Паметниците, свързани с комунистическия режим през 1944-1989 г., както и наименования от този период, не трябва да доминират в страната ни.

В това е убеден българският евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), който говори днес на форум за преосмислянето на комунистическото минало, организиран в Гьоте институт в София.

Ковачев е най-последователният от младото поколение политици и играе важна роля в преосмислянето на тоталитарното минало с редица свои инициативи от началото на първия си мандат като евродепутата от 2010 г.

По думите му декомунизационният процес в страната трябва да продължи, а гражданското общество да не спира да следва своите искания за преименуване на селища и места, свързани с комунистическия период.

Той е убеден, че паметниците от времето на тоталитарната диктатура следва да бъдат преместени в обособени за това пространства, а паметта към жертвите да присъства на много повече места в страната, включително и тя да бъде показана и в новите учебници, които се подготвят за учебната 2019/2020 г., когато за първи път темата за комунизма ще влезе адекватно в часовете по история.

„Учителите и обществото са призвани да предадат истината за комунистическото минало на младите поколения българи. И това трябва да се прави не само младите да знаят истинската история на България, но и да не бъдат лесно манипулирани от партии, които се опитват да фалшифицират историята, да налагат носталгия към т. нар. социализъм и да печелят политически дивиденти от това”, заключи евродепутатът.

Той подчерта, че особено важно е след приетите от Министерството на образованието и науката нови учебни програми в началото на тази година, учебниците, които се пишат в момента, да бъдат на ниво, а паралелно с това да се осъществи и процес на преквалификация на учителските кадри.

„Учителите следва обективно да представят новите знания, термини и факти за историята в периода 1944-1989 г., а не да бъдат зависими от свои политически пристрастия или представи за времето преди 1989 г.”, каза още Андрей Ковачев.