
Водещ: . Губи ли бързо България приятели заради Република Северна Македония, каквото гласи заглавието на европейското издание на „Политико“? Въпросът е към Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация и заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент.
Андрей Ковачев: Не, не смятам. Анализите на вестници или онлайн издания, мисля че няма какво да коментираме. Смятам, че ние отстояваме нашата позиция. Тя не е нова. От 10 г. назад, от 2009 г. във всеки доклад на ЕП по отношение на Македония тя е залегнала. Всички колеги в ЕП знаят, приемат и гласуват с мнозинство текстовете, че има дискриминация на граждани, които открито заявяват своята българска идентичност и/или български произход. Това са официалните резолюции, приети с мнозинство в ЕП по отношение на Скопие. И те от 10 г. не променят и не спазват правата на тези, които искат свободно да се самоопределят като българи. Последната резолюция е от март месец тази година. Знаете, че тя беше приета с мнозинство, поправките, които ЕНП предложи, бяха приети, както за недискриминацията на гражданите, които заявяват своята българска идентичност, така и за историческото помирение и обратно – беше отхвърлен един отвратителен текст, който беше вкаран от социалистите, нека да го повторим: от Европейските социалисти и от Зелените, отвратителен текст, в който се обвиняваше България, той беше отхвърлен с мнозинство от ЕП. Така че обратно на това, което пишат в „Политико“, нашата позиция е приета като позиция и на ЕП по отношение на основното, което е и основата на нашия Европейски съюз - недискриминация на хората, които открито заявяват своята етническа принадлежност, самоопределянето. Както от другата страна лъжат, че нашата позиция е била, че не приемаме тяхното самоопределяне като етнически македонци сега, което е лъжа, така обаче те дискриминират тези, които се самоопределят като българи и публично заявяват своя български произход и публично казват истината за това, какви са били възрожденците, какви са били революционерите. Каква е била историята, обратно на лъжите от времето на Титова Югославия. Тук искам да подкрепя вашия събеседник преди малко Иван Сотиров – и ние имаме толкова много трески за дялане в България с цялата комунистическа идеология, която не сме все още премахнали от учебници, носталгия, паметници, така нареченият артефакт, по-точно те не са паметници, а артефакти, имена на улици и много други неща.
Водещ: Господин Ковачев, мит ли е, лъжа ли е, пропаганда ли е, че българската позиция в Европа не е разбрана, не е разбрана в ЕС, не е разбрана в европейските институции? И България там е изолирана.
Андрей Ковачев: Аз го казах, че резолюцията на ЕП показва нещо друго, нека да ги четат тези текстове от резолюциите от 2009 г. Това, че искаме разширяване, това е така. И ние в България го искаме. Първото наше председателство 2018 г. беше насочено към лобиране за по-бързото приемане на нашите най-близки в сегашната Република Северна Македония да бъде пълноправен член на ЕС. Благодарение на България те са в НАТО, нека това да не забравяме. Благодарение на нашата смелост да подпишем 2017 г. този договор, който откри и вратата за подписването на Преспанското споразумение, което те не го спазват, както гърците, Кириакос Мицотакис многократно е заявявал, че те не харесват това Преспанско споразумение, подписано от Ципрас, но поне това, което е подписано, те трябва да го спазват. Значи те не спазват нито Преспанското споразумение, а да не говорим за българското споразумение, което е изключително меко и добронамерено, братско, но те не желаят и него да спазват. И тук единственото, което ние наистина можеше по-ясно да направим и трябва да го направим е с комуникацията. Но ниего правим от доброта, от братска любов да не изнасяме нашите проблеми навън, ние сами като братя ще се разберем, това явно 30 г. не работи. Аз не ги изброявам нещата, при вас сме ги изброявали, първи признахме помощта, която давахме 90-те години, застанахме зад тяхната териториална цялост и суверенитет 1991 г., НАТО, първото председателство, всичко, което направихме и да не излизаме навън да говорим срещу тях, те обратното направиха, за наше огромно съжаление и бих казал аз бях ужасен, че вместо да работим за този договор да бъде работещ, да бъде претворен в дела, както се казва, те отиват плащат за лобизъм срещу нас на някакви институции в Любляна, на някакви учени, статии излизат тук и там, за да казват колко са лоши българите и каква лоша била нашата позиция. Това на какво прилича? Аз смятам, че ние – да, трябва да сме добри, трябва да сме братя, но и ние трябва да заявяваме вече щом другата страна не разбира по друг начин, много ясно нашата позиция каква е. А тя не е свързана с някакъв академичен спор за това, какво е станало преди 100-200-300 или 500 г. а за това, че дискриминация към българите, които открито заявяват своята идентичност в Република Северна Македония и младите поколения там преминават през едно образование в училище, после в университетите, което е много изкривено и води до омраза към техния съсед. Ние не искаме с нашите европейски приятели и партньори, с които сме заедно в европейското семейство, да вкараме в нашето европейско семейство един допълнителен проблем. Ние трябва да го решим преди това. И това обясняваме и на германците, на французите, на всички други европейци, че този проблем включва да имаме гаранции, че е започнал да се преодолява преди пълноправното членство на Република Северна Македония в ЕС, защото представете си със сегашната ситуация, със сегашното ниво на отричане на всичко българско, да бъдат пълноправен член в ЕС. Това няма да е добре за България. Затова на нас ни трябват гаранции, не от хората, защото с огромното мнозинство нямаме никакъв проблем, но юго-елитът, който е в двете основни партии и на академично ниво, юго елитът не иска да се раздели с тази носталгия за Югославия. И тук господин Сотиров е също много прав, това има много голяма връзка с непривлекателната България по времето на Живков, със съборите, този имидж, който са създали с една оградена с телена мрежа страна, в която няма нищо, но Тито пък ги е пускал навън – в Европа и по света, и всичките тези неща, които мисля слушателите ви знаят за какво става въпрос. Тази непривлекателност от десетилетия, която България е имала, трудно се преодолява.
Водещ: Ако спорът с България продължи, трябва да се търси алтернатива, казва президентът Стево Пендаровски преди няколко часа. Какъв е политическият прочит на такова изречение? Какво значи да се търси алтернатива? И как да приемаме думите му: като заплаха, като предупреждение?
Андрей Ковачев: Трябва Стево Пендаровски да бъде попитан, какво има предвид. България е направила така, че те да са сигурни, чл. 5 на Вашингтонския договор е валиден и за тях, те са в НАТО, сигурността им е осигурена. Трябва да преодолеят и това, което ги дърпа назад, както и нас дърпа назад - комунистическата тежест и идеология. Ние все пак сме доста по-напред, имаме и закон за обявяване на режима за престъпен, нямаме официални такива дати, които да наслагват омраза към нашите съседи. И какви са алтернативите? Те са в НАТО, те искаха да са част от ЕС, ние искаме да са част от ЕС, затова беше и българското председателство насочено към това да бъдат част от ЕС, затова приехме и подписахме този пак ще повторя братски, мек, много добър договор за нашата обща история и затова, че трябва да стъпим върху оригиналните документи от съответната епоха, а не да шикалкавим и да говорим за мултиперспективност и за това, че трябвало по друг начин и всеки си имал правото сам да си решава, както си желае учебните програми. Но аз не виждам каква алтернатива имат предвид. За това господин Пендаровски трябва да бъде попитан, какво има предвид.
Водещ: Защо не осъзнават в Скопие, че вкарването на коминтерновска идеология като македонизма е пагубно не само за ЕС, пагубно е и за собствената им страна, за тях самите?
Андрей Ковачев: Аз не бих даже и така го казал, това е тяхно право. Всеки жив човек има право да се самоопределя такъв, какъвто се чувства. Това не е нашият проблем и не така, както те го представят, че ние отричаме тяхната сегашна идентичност или техния сегашен език. Но, разбира се, тук тежестта пада върху думата сегашен. Няма как ние да приемем, че през 19 или началото на 20 век са съществували, въпреки че няма никакви източници за това, нито дипломатически източници, нито източници от съвременниците на тогавашната епоха, че е имало някаква такава македонска идентичност, която е такава, каквато е сега. Обратно – всички източници казват, че голямата част от населението, били са гърци, турци, албанци, власи и другите, се е самоопределяло като българско и е говорило, преподавало, писало, разбирало се е на български помежду си. Така че и да искат, и да не искат, това са фактите. И не трябва да има омраза, не трябва да има дискриминация в днешния ден, тази инерция от Югославия в този аспект трябва да бъде преодоляна. Разбираме, че са били дълги години в Югославия, разбираме, че има носталгия, разбираме че Югославия е била в по-добра външнополитическа ситуация, отколкото комунистическа България, която е била затворена като концлагер и не може да се излиза от нея. И тези унизителни неща – съборите с дънките и дъвките, които са ни подхвърляли. Разбира се, за това е виновна комунистическата власт в страната, въпреки че те са били осъзнали след това и грешката на предателя Димитров и са се опитали уж да я оправят без да кажат нищо за самата личност на този човек. И сега все още го защитават от БСП между другото, и от техните кметове, и т.н. Това е двупосочна улица. И ние много неща трябва да променяме, също.