Първият е, че България каза ДА за начало на преговори за присъединяване към ЕС. България НЕ блокира Македония за дата за начало на преговори! Блокиране би било да не се даде дата за начало на преговори или решението да бъде отложено. Неофициално анонсираната френска позиция би била именно такова отлагане. Искренно се надявам, че това няма да се случи и България ще положи, убеден съм в това, всички усилия в оставащите няколко дни за да убеди европейските ни партньори това да не се случва. За всички нас е от изключителна важност Македония да получи дата и да започне преговори възможно най-скоро!

 

Всяка друга интерпретация, че България блокира или спира Македония е или неразбиране на европейските процеси, или откровенна манипулация, като всички тези от времето на Титова Югославия, целяща България да бъде отново представена в най-черни и негативни краски.

 

Вторият ключов елемент от Рамковата позиция, както и в Договора за приятелство и добросъседство е темата за Общата история. Обща история НЕ означава споделена история или преплетена история. Такива са историите ни с останалите държави и нации както на Балканите, така и в Европа. За разлика от тях, географските региони Мизия, Тракия, Добруджа и Македония, които са били столетия населявани предимно от българи, имат дълга обща история - това означава, че в миналото те са били едно. Така, например, държавата на която Самуил е Цар е България. Народът на тази държава е основно български. Като Българи са се определяли и декларирали почти всички възрожденци или революционери от ВМРО. Българи са се писали, наричали, декларирали в официални документи или неофициална лична кореспонденция или в книги написани от самите тях - Григор Пърличев, Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев, Димитър Талев. Също, както и Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Милан Матов, Борис Сарафов, Гьорче Петров, Генерал Протогеров, Тодор Александров, Иван Михайлов и много други. Тяхната организация - ВМРО е създадена през 1893г. в Солун като БМРОК - Български македоно-одрински революционни комитети, след това става ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна организация, а след 1919г. е и ВМРО. Тази организация я създават българите от Македония и Одринска Тракия за да се освободят от Османско владичество. Всички официални документи на Организацията са писани на книжовен български език. Цялият нейн архив е запазен, наличен и широко достъпен (дори и в Македония) и в него може да се видят оригиналните документи в които пише, че ВМРО е била Организацията на македонските българи и че се е борила преди всичко друго за българщината.

 

Признаването от страна на Македония на българската идентичност на тези личности не означава нищо друго, освен да се четат оригиналните документи от епохата в която са живеели те, без интерпретации и тълкувания от гледна точка на съвременни постулати и нужди. Историческият прочит, който все още битува в Македония, но и който се учи в учебните програми е, че всички тези хора не са българи, а дори и често такива, които са се борили срещу България. Тези лъжи и манипулации на историята трябва да престанат! България не иска да вземе нищо от историята на Македония! Напротив! Искаме повече да се преподава истината на младите поколения на Македония. Невярващите и съмняващите се ваши читатели ги призовавам да погледнат сами в интернет какво световната история на англииски, френски, немски, руски или дори сръбски език пише за която и да е от тези личности. Най-лесно това може да стане в Уикипедия на въпросните езици, но също така и на официални и професионални енциклопедии като Британика. Ще открият, че това на което са ги учили в училище и пише в книгите просто не е вярно. Това, че тези исторически личности и събития са български по своя етнически характер, не ги направи по-малко македонски. Напротив - те са общи! Във времето, когато те са живеели, всички ние сме били едно, българи. Имало е тракийски българи, добруджански българи, шопи, имало е и македонски българи. Това, разбира се, не прави нито един от вас българин или пък задължително потомък на българи. Всеки е такъв, какъвто иска да бъде. Това е негово индивидуално и колективно право. Моята лична позиция е, че съвременната македонска нация започва своето формиране в периода между двете световни войни и се налага официално след 1944г. на територията на съвременната РСМ и само там! На територията на Република България, въпреки опита на българските комунисти в началото на престъпния им режим, не е имало такъв процес и не може да има претенции за това. В тази нация се вплитат както и наследниците на македонските българи, така и много други народности като власите например.

 

Всички останали елементи от Рамковата позиция на България са част и от досега установените позиции, компромиси и практики в двустранните ни отношения. Най-критикуваната точка, тази свързана с езика, е установена норма в двустранните отношения вече повече от 20 години. Всички междуправителствени документи, включително и Договора за добросъседство са подписани на официалните езици според конституциите на двете страни. Дали тази досега установена практика е оптимална, зависи от двете ни държави. Моята лична позиция е, че съвременният македонски литературен език е политически факт. Базиран на западните български наречия, той е дефиниран и официално кодифициран през 1945г. В процеса на кодификация, а и на последващо развитие, целенасочено се е търсило той да бъде отдалечен, колкото се може повече от българският книжовен език, както с премахването от новата азбука на типично български буква и звук Ъ, така и с внедряването на букви, норми, думи и конструкции, заимствани директно от сръбския език. Въпреки тези процеси, съвременният македонски език и днес продължава да бъде най-близкият език до българският книжовен език и хората от двете страни на границата се разбират безпроблемнно.

 

Казусът с така нареченото непризнаване на македонският език и на македонската нация от страна на България е ключов коз в ръцете на антибългарската пропаганда в Македония. Това се използва и раздухва постоянно от македонски политици, партии и медии за да се представя България като неприятел, оспорващ идентичността и езика на съвременния македонец. Макар и да няма специфична международна норма или практика за признаване на нации или езици мисля, че по съвременните реалности не може да има спор и те ще бъдат изчистени ръка за ръка с преодоляването на манипулациите с миналото! За Македония е критично важно да преосмисли своята политика по отношение на Договора за приятелство и добросъседство с България и престане с протакането и неконструктивността си в Историческата комиси.

 

Желая от сърце успех на свободна и демократична Македония в семейството на Обединена Европа!

 

Да живее Македония!

 

Да живее България!