" - в 700 български училища се обучават учениците не задължително по европейки уроци. Това е един добър пример, че България е една крачка напред от някои други страни-членки.
Цветомира ГЕОРГИЕВА