
в. Твоят ден, Бургас, Ямбол, Сливен |
Г-н Ковачев, Европейският съюз преживява най-тежката криза от създаването си. Вижда ли се вече изход от нея?
- Кризата засяга както пазарите, така и най-вече гражданите. Затова европейските институции са призвани да намерят колкото се може по-бързо решенията и политиките, които ще изведат ЕС от кризата. В момента европейските институции водят интензивен диалог помежду си, обсъждайки политиките за изход от кризата.
Най-важният инструмент в тази насока, който трябва да бъде приет идната година, е следващата 7-годишна финансова рамка за периода 2014-2020 т. Моето мнение е, че ние не трябва да се ръководим от кризисния манталитет при формирането, а да обезпечим европейския бюджет с достатъчно финансови средства, за да можем да изпълним целите, които сме си поставили с плана "Европа 2020" и съответно с нашия национален план "България 2020". С кризисно мислене, обладано само отжелание за икономии, не можем да си поставяме амбициозни цели и други региони в света ще ни задминат, и всъщност те вече го правят. Европа ще бъде маргинализирана.
- Намирането на изход от кризата сякаш се затяга. Не се ли дължи това на дефицита в последните години на онази солидарност, която бе основна движеща сила на европейската интеграция от самото й начало? - Солидарността е основна ценност на ЕС заедно с недопускането на конфликти. Но тя върви ръка за ръка с отговорността. Тези, които се ползват от европейската солидарност, трябва да имат и отговорност да изпълняват поетите пред партньорите ангажименти. До кризата се стигна заради липса на желание у националните правителства да спазват правилата, които самите те са приели.
- Има ли все пак яснота кои са приоритетите, от които зависи преодоляването на кризата и възстановяването на икономическия растеж за Европа като цяло и за България в частност?
- Несъмнено е необходим баланс между двете ключови политики - спазването на бюджетната и финансовата дисциплина и инвестирането в работни места, особено за младите хора, и растеж. Не можем да фаворизираме само един от тези два основни подхода. Всеки, който говори за растеж, трябва да каже откъде ще дойдат инвестициите за този растеж - от националните бюджети, от европейския бюджет или от международните финансови пазари.
Завчера господин Барозу каза пред Европарламента, че на нас ни трябва фискален, банков и политически съюз, за да оцеелем в глобализиращия се свят.
От друга страна, активно трябва да се използват всички европейски инструменти - кохезионната политика, оперативните програми, селскостопанската програма. Не трябва да се задоволяваме с толкова ниски проценти на усвояване на европейските фондове - проблем, който не е присъщ само на България.
- До края на първия за нас 7-годишен бюджетен период като член на ЕС остава година и половина. Очертава ли се вече равносметката какво получи България като еврофинансиране за този период и какво не можа да усвои?
- България тръгна бавно, отначало ни липсваше прословутият административен капацитет. Но нашата амбиция е до края на бюджетния период да усвоим всички предвидени за България средства по 7-те оперативни програми. Засега са договорени 75% от средствата, а специално по оперативна програма транспорт - над 90%. Усвоените са по-малко - досега около 22% по данни от края на април. Може и да не звучи достатъчно, но е в пъти повече от положението през първите години. Аз съм убеден, че изпълнителната власт в момента работи много усилено за усвояването на всички предвидени за България средства.
- Какви поуки следва да си направим за следващия финансов цикъл 2014-2020 г.?
- България очаква за този период 17 млрд. лева европейски средства. Като се прибави към тях и националното съфинансиране от около 3 млрд., стават 20 млрд. лева, които трябва да усвоим до 2020 г., за да изпълним приоритетите, които сме си начертали в различните области. Първо, разбира се, трябва да защитим тези средства пред Брюксел. До средата на идната година ще се води много тежка битка между страните, които дават парите, и бенефициентите - онези, които получават. Тази битка вече започна. Страните, които са нетни платци в бюджета, настояват предложеният от Еврокомисията бюджет да бъде съкратен със 100 млрд. евро. А самото предложение на комисията според мене е санитарният минимум и всяко no-нататъшно съкращаване би било недалновидно. Мисля, че ще успеем за защитим тази позиция и да не допуснем орязването на бюджета. Трябва да защитим също така и гъвкавост на приоритетите. Регионите в Европа имат различни проблеми. Нашият регион има какво да наваксва като инфраструктура. Не може ние да бъдем задължавани да инвестираме само в иновации и дигитални технологии, когато нямаме достатъчно добри пътища тук.