
- Д-р Ковачев, как европейските институции могат да станат по-близки и по-познати на българските граждани?
- Според последни данни на Евробарометър българите са едни от най-еврооптимистите и имат повече доверие в европейските институции, отколкото на нашите, което не говори добре тях. Това е факт, който се отчита. Смятам, че е много късно 6 университетите или чрез медиите да се запознаваме как работят евроинституциите. Трябва да има гражданско образование в средния курс на училищата по европейски институции. Радвам се, че това е залегнало в новия закон за средното образование, който беше приет на първо четене в българското Народно събрание. Така още В средния курс учениците ще научават какви ще са правата и задълженията на европейските граждани, какво представляват европейските институции, защо е Важно да сме заедно В Европа, а не всяка страна поотделно, как институциите могат да станат по-близки? Разбира се, медиите също играят важна роля. Именно такива инициативи като Дните на Европейския парламент В Бургас допринасят за по-добрата раз-познаваемост на евроинституциите. Хората, които пращаме на всеки пет години там, е добре да представят страната, си, добре е да защитават националните приоритети и целия Европейски съюз спрямо останалия свят, защото ние трябва да удържим на конкуренцията на глобализацията и да останем място за сигурност и. просперитет. По този начин евродепутатите са един вид посредник на гражданите и ЕС.
- Един от основните въпроси, които ще се разглеждат по време на Дните на Европейския парламент в Бургас, е младежката безработица, какви са начините тя да се преодолее?
- Тя е огромно предизвикателство пред целия ЕС. Особено в Южна Европа имаме страни като Испания, където повечето от младите хора са безработни, в България също имаме проблем. Безработицата е свързана с перспективата на младите хора, желанието им да напуснат своята страна и да търсят препитание, работа, която да им осигури един достоен живот. В България Министерски съвет подготвя програма, която да стимулира работодателите, които да осигурят работни места на младите хора. По нея са заделени 77 млн.лева. Фирмите, които ще осигурят работа на младите хора, ще получат по 200 000 евро безвъзвратна помощ по програма, която е част от инициативата "Млади хора в България 2012-2013 година". През май се наблюдават първите положителни тенденции, като безработните са намалели с 11 000. От тях 3 000 са младите хора. На европейски ниво остава едно голямо предизвикателство да се излезе от икономическата и финансова криза. От една страна, чрез финансова дисциплина, от друга -чрез инвестиции в растеж. Едното отрича другото, но трябва да бъде намерен баланс между финансовата дисциплина и инвестициите в растеж и да имаме работни места, да имаме иновации и да бъдем конкурентноспособни, за да видят младите хора перспективата в България и да останат тук. По Оперативна програма "Човешки ресурси" със стажантски програми може да бъде намалена безработицата. Над 20 000 души ще могат да се възползват от нея, а наставникът ще получава половин минимална работна заплата.
- По време на икономическа криза кои са начините за справяне с нея?
- При всяка криза се прави анализ. Защо се стига до нея и кои са причините. Германия беше първата страна по времето на Герхард Шрьодер, която наруши пакта за стабилност и увеличи дефицита си. След Германия другите страни продължиха по този пример и път и Комисията не можа да направи нищо, като се стигна до сегашната ситуация на дебалансирани бюджети. Взима Връх не само дефицитът, но и свръхзадлъжнялостта. Затова говорим за координация на националните бюджети, за фискален съюз и санкции към страните, които не спазват тези изисквания, и след това вече за банков съюз, за банков надзор, който директно да подпомага закъсалите банки. Изходът от кризата е балансиране на двата основни постулата- финансова дисциплина и развитие в растеж. Не можем поотделно да ги взимаме тези политики. Когато говорим за растеж ние не можем да печатаме пари и да казваме, че ще увеличаваме дефицита и ще инвестираме в нещо, защото има избори и така ни е угодно да говорим икономически. Трябва да кажем откъде ще ги вземем тези пари. Не можем обаче да ги вземем от увеличаване на задлъжня-лостта. Има много предложения, които Европейската комисия е направила, например увеличила е бюджета на Европейската инвестиционна банка с 10 млрд.евро. Усвояване на европейските фондове е другият начин. Знаем, че много страни, включително и България, имат проблем с тях. Те трябва максимално да се усвояват, защото това е инвестиция в растеж. С издаването на т.нар. проекти облигации, които трябва да бъдат инфраструктурни проекти в ЕС. Въпреки, че Германия е твърдо против идеята да се издадат евробонове и лимитиране на европейски дълг. Аз съм убеден федералист и смятам, че нямаме друга алтернатива освен да се държим заедно и да вървим към едно политическо обединение-европейска федерация, трябва ни политическо и икономическо обединяване и задълбочаване на федерализацията.
- Бургас е т.нар. външна граница на ЕС, каква е стратегията на Съюза за развитие на Черноморския регион?
- За съжаление той няма 6 момента специална обща стратегия за Черноморския регион, Въпреки че Европейската комисия пое ангажимента да напише стратегия. Имаме много програми, които са свързани с Черноморския басейн. Оперативна програма за Черноморския басейн беше увеличена с 26 млн. евро. Ние също си имаме оперативни програми, които използваме за изграждане на магистрала "Тракия", за "Супер Бургас", "Черноморец Арена", Интегриран градски транспорт, за индустриалната зона, проектът за интегриран градски транспорт, новия' карго терминал на летище Бургас, както и много важен за Южна-Европа е коридор №8. Безумно е решението през комунизма да се затвори пристанището на Бургас. Никъде го няма това. Пристанищата са отворени за забавления, за туризъм, надявам се това да се случи и в Бургас. Бургас е важен център на интегрираната система за наблюдение на морската ни граница. Много е важен от гледна точка за сигурността и се дава за пример за други морски граници. ,
- Преди ден Европарламентът обсъжда перспективите пред Европа в периода 2014-2012, какви са те?
- Аз съм докладчик на регионалната комисия. Очакваме около 17 млрд. лева от Евросъюза за целия следващ програмен период за България. Прибавя се и националното съфинансиране и така те стават 20 млрд.лева. Смятаме, че кохезионната политика трябва да продължи и самите страни членки трябва да решават какви приоритети да заложат. Има една опасност да се дават в нисковъглеродна икономика, иновации, което не е лошо, но ние в страната имаме да наваксваме от гледна точка на инфраструктурата. България е заложила много проекти там. Те трябва да продължат и да намерят финансиране. Ще държим да сме гъвкави за следващия период и да бъдат извоювани най-много пари.
15.06.2012 г.