
Няколко месеца преди изборите за Европейски парламент "Дневник" попита български евродепутати за трудностите и постиженията на парламента по време на мандата им, както и какво очакват за вота през май догодина.
- Кои бяха най-големите предизвикателства и трудности пред Европарламента през изминалите години от началото на мандата му?
- Безспорно мигрантската вълна е едно от най-големите предизвикателства пред Европейския съюз. Европа предоставя временен подслон на хора, бягащи от войни и терор. Въпреки това е ясно, че не можем да приемем всички нуждаещи се на тази планета. Трябва да гарантираме разумна миграционна политика и опазване на външните граници. Само така ще можем да осигурим спокойствието на европейските граждани и да изпълним човешкия си дълг към тези, които са преследвани. Проблемите на развиващите се страни трябва да решаваме чрез обща външна политика и политика за развитие.
Във вътрешен план изборът на британските граждани за Брекзит постави под съмнение единството на съюза и повдигна притеснения, че ще предизвика домино ефект. Радвам се, че останалите 27 членки на ЕС са единни в позициите си и успяват да говорят с един глас в преговорите с Великобритания.
От особена важност е и изграждането и запазването на баланс между икономическите и социалните стандарти на страните от ЕС. В тази връзка Европейският парламент продължава да подкрепя ефективната кохезионна политика, която е от особена важност за България.
Сред предизвикателствата, с които този парламент трябва да се справи в оставащите месеци, е финализирането на преговорите по многогодишната финансова рамка, която ще определи приоритетите на ЕС за следващите седем години (2021-2027 г.).
- Какви са очакванията Ви за евроизборите на европейско ниво?
- Тенденциите, обхващащи Европа през последните години, ще получат своето отражение и в европейските избори през 2019 г. Масовите дезинформационни кампании и липсата на критично мислене у някои хора ще окажат своето влияние при формирането на новия Европейски парламент.
Въпреки това вярвам, че Европейската народна партия ще задържи водещата си позиция на най-голямата парламентарна група в ЕП и по този начин ще излъчи следващия председател на Европейската комисия.
- Успя ли този европарламент да приеме или придвижи законодателство, което би било от пряка полза за България?
- Ще се опитам да изброя само някои от тях без претенция за изчерпателност. Чрез приетите от Европейския парламент резолюции бяха защитени интересите на историческите български общности, останали по стечение на обстоятелства извън пределите на страната. Българската историческа общност в Албания беше призната като национално малцинство благодарение на общите ни усилия и приемането на мое предложение в доклада на Европейския парламент.
Прокарахме текстове за признаване на българското малцинство в Косово, за недискриминация на гражданите с българско самосъзнание в Македония, за правото на обучение на български език в Западните покрайнини, за подобряване на ситуацията на българските исторически общности в Украйна и Молдова.
Създаде се европейска гранична и брегова охрана, за да се подобри защитата на външните граници на Европейския съюз. Нейното начало беше поставено на българо-турската граница, където и в момента служители на агенцията подпомагат усилията на своите български колеги. Свободното движение в рамките на Съюза може да бъде гарантирано, само ако ние охраняваме външните си граници и знаем кой ги пресича през цялото време. Държавите на предна линия като България трябва да получават подкрепа от своите европейски партньори, когато са изложени на силен миграционен натиск.
Страната ни ще се възползва и от новата електронна система "вход/изход", в която се регистрират всички граждани на трети държави, пристигащи на територията на ЕС.
Европейският парламент подкрепи също така преразглеждането на Дъблинската система, според която държавата на първо влизане е отговорна за разглеждането на молбите за убежище. Това е абсолютно неприемливо, защото принуждава някои държави да понасят несъразмерна тежест от миграционните потоци към ЕС.
Обнови се правната рамка на ЕС по отношение на терористичните престъпления, като вече ясно ще бъдат криминализирани пътуването в чужбина с цел присъединяване към терористична група, набирането и обучението на терористи, оказването на помощ, подбудителството или подготовка на терористични нападения.
Европейският парламент също се застъпи за това Европол да стане истинско звено за обмен на
разузнавателна информация, която е от ключово значение за предотвратяването на терористични атаки.
Още в самото начало на настоящия мандат на Европейския парламент гласувахме създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции, чиято цел бе да запълни празнината, оставена от финансовата и икономическа криза, като мобилизира средства за изграждането на стратегическа инфраструктура, иновации и подкрепа на малките и средните предприятия. Към днешна дата общото финансиране по линия на този фонд в България възлиза на 415 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 1.8 млрд. евро.
Европейският парламент изигра ключова роля за подписването на всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада. Това споразумение ни даде възможност да договорим безвизов режим за български граждани, пътуващи до Канада. Наред с това българският бизнес получи по-добри възможности да пробие на канадския пазар. За първите шест месеца на 2018 г. 6.9% повече българи са пътували до Канада в сравнение с миналата година, а стокообменът бележи ръст от над 40% на годишна база.
За последните четири години Европейският парламент три пъти гласува отпускане на средства в общ размер от 21.2 млн. евро по фонд "Солидарност" за възстановяване на инфраструктура, обществени сгради и жилища в България. Тези средства бяха предназначени за възстановяване на щетите, нанесени от изключително тежките наводнения от лятото на 2014 г., когато засегнати бяха град Мизия и село Крушовица; за преодоляване на бедствията, причинени от тежките зимни условия в следствие на тежките зимни условия към края на януари 2015 г., както и за нанесените щети от силни бури и дъждове в района на Бургас през есента на 2017 г.
Солидарността на европейските страни намери израз и в усилията за повишаване на енергийната независимост. За да се избегнат критични ситуации като тази, в която попадна България през 2009 г., когато "Газпром" спря доставките на газ до Украйна и страната ни беше сред най-засегнатите в Европейския съюз, през септември 2017 г. бе приет регламент, според който при тежка криза страните в ЕС ще трябва да бъдат солидарни и да си предоставят газ.
Хиляди българи вече се възползваха от премахването на таксите за разговори и данни в роуминг, което влезе в сила през юни 2017 г.
В желанието си да предоставим равен достъп до стоки и услуги като резервации на хотели, коли под наем, продажба на билети с колегите от ЕП подкрепихме премахването на блокирането на географски принцип, по-известно като "геоблокиране". По този начин българските граждани могат
да се насладят по време на път на любимите си книги, филми или игри, за които са се абонирали.