- Г-н Ковачев, вече няколко месеца съвместната комисия между България и Северна Македония не заседава, кажете на какво се дължи това?
- За съжаление в Северна Македония голяма част от политическия елит и историците нямат смелост да излязат от югославската матрица и да се базират на исторически факти, както е записано и в Договора за добросъседство. Преди няколко дни чух едно изказване на Драги Георгиев, който е съпредседател от страна на Скопие в тази комисия. Той заяви, че за тях е много трудно да се вземе такова решение, защото това трябвало да бъде прието от обществото. А това нямало как да се случи сега. Договорът обаче говори само за резултати, базирани на исторически документи, там никъде не е записано, че решенията на комисията трябва да бъдат приети и от обществото където и да било. Това е все едно ние да имаме научна разработка в дадена област и да не публикуваме резултатите от изследването ни, защото то няма да се приеме от нацията ни. Нека не се връщаме в Средновековието, когато е било опасно, ако не приемеш нещо. В ХХI век би трябвало вече да сме се разделили с подобно мислене. Така че е нужно да има събуждане и спазване на договора. Комисията трябва да работи въз основа на историческите извори от съответната епоха, все пак съставът й е академичен. Изминали са 70 години след режима на Югославия и налагането на определени тези в образователната система.
- В този ред на мисли няма как да не си зададем въпроса действащ ли е този договор и има ли полза от него?
- Категорично. Важно е да се мине през целия етап - от независимостта от тогавашната Република Македония досега. България първа призна тази независимост. След това й дарихме военна техника, за да се защитава при евентуално нападение от тогавашна Югославия. По време на гражданската война през 2001 година ние се застъпихме категорично за териториалната цялост и суверенитета на тогавашната Република Македония. Първи ратифицирахме договора за присъединяване към НАТО. Затова и първото българско председателство беше насочено към това да убеждаваме нашите европейски партньори, че разширяването е изключително важно и че страните от Западните Балкани трябва да са част от ЕС и НАТО. Винаги сме протягали ръка, сега го правим отново. Единственото, което искаме, е историята да не се изопачава и България да не се използва за политически дивиденти предизборно. Много е тъжно.
- Какъв тогава ще е пътят на Северна Македония към Европейския съюз, усилено продължава да се обсъжда тяхната интеграция?
- Всичко зависи от Северна Македония и доколко тя може да превъзмогне по пътя на европейската интеграция това, което ни е разделяло - омразата от миналото, доколко може да събере смелост и младите поколения да не се възпитават в насаждане на лъжи. Не може да сме доволни, ако доктрината на съседа ни е базирана на фалшификация и манипулиране. Радвам се, че вече се чуват и други гласове и има хора там, които осъзнават истината.
- А засили ли се евроскептицизмът заради пандемията от коронавируса? Не мога да не засегна тази тема.
- В началото европейските институции се забавиха с отговор на пандемията и оставиха доста време, може би около две седмици, през които наблюдавахме антиевропейска пропаганда. Беше изтъквано, че страни извън ЕС помагат повече на Италия и Испания.
- Също така се твърдеше, че сме потъпкали една от основните ценности на съюза - свободното движение. Така ли е?
- В извънредна ситуация няма как да не се прилагат такива временни мерки. Целта е да се ограничи заразата. Но категорично ЕС е солидарен с всички страни, които имат нужда от помощ. Тази седмица Европарламентът отново ще гласува резолюция за финансова помощ от т.нар. възстановителен фонд. В него са заложени както безвъзмездна помощ, така и дългосрочни заеми за държавите, които имат най-голяма нужда от средства за преодоляване на здравната криза и възстановяване на най-засегнатите сектори - услугите, туризъм, транспорт, за да има свободно движение на хора. Знаете, че по отношение на стоките бяха осигурени зелени коридори, благодарение на които проблемът беше решен. Сега е нужно да се предоставят правила, по които да се възстанови придвижването на европейските граждани, но спазвайки социална дистанция. Основна грижа на целия ЕС е да няма втора вълна, която би ударила още по-жестоко икономиката.
- Как ще излезем от пандемията и с какво ни промени?
- Със сигурност ще се променят много неща. Ще се инвестират повече средства в IT технологии, в приложения за дистанционни услуги. Пандемията ще има отражение и върху транспорта, международната търговия. В ЕС трябва да сме подготвени за една следваща криза и да не зависим от доставките от Индия и Китай що се отнася до лекарствата и предпазните средства.
- Ще излезем ли по-обединени от кризата, или напротив - тя ще ни разедини?
- Аз съм оптимист и смятам, че тази пандемия ще ни направи по-единни. Знаете, че съединението прави силата. Ако някоя страна смята, че в такава ситуация може да се справи сама, то това е погрешно разбиране. Колкото и в началото да имаше проблем с комуникацията по отношение на помощта и опити да бъдем разединени, да се всява страх, мисля, че осъзнахме, че можем да се справим заедно. Още преди пандемията си говорехме за бъдещето на ЕС и за това, че са нужни инструменти да бъде по-ефективен. Видяхте, че в началото на пандемията критиката към ЕС беше защо не затвори веднага ресторантите. Но Еврокомисията няма такива правомощия. Трябва да има указания, особено за свободното придвижване на хора, но дали на микрониво трябва да се затварят хотели, решенията се вземат от конкретната страна.
