
Разговорът с д-р А. Ковачев води Симеон Попов
1. Бихте ли описали с едно или две изречения мотивите Ви да се кандидатирате? Огромното разочарование от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали своята политическа власт през 1989 г. и в частна икономическа такава. Разочарованието също така от онези от лидерите на Синята партия, за които по-късно стана ясно, че са били агенти на бившата Държавна сигурност и колаборатори с БКП . Самото съкращение „Граждани за европейско развитие на България“ е кауза, за която аз се боря. Включих се активно в гражданско сдружение „ГЕРБ“ още преди създаването на партията през 2006 г. Участвах в листата на ГЕРБ и на първите за България частични избори за Европейски парламент през 2007 г. Тогава не бях избран. Това се случи през 2009 г.
2. Какво е за Вас, и какво трябва да бъде ЕС ?
Европейският съюз е преди всичко гаранция за мира. Това е проект, който изгради обединена Европа от руините на Втората световна война и оттогава до днес обединена Европа значи мир. Днес Европейският съюз освен мир означава също демокрация, свобода и просперитет. Европейските стандарти, към които и България се стреми са отправна точка за развитието на личността в прозрачна и свобода среда с върховенство на правото. Европейският съюз в 21 век е единственият начин дори и за големите държави да бъдат конкурентноспособни в глобалната икономика. Не трябва да забравяме, че най-голямата икономика не е нито тази на САЩ, нито тази на Китай, а европейската! Най-големият общ пазар – над 500 млн граждани – също е европейският. Само с единен глас и общи правила и ценности държавите членки на ЕС – малки и големи – могат да бъдат фактор в международните отношения и икономиката.
3. Как виждате отношенията на ЕС с Русия ? А със САЩ ? Нужна ли е общоевропейска армия и съвместима ли е тя, с членството на повечето държави в НАТО ?
Отношенията с Русия са доминирани от зависимостта на ЕС от внос на енергийни ресурси. Това е добър пример за успешна за Кремъл, но много скъпа и болезнена за нас, европейците, политика „разделяй и владей“. Трябва да сложим край на това. Европа трябва да бъде единна не само в твърдия си отговор срещу нарушаването на нормите на международното право от страна на Русия и анексирането на територия на съседна суверена страна, но също и по отношение на енергийния пазар. ЕС трябва да има обща цена за вноса на газ от Русия. Тук не бива да забравяме също така, че ЕС е най-големият платец в руския държавен бюджет чрез огромните суми, които плащаме за газ и петрол на Кремъл. Настоящата дълбока криза в отношенията с Кремъл няма да е краткосрочно явление. Концепцията за „руската изключителност“, лансирана от Путин ще ни раздалечава все повее от Русия. Там се налагат други ценности – няма свобода на словото, а политическият плурализъм е само фасада, зад която е добре смазаната финансова машина на политическата власт, всевластната бюрокрация и интересите на олигарсите. Наскоро Русия спря действието на GPS на своя територия, скоро може да спре и интернет, за който Кремъл твърди, че е изобретение на ЦРУ. Това е евтина пропаганда, която в свободомислеща Европа е немислима. На фона на тази параноя и тоталитарни практики от най-тъмните времена на 20 век, демократичният свят трябва да отговори с още по-тясно сътрудничество. Добрите ни отношения със САЩ са в основата на това, а НАТО е гръбнакът на трансатлантическата сигурност. В този смисъл държавите от ЕС могат да правят много повече както в рамките на НАТО, така и в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана. В ЕС има над един милион военни, но ни липсва техиническа съвместимост и способности за ограничени действия в кризисни ситуации дори в региона около Европа, а какво остава за по-големи операции по-далеч. Като евродепутат винаги съм защитавал и ще продължавам да защитавам тезата, че трябва да работим за по-силен общ глас в международните отношения, а това не може да стане без силни европейски институции и компетентни лидери в общата външна политика и общата политика за сигурност и отбрана.
4. Обединена Европа като „проект на разкаянието“ след втората Световна Война или като многовековно развитие заложено от гръцко-римското и християнското наследство ?
Предпочитам да виждам и занапред една обединена Европа, която гарантира мира, свободата и сигурността на европейските граждани; една обединена Европа, която да е център на иновации и бизнес; една Европа, където има върховенство на правото и където езикът на омразата, дискриминацията и лошите управленски практики нямат място.
5. Какво е мястото на България в ЕС – неделима част от Евр. геополитическо пространство или мост между изтока и запада ?
България е направила своя цивилизационен избор и евроатлантическата интеграция и ценности трябва да продължат да бъдат в основата на ориентацията на нашата страна. Русия погази международното право, анексирайки територия на съседна суверена държава.. Подобни действия трябва да срещнат категорични мерки от страна на международната общност. Българското правителство за съжаление често повтаря опорните точки на Кремъл, поради пряката връзка между Станишев, БСП и комунистическото минало на България. Ето защо се хвърлиха огромни усилия да се представят санкциите за Русия едностранчиво като вреди за България. С подобни позиции настоящото правителство не защитава националния интерес. Депутати от БСП зоват Русия „след Крим да стъпи на Балканите“, честитят й победата в „новата Кримска война“. Същевременно България е в обединена Европа и живеем в XXI век. Ако не беше тъжно и трагично, щеше да е смешно.
6. Трябва ли България да влезе в Еврозоната ? Къде би стояла България в една обединена Европа на 2 или 3 скорости?
Смятам, че еврозоната е двигателят на европейската интеграция и тя остава отворена за присъединяване на всички останали страни от ЕС, когато те поискат и са готови за това. Аз принадлежа към Съюза на европейските федералисти, който отстоява изграждането на Европейски федерален съюз. Дали ще можем да използваме възможностите на членството ни в ЕС зависи само от България. Докато имаме „експертно“ правителство като това на Орешарски, Европа ще бъде далечна химера и пропуснат шанс за развитие. България е в много сериозна политическа и морална криза – криза на доверие, криза на справедливост. И Европа, и България нямат време за губене. Останалият свят не чака и не можем да си позволим да се движим със скоростта на най-бавния вагон.