„ЕК трябваше да започне да налага своите мерки, след като в Полша и Унгария има много обезпокоителни поводи за това, че не се спазват основни демократични правила за разделянето на властите – особено след съдебните решения в Полша. ЕП много отдавна вече настоява за обвързването на средствата от Плана за възстановяване със спазването на върховенството на закона. ЕК по принцип е съгласна, но не започна действие. За да предотврати това бездействие, ЕП се реши на този безпрецедентен акт – да се стигне до съд в Люксембург“, каза още той.
„На изслушването на ЕП министър-председателят на Полша каза, че сегашното правителство не се стреми по никакъв начин към излизане на Полша от Европейския съюз. Той защити тезата, че това е суверенно право на Полша и на Конституционния съд на Полша да взима тези решения, които са от компетенциите, според тях, на националното законодателство. Тук идва неразбирателството кое е национална компетенция и кое не е, а също така дали Конституционният съд в Полша, който смята, че националното право е над европейското, има право или не. Идва неразбирателството как са назначени съдиите в този Съд, дали има директна намеса на Изпълнителната власт в решенията на Конституционния съд. Това са въпроси, свързани точно с върховенството на правото, по които мнозинство в ЕП смята, че има отклонение от върховенството на закона. Поради тази причина ЕК трябва да се задейства. Защото не се задейства или има бездействие от нейна страна, Парламентът взе решение да отиде на съд в Люксембург – за да накара Комисията да се задейства“, посочи Андрей Ковачев.
Той поясни, че някои от страните-членки – особено Нидерландия, са казали, че няма да гласуват за одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост на Полша, докато няма ясни гаранции, че ще се спазва върховенството на закона в Полша.
„Според мен не е добър сигнал, че европейски институции помежду си трябва да решават въпрос от друга европейска институция, какъвто е Европейският съд. Наистина е интересно какво ще бъде решението на Съда. Надявам се, че всички страни-членки, включително и Полша, ще спазват разделението на властите и ненамесата в съдебните решения и разпределението на компетенциите по отношение на европейски, местно и национално ниво“, допълни Андрей Ковачев.
Той коментира и ситуацията с Република Северна Македония и по-специално „обвинението“, което премиерът Зоран Заев и неговата партия отправиха към водещия кандидат за кмет, а именно, че е български гражданин:
„Много тъжно и достойно за съжаление е поведението на Зоран Заев и на неговата партия – бившите комунисти, които се опитват отново и отново да използват България, българите и всичко, свързано с нашата страна, за негативна кампания, и да затвърждават тази антибългарска атмосфера , която е създадена от 1944-а година. Те правят това вместо да работят обратно – по европейски, за преодоляване на разединението, на говора на омразата, дискриминацията на хора, които се чувстват и продължават да се чувстват българи. В РСМ няма нито един българин, който открито и смело да е заявил, че е такъв, и да има позиция някъде – държавна администрация, местна власт, прокуратура, съд, полиция. Няма такива хора, защото това е равносилно на не получаване на възможност за кариерно развитие в държавната администрация. Това трябва да бъде преодоляно. Виждаме обратното“.
По думите му темата за българското гражданство се използва като абсолютна негативна и компроматна кампания.
„Аз информирах всички председатели на политически групи в ЕП, както и целия състав на Външната комисия на ЕП, за този много тежък инцидент от страна лично на премиера Зоран Заев и председател на бившите комунисти в Югославия. Няма значение дали кандидатът има българско гражданство, или не“, каза още Ковачев.
Той изрази възмущението си от насаждането на омраза към България.
